Напоследък нямам за какво да пиша тук, освен за две тъпи (лоши) новини

Уиндоус
Инсталирах си WIndows XP 🙁 май няма да се размина без него за дипломната ми. Пробвах всичко що ми хрумна, но просто май съм си свикнал на Protel-а, а и имам доста готови неща за него. Освен това AVRStudio-то на Atmel отказа да тръгне с wine. Както и да е … намерих някакъв lite edition на WinXP със SP2 – цялото ISO е малко над 200MB и сложих него. Не ми натривайте сол – Спаснята го прави вече от няколко дена … че съм се продал …

Защо не си купувайте марка NEO
Проблемите които имах с mp3 player-а си останаха – т.е. май нещо му има на flash-a и на места нещата не се записват в него по правилния начин – от тук следва “прескачащи” песни и почти невъзможно да пренесеш някой файл без да се промени 🙁 Та така mp3 player-а ми отиде на ремонт. Мисля си, че нищо няма да му оправят, само ми го взеха, но това си е мой проблем и ще гледам да ги накарам да ми го сменят. Всъщност исках да Ви кажа, че като отидох в сервиза на K&K до Техномаркет Европа, просто целия беше пълен с телевизори NEO. Сигурно е имало и други неща, но телевизорите бяха големи и се виждаха. Та така – имайте едно на ум, като избирате евтиното. Аз го направих за пръв път, и ще гледам да се поуча от грешката ми.

Пейо

Така и така почти всеки път го правя, нека този път да пробвам едно блогване точно в стил Пейо 🙂 Мисля, че е напълно подходящо за ден като днешния.

1-ви април

Днес е (беше) 1-ви април. Международен ден на шегата. Много съм доволен, че успях да го преживея без да излъжа някой или мен да ме излъжат. Само Софито се опита, но не успя 🙂 Всъщност то това си е идеята – просто шега. Има ли разлика между шега и лъжа ?

mp3 плеър

В петък след работа насочих Лео в посока Техномаркет Европа и се върнах с новичък mp3 плеър. Просто реших, че няма за кога да отлагам. Вече цяла седмица бях на колело и ми трябваше такова нещо, а и отдавна се каня. Взех малко пари и реших да ги дам за това. Купих си най-евтиния модел с 512 MB флаш памет – NEO m’cord. Имах малко проблеми с него още първия ден, но като цяло съм доволен. Единствено оригиналните му слушалки просто отказват да стоят в ушите ми, докато карам колело, така че ще си ползвам други. Иначе и те не са лоши – хем са връзка за врат, хем слушалки. Иначе си свири плеърчето 🙂 има си и радио, идеално е и за обикновенна флаш памет (то си е с такава форма дори), каквато нямам.

театър

Днес Магито ме нави да отидем на един театър в Синдикалния. Някакви нейни приятели организират нещо като куклен театър. Всъщност всичко беше от беши кърпи, които светеха на неонова светлина, а актьорите и всичко останало не се виждаше в тъмното. Много яко беше ! Не бях гледал нещо подобно преди. Всичко изиграха просто чудесно. А и музиката беше на точното място и част от цялостното усещане. За съжаление така и не запомних името на трупата и постановката, но останах страшно впечатлен. Всъшщност са млади момчета и момичета, които с парите от входа планираха да отидат на някакъв фестивал в Пазарджик.

Люто

Принципно не ям много люто, но днес Йонов ме нави да отидем на тайландския ресторант и да ядем пилешко с ориз и босилек и къри. Май това беше най-лютото нещо, което съм ял, но ми хареса 🙂 След като го изядохме (двамата 600г.), просто разбрахме колко е прекрасен света … без къри 🙂

“В” като …

Вечерта решихме да завършим като изгледаме някой филм на Mac G5-цата в офиса на Йонов. Докато с Герито отидохме за бира и да тя да хапне нещо, те бяха избрали филма V for Vendetta. Филм, който с нищо не ни впечатли. Йонов защо каза, че бил английски ? Сега гледам че е САЩ/Германия.

Еко фитнес

За този уикенд имах големи планове да ходя на накъде – от това да отида на море в Иракли, през Чепеларе или поне до скалите над Храбрино, но в крайна сметка утре ще съм на село 🙁 Както каза майка ми – еко фитнес.

Май няма да ходя към Иракли. Имаше идея да се ходи тази събота и неделя там, но нещо всички се отказаха, а аз нямам толкова пари да отделя за това пътуване сам (а и не ми се ходи сам). Днес дори отказаха на Йонов палатката и не я взех. Ще гледам поне да разпечатам и да пратя писмата-протест, които са писани в Акция 2 на новия сайт за спасението на Иракли – DaSpasimIrakli.com.

Колелото върви 🙂 Вчера реших да го кръстя Лео. Малко завиждах на Дафо, че си е кръстил неговия Велю, и реших, че не може повече така 🙂 Не се чудете Лео идва от модела – Leopard. Днес малко се изложи и се наложи лек ремонт в движение, но проблема май си е в мен – изкривил съм му предната капла или не мога да я центрирам хубаво и опира в спирачката. Дано не се наложи да купувам нова.

Колкото и странно да звучи, май най-сетне съм се захванал сериозно с дипломната ми работа. Днес ходих в лабораторията и тествахме филтъра, който трябва да слагам за смущенията от мрежовото напрежение и изглежда ще свърши работа. Всъщност първо бях объркал резисторите, но го оправих на място. Може ли а да не сгафя нещо 😛

п.с. Не че имам нещо проитив, но сега като се разгледах по сайтовете за Иракли, навсякъде виждам моите снимки от миналото лято, а никъде не пише дори от къде са взети. Вярно е, че не сме указали леценз на снимките от НашитеСнимки, но това дори май ги прави copyright. Първо видях моя снимка в стария блог за Иракли, а сега във форума на daspasimirakli.com видях този линк. В знак на уважение можеше поне да ме/ни информират, а гледам че са оставени и снимките, които дори не са от Иракли. Ако някой ме беше попитал за снимките, щях да предоставя дори оригиналите с по-голяма резолюция.

Днес вече нямах сутрешни ангажименти да карам баща ми на лъчетерапията, и реших че е идеален ден да отида за първи ден за тази година на работа с колело. Бях забравил колко е готино 🙂 Особено като вече е светло до по-късно може спокойно да си направиш едно по-голямо кръгче преди да се прибереш 😉 Пролетта осезаемо дойде !

Така с по една дума се описват последните ми три дни. В петък вечерта Таня ни каза, че трябва задължително да отидем в Найлона, за да ни каже нещо важно. Изненадата беше Дил, която се била върнала от Германия. Много се зарадвах. Не бяхме се виждали от много време. Дори и миналото лято като си дойде почти не можахме да се видим. Всъщност аз малко закъснях за срещата в петък, защото трябваше да честитя рожденния ден и половина на усмивката, a бях планувал отдавна как да я изненадам 🙂 Това май трябва да ми стане редовен номер – хората почти не се усещат кога минават 6 месеца от рожденния им ден, и става хубава изненада. А по-хубавото е че не остаряват с 1 година като има казваш ЧРД 🙂
Все пак след това се реванширах към Дил и стоях в Найлона до 1-2 часа. Хубаво си поговирхме, но реших поне малко да се наспя. Тя тряваше да стои докато затвори заведението и да си тръгнат с Таня.

В събота решихме да си направим една разходка към Асеновград – най-близко и най-хубаво, а и да закараме Дил. Естествено към Асеновата крепост беше препълнено с хора и ние решихме да отидем на някъде другаде. След крепостта продължихме по черния път. Подминахме римския мост (поне на такъв ми прилича), и продължихме още. Стигнахме до полянки с река и водопади, които са невероятни красиви. Ще ходим по-често на това място. Особено като се постопли още.

Снощи след като се прибрах и се наядох просто паднах на леглото и съм заспал. Към 1:30 се събудих в същата поза и реших поне да се съблека и да се завия. Така чак до 10:30 тази сутрин. Май наистина съм имал хроничен недостиг на сън. По-голяма изненада ми докара GSM-а който твърдеше че е 11:30, поглеждам компютъра и той така, и чак тогава се усетих, че май днес е деня за смяна на времето. Въобще не бях се сетил за това. Май не избрах най-подходящата нощ за наспиване, но ми дойде добре. Хубаво, че нямах някоя среща 🙂

п.с. забравих да спомена, или по-точно да предупредя, всички водачи на МПС. Вчера само на път до Асеновград видях 3 катастрофи, две от които много тежки. Имаше една верижна в тунела, където 4-5 коли се бяха блъснали, имаше две полицейски коли и две пътни помощи и въобще тунела беше едвам проходим. Другата тежка катастрофа беше на пътя за Асеновград, малко преди отбивката за Крумово. Там беше наистина страшно – няколко напълно смазани коли (вероятно челен удар) и 2-3 коли в канавката, също доста смачкани. Имаше линейки. Това беше като отивахме към 15 часа, и на връщане към 18, положението все още беше същото – т.е. не бяха разчистили пътя. С други думи искам да кажа – внимавайте със скоростите. Хубавото време предразполага за по-високи, но като видях какво става …

За снощи и днес на бързо, ама наистина, че много ми се спи … Снощи бяхме (с Таня и Йонов) на New/Dark Wave партито на Chamber CLub в Петното. Миро този път караше на автопилот и вървеше през цялото време един сет. Нямаше хора, т.е. само ние бяхме. Затворихме Петното и отидохме в Найлона. Там продължихме с дълбокозамислените разговори, докато не затворихме и това заведение. Прибрах се в 3 след полунощ след доста бирички. Отгоре на всичко нещо се разболявам май и днес цял ден ми е запушен носа и ме болеше малко гърлото. Това добавено с недоспиване и лек махмурлук ми направи един тежък ден. Голяма част от работния ден прекарахме в почистване на градинката пред фирмата. Всъщност това си беше ободряваща и забавна част. След това останах до 19:30 на работата за да пробваме адресируемата централа и май ще я бъде. В 20:30 имах среща с Герито и Нина и ходихме на кино – “Статски съветник” – хубав криминален руски филм, само където аз май не си падам много по този жанр (или поне го предпочитам на книга). Сега май е време наистина да лягам, че днес също ме очаква един дълъг ден с най-различни ангажименти.

p.s. стана по-дълго от колкото го замислях

Днес ходих с нашите до Чоба и от отзимих колелото 🙂 Взех си го в Пловдив и дори ми се усмихна късмета веднага да го карам. Днес беше много хубаво време и се надявам повече да не се разваля, че да мога да си карам велосипеда повече. В знак на “добре дошъл отново”, му купих калници. Реших че в началото на пролетта калницитe са едно полезно нещо, което се нарежда най-отпред в must-buy списъка. Освен това си купих един универсален ключ за колело със всякакви шестограми, отверки, ключове и врътки 🙂 Не знам колко е здрав, но като за колело става. Всъщност не съвсем, защото не можах с него да сваля предната гума, за да сложа предния калник и за сега съм само със заден. Утре ще го дооправя – оказа се че не се слагат толкова лесно тези пластмасови калници.

Един малко необикновен петък за мен. Май е време да издам новината, която някои хора вече знаят – намерих си нов ръководител (всъщност ръководителка) за дипломната работа. С бат’ Бойко така и не се разбрахме и се отказах от него. Сега ще правя дипломна по другия ми профил в които профилирах (не този в който работя) – медицинската електроника. Темата се очертва да е уред за механо-миотонусоскопия, ако съм го запомнил правилно 🙂 Листа с наименованието остава в доц. Петрова (новия ми ръководител), за да изготвим по-детайлно задание. Именно за това днес след обяд не бях на работа, а имахме среща в медицинска академия, от където всъщност идва заданието за устройството. Там се запознах с проф. Рашков и ръководителя на кетедрата по физиология, на когото не запомних името. Всъщност сложното име механомиотонусоскопия, означва прехващане на сигналите в мускулите (или не само), които се появяват при удар (механично въздействие). Аналоговия уред, който преобразува сигналите в аналогови електрически сигнали вече го има, като той дава самия сигнал заедно със скороста и ускорението му (първа и втора производна на първия сигнал), от които докторите си правят разни заключения за състоянието на мусколите. От мен се иска да дискретизирам трите сигнала и да ги изпратя по цифров канал към компютър за по-нататъшна обработка, с която аз няма да се занимавам. На пръв поглед не изглежда много трудно, но ще видим какви проблеми ще изникнат. За сега се очертава проблем със шумове (блях 😛 ). Най-хубавото е, че ще прави наистина и ще има някаква практическа стойност дипломната работа.

След срещата в медицинска академия успях да се прибера на време и дори да поспя 1 час след обяд и след това с Таня гледахме у нас Криминале – не съм го гледа, или съм го забравил напълно. След филма я закарах до Найлона, а аз отидох при Герито. Натъпкахме се с китайска храна в Азията. Точно се чудихме какво да правим след това, когато на излизане от ресторанта намерихме една лична карта на една възрастна жена. Разбира се решихме да я върнем, само където не знаехме къде е Цариградско шосе в Пловдив (където беше адреса на жената). Герито попита един таксиджия и той дори каза къде е точния номер. Оказа се, че това било бившата Лиляна. Беше малко късно (към 22 часа) и се почудихме дали да звъним на хората по това време, но решихме че по-добре така от колкото да плащат евентуално глоби, ако е изгубена скоро. Намерихме блока и звъннахме. Бабата се показа от терасата и се оказа малко глуха, но слезна съпруга й. Дядото беше много весел и се оказа, че картата е открадната още лятото и вече си има издадена нова. Беше малко странно защото си беше напълно запазена, но все пак ни благодари, че я върнахме и ни разказа цялата история по открадването 🙂 Интересно беше. Малка приказка за завършване на деня.

слънцето напече,
няма зима вече

През последните няколко дена съвсем осезаемо се усеща пролетта 🙂 Това, разбира се, много ме радва. Вече на два пъти излизам навън просто заради самата разходка. Дано всичко това да не е измамно и да се застуди отново.

Слънчеви усмивки на всички !

Напоследък, нещо не ми се пише тук. А уж има за какво. Първо мислех да се оплача, как в петък ме глобиха 20 лева, за това че не съм си върнал международния паспорт на време. Дадох още 30 за нов, а върха беше и 6 лева комисионни за банката (за два превода 😛 ). Както и да е – връщайте си паспортите на време, защото е голяма глупост иначе.

Петък вечерта се събрахме в Петното, като повода беше нещо като изпращане на Яна за Испания да учи там за 3 месеца. След Петното отидохме у Сребрин, където се появи една бутилка Sobieski, и аз след тези бири преди това … по едно време реших да си тръгна преди да ми е станало тотално лошо. Иначе червената водчица със сок вишна си беше бижу 🙂

Съботата ми премина в мързелуване и гледане на “Mulholland Drive” с Таня. Гледам за го втори път, но не бих могъл да кажа, че ми се изясни. Въпреки това, пак е един от най-хубавите филми на Линч (според мен). Общо взето всичко върви като нормален филм до едно време, когато вече не знаеш какво всъщност става, е станало или ще става.

Днес (неделя) имах едни windows неволи, но за тях почти не ми се говори 🙂 Просто ми потрябва за малко Windows и реших да пробвам да стартирам стария ми win98 на новия ми hardware, който той въобще не беше виждал. Най-странното ми беше, че ми хареса да се преборя с проблемите, а после като трябваше да свърша работата, за която всъщност ми трябваше, вече се отегчих. Естествено и ми заби 2 пъти.