След снощната поредна вечер в Петното (този път само до 2 часа), тази сутрин отидох в университета и дори имах изпит. Това Java-та се оказа лесно нещо, щом дори аз, за две упражнения успях да схвана разни неща, които преди това не съм и подозирал как стават. Сега разбирам защо има толкова програмисти на Java – то било лесно. Така си уредих на бързо първата шестица за тази година. Точно се прибирах от университета под дъжда и целия мокър, Магито ми звъни и казва да ходим на разходка да снимаме дъжд. Веднага се съгласих 🙂 Още не беше ми изсъхнало якето и се озовахме на Руенското езеро. Магито и Вилито извадиха Canon-ите, и аз моята сапунерка. Станаха доста хубави снимки. Времето, и най-вече небето, беше много динамично и постоянно се променяше (най-малкото като цвят).
Точно се прибрах от разходката и ми звънна Донка, като ме подсети, че се бяхме разбрали да ходим на кино. Така и не проверих предварително какъв е филма, но казах да ми купи билет. Докато се оправях ми е звънял телефона – гледам три пъти Тишо. Звънкам – затваря ми. Звъни ми той, казвам “альоо, Тишус” и отсреща чувам сестра ми ! Такова нещо не очаквах 🙂 Оказа се че се срещнали във влака – тя от Бургас, той от Казанлък, и успяха да ме изненадат приятно. С Тишо обсъдихме положението ми, че съм без дом, без кола, без интернет, без *.* … въобще трябва да приемам подаяния 🙂
Още не беше ми изсъхнало якето и аз отново бях навън, на път за Лъки Синема. Филмът се оказа “Полет през вечността” (Accros the universe). Много ми хареса ! Американски, но подигравателен към американската политика – най-вече към войната (конкретно към Виетнам). Имаше весели моменти, имаше и тъжни. Всичко беше представено с песни и това според мен засили много цялостното усещане. Е, типично по американски, имаше и хубав happy end.
Happy end на една дъждовна седмица

В къщи сме в ремонт. Дойде редът и на моята стая и тази вечер се наложи да изнеса всичко от нея. Сега стоя последно само с бюрото и компютъра. Дори на пода няма нищо. Снощи стаята изглеждаше ето така (дори беше пренатрупана с неща от терасата)

а малко преди да започна да пиша това е така:

След малко трябва да изнеса и компютъра и поради липса на wireless може би ще съм още по-малко online следващите няколко дена.

Между другото не очаквайте, че supersecretmusicserver.org ще работи през това време 😉

Петък вечер. В Йонов. Гледахме Shutter. Тайландски. На мен ми хареса. Тип The Ring. Тръгвам към 1. Прибирам се. Поглеждам си програмата и осъзнавам, че в събота всъщност нямам упражнения. Яд. Блея в Интернет до 3. Ставам. Дъжд. Сняг (не в Пловдив). Купих си зимни гуми. Пак Barum. Купихме и нова пералня. Пуснах си нов фотоблог. Планове за Петното. Преди това в сладоледената къща, защото решихме че е идеално време 🙂 Петното. Много хора. Много познати. Стари познати. Весело. Незабравимо. Тръгване. 4 часа. Кратък сън. Ставане. 9 часа. Университета. Java. Махмурлук. 16 часа. Крумово. Оставям Астралката. Ремонт. Прагове, вежди. Да знаете – две седмици съм без кола. Стоп до Пловдив. Тип луда лелка с Москвич. Пеша. У Таня и Пухи. Киномания – Между два свята. Шизо филм. Но съм доволен, че и различни филми. Пак у Таня и Пухи. Биричка. Уикенд – край ! Аз – скапан !

ако трябва да съм честен говоря за неделя сутринта …

само където не пия бира и шкембе, а стоя в университета и се опитват да ме научат нещо на Java … а на мен ми е едно свинско … снощи до 4 часа в Петното … спи ми се … пие ми се вода … животът е прекрасен !

Днес както си гледах снимките на Евгени Динев, реших че трябва да си обновя фотоблога. Реших кардинално да сменя основата, на която се крепи и просто изтеглих един pixelpost и го сложих. Реших, че ще е по-просто за управление и по-красиво от стария ми фотоблог, който беше ръчно правен от мен. Общо взето нямах проблеми с подкарването, но след това реших да се опитам да сложа снимките от стария сайт и ми се струва че има някакъв бъг, или аз нещо не правя както трябва. Като качвам снимка му казвам за дата използва EXIF информацията, но въпреки това се появява с текущата дата и после трябва ръчно да я променям. Някой да знае нещо по въпроса ?

Основното – от днес започвам да публикувам разни мои снимки на нов адрес – iko.drundrun.org/photos . Стария фотоблог за сега стои, но скоро сигурно ще го махна, като преди това ще се опитам да прехвърля снимките.

Поредния отчет за петък събота и неделя 🙂

В петък вечер бях на партито на Миро и Пухи в Петното. Двама от DJ-те на чиито партита най-много съм се кефил и размазвал и едновременно с това мои приятели. Както и очаквах предварително, получи се супер яко ! Само съжалявам, че нещо алкохола и умората от седмицата си казаха тежката дума и си тръгнах едва към 1:30 – 2 часа. Въобще не ми се тръгваше, но просто нямах физическа възможност да остана още.

В събота станах сутринта за лекции. След обяд бях до Пазарджик до един магазин мебели, като си купих ново легло и бюро (още не са сглобени – нямам снимки 🙂 ). Точно се прибрах от Пазарджик към 18 часа и с Магито и Йонов се навихме да ходим във Виноградец за вечерта. Взехме си малко храна за да си направим вечеря там и дори решихме да вземем всичкоплеъра на Йонов и да си пуснем някой филм. За по-сигурно замъкнахме и един телевизор (къде ни е бил акъла). Натоварихме Астралката и потеглихме. Когато стигнахме във Виноградец осъзнахме, че сме забравили дистанционото на DVD плеъра, а на него няма (почти) никакви копчета, и става почти неизползваем. Можехме да пускаме само първия филм на диска и то без субтитри. Така филмовата вечер пропадна с гръм и трясък и се отдадохме на вечеря с младо (еднодневно) вино от Виноградец 🙂 Виното беше много хубаво. Вечерята също 😉

В неделя към 9 часа тръгнахме към Пловдив. Пътьом минахме през Пазарджик да видим бабата на Магито, след това до Кричим, за да вземем Таня. Върнахме се в Пловдив, където ни завари прекрасно слънчево време и аз реших въобще да не се прибирам, а веднага да сформираме групичка за ново пътешествие. Всъщност само трябваше да вземем Пухи и бяхме готови 🙂 Първоначално идеята беше да ходим в резервата Бели Брези до Ардино, но като видях на картата, че наблизо са Дяволския мост и село Дядовци, предложих да пробваме да намерим тях. Сравнително лесно стигнахме до Ардино, от там имаше табела за Дяволския мост и се отправихме натам по един черен път. Стигнахме до едно село, което аз разпознах като Дядовци по снимки, които бях гледал. Спряхме уж за малко да разгледаме и да направим малко снимки на призрачното село. Много се зарадвах, че отидохме там. От доста време се канех да го направя. Както разглеждахме селото видяхме, че табелите за дяволския мост всъщност минават от там и ние продължихме пеша, като оставихме колата и останалия багаж в нея (което, както се оказа в последствие, беше грешка, защото нямахме дори един челник, а се стъмваш). Разхождахме се из хубавата есен в Родопите. Земята беше покрита в листа с разнообразни цветове, времето беше чудно, а пътя не свършваше … след като наистина взе да се смрачава започнахме да се чудим дали да не се върнем, докато все още се вижда нещо, но все ни се струваше че моста е близо. В крайна сметка успяхме да стигнем до целта. Дяволския мост е наистина величествена постройка. Все още изглежда стабилен, надежден и масивен, а е на над 5 века. След кратко разглеждане, което беше по-скоро време за почивка, тръгнахме наобратно към Дядовци. На връщане вече цветовете се бяха загубили във сивотата на нощта и ние просто вървяхме и се опитвахме да не изгубим пътеката. Всичко мина благополучно – намерихме си колата, където я бяхме оставили, и тръгнахме да се прибираме. По пътя решихме да хапнем нещо в Кърджали. Упътиха ни към един ресторант, който беше хубав, но ни объркаха и много ни забавиха поръчката, така че в крайна сметка ни разочарова. Все пак бързахме, защото ни чакаше път до Пловдив. Прибрахме се към полунощ, взех си един душ след двудневното пътешествие и веднага се мушнах в леглото. А сутринта ме очакваше поредния делник, сърдит понеделник 🙂

п.с. това писание се забави с един ден, защото снощи ми спряха интернета, поради неплатена сметка 😛

Тази вечер бях на представлението “За народното творчество“. Невероятен моноспектакъл ! Нямам думи. Камен Донев е на световно ниво в този спектакъл. Искрено и силно го препоръчвам на всички да го гледат. Това е първото представление на което два часа не съм спрял да се смея и да аплодирам. Два часа смях, танци, смях, танци, смях, смях, смях. Просто го вижте. Отидете на театър ! След това още два часа ще продължите да се смеете … поне аз така правех.

Не си ходил в Рим ??? Еееее ! Мии, отиди в Пловдив. И там хълмове, и тук хълмове. И там река, и тук река. Там Колизеум, тук Античния театър. Там папата, тук … Альоша ! … че то си е същото !!!

чуто по БгРадио – web (flash) или mp3.

Попадна ми класация топ 100 на българските блогове. С усмивка установих, че блога, който четете в момента е № 64 (към 28.10.2007) 🙂 Оценката е на база Google rank, Alexa rank, Technorati Rank и собствена оценка на авторите на класацията alabala.org .