Днес както си гледах снимките на Евгени Динев, реших че трябва да си обновя фотоблога. Реших кардинално да сменя основата, на която се крепи и просто изтеглих един pixelpost и го сложих. Реших, че ще е по-просто за управление и по-красиво от стария ми фотоблог, който беше ръчно правен от мен. Общо взето нямах проблеми с подкарването, но след това реших да се опитам да сложа снимките от стария сайт и ми се струва че има някакъв бъг, или аз нещо не правя както трябва. Като качвам снимка му казвам за дата използва EXIF информацията, но въпреки това се появява с текущата дата и после трябва ръчно да я променям. Някой да знае нещо по въпроса ?

Основното – от днес започвам да публикувам разни мои снимки на нов адрес – iko.drundrun.org/photos . Стария фотоблог за сега стои, но скоро сигурно ще го махна, като преди това ще се опитам да прехвърля снимките.

А Крум е станал толкова дебел 🙂

Тази вечер бях на откриването на международния фолклорен фестивал на Античния театър. Едно от хубавите неща, които все пак се случват в Пловдив. Хубаво е и че има разнообразие в държавите и ансамблите, които идват всяка година. За пропусналите, ето по една снимка от представилите се днес:

България:

Continue reading XIV международен фолклорен фестивал Пловдив 2007 →

Този пост започна като коментар в поста ми за покупката на TZ3, след като Таня (мисля, че не се познаваме ??? ) ме помоли да споделя мнения за фотоапарата. Така и така започнах да пиша, реших да го превърна в пост и да добавя малко снимки.

И така, след като от три дена имам Lumix TZ3, ето и първите ми впечатления (малките картинки за връзки към големи, които достигат до 2-3 MB):

• Шум. Първо факта, който ми изтъкваха като най-голям недостатък на LUMIX – шумът в снимките, и с който се опитваха да ме откажат от покупката. Сега след като имам такъв фотоапарата наистина потвърждавам, че има такъв проблем, но все пак това си е тип сапунерка и не може да изисква чак толкова много. Честно казано това е единствената точка по която имам негативно мнение за фотоапарата. Ето и една от наистина първите ми снимки – не знам в какъв режим съм я снимал, но е на ISO800 и без светкавица. Може да разгледате и другите снимки за нивото на шума там.

• ZOOM. 10х оптично приближение наистина не е шега, но според мен стабилизатора на Panasonic се справя чудесно.

• Макро. Макро режима му е просто супер ! До сега това е било нещо, което ми е липсвало и с този фотоапарата вече мога да му се радвам 🙂

• Нощни снимки. Въпреки, че няма изявени ръчни настройки (поне не съм намерил), сред многото (повече от 20) предифинарите “профили” (не знам как точно да ги нарека) има режим за снимане на нощни снимки – без възможност за настройка на времето на експонацията и режим “Starry night”, в който може да се наглася експонацията – вариантите са 15, 30 и 60 секунди.

хайде още една 🙂

Всичко до тук съм написал с ясната представа, че все още не знам всички възможности на фотоапарата. Все още не знам всички режими, а в някои моменти изпробвам различни настройки да разбера кога се държи най-добре. Въпреки, че е доста потребителски ориентиран, все пак има доста режими и доста настройки може да настройват. Дори не съм прочел упътването, но ако нищо друго не помогне и това ще направя 🙂

п.с. не мога да се сдържа да напиша и за една опция, която не е свързана със снимките, но не съм виждал подобна на други места. LCD дисплея има функция за промяна на ъгъла на видимост, ако е необходимо да се правят снимки с опънати на горе ръце високо над главата 🙂 Така картината става по-лесна за виждане от такъв ъгъл и по-трудна при директен поглед в екрана. Разбира се тази опция е безсмислена, ако имате въртящ се дисплей, но този не е такъв.

Взех си нов фотоапарат ! След известно изчакване и неколкократно отлагане (по различни причини) най-сетне си го взех – Panasonic Lumix DMC-TZ3. Основната виновница да се зарибя по този модел (всъщност тази серия) беше Яна, като ми даде да снимам миналия месец в Широка Лъка на кукерите с TZ1. Тогава станаха хубави снимки, а и много ми хареса идеята за по-голям zoom, след като почти три години изкарах с един BenQ без оптичен zoom и без почти никакви опции. Другата голяма причина беше просто заглавието в страницата на Panasonic за този модел – фотоапарат за пътешествия ! Точно като за мен 🙂

Сега остава да прави хубави снимки и всичко ще е супер ! 🙂 Ха, да ми е честит.

п.с. все пак BenQ-то се оказа железен фотоапарат и все още си бачка безупречно ! Просто поостаря, като всяка съвременна техника …

Здравейте, земляни 🙂 Най-после ме разконспирирахте !

Един, от двата поста, който се каня да напиша от много време. Втория ще видя кога ще му дойде времето. Сега за TwinDesks.

Идеята започна някъде в средата на миналата година, когато със Спас (колегата ми на работата), решихме картинките на десктопите на служебните ни компютри да са винаги на една тема. Двата компютъра са (почти) един до друг и веднага се хваща общата идея като ги погледнеш, още влизайки в стаята. Ето картинките досега:

Багер

Бряг

Цветя

Нощ

Дъга

Небе

Пролет

Лято

Лято 2006

Залез

Зима

Коледа

Мисля, че се досетихте кои са моите 🙂 Личи си металския характер на Спастнята. За сега толкова. В бъдеще ще видим.

п.с. сортирал съм ги по азбучен ред (на имената на файловете), защото вече не помня как бяха хронологично.

На теория и на практика вече е септември. Полунощ премина и на часовника свети датата 1-ви. Навън пък е хладно, не за септември, а направо на ноември. Сутринта, като отивах на работа с колелото, дори се наложи да спра и да си сложа Диадорката с дълги ръкави от раницата. Добре, че я носех. За пореден път тази диадорка спасява живот 🙂

Работния ден мина нормално. Радостното е че е последния ден на месеца и взимам пари. Естествено още утре една голяма част от тях, ще отидат за сметки 😛 Серго, казвай какъв подарък искаш за сватбата, че да знам какви пари ще имам 🙂 Ако не, ще ти вземем както обикновенно 🙂

Уфф стига съм мислил за пари. По-лошото, е че този месец трябва максимално да устоя на изкушението да ходя някъде. Дори гледам и вечер да не излизам, а да пиша глупавата дипломна работа. През деня като съм на работа, ми остават само вечерите за писане. Знам че зора е максимум един месец и след това каквото стане, но пак ми е много. Моля Ви не ме изкушавайте прекалено с пътешествия !

А последния ден на август било и ден на блогърите. Така и не разбрах защо точно този ден. Да уважа празника ето един блог със стари руски снимки, който намерих днес. Да, само един линк. Повече има отстрани в графата Приятели.