Category Archives: Ежедневие

2 – 4 ноември 2007

Поредния отчет за петък събота и неделя 🙂

В петък вечер бях на партито на Миро и Пухи в Петното. Двама от DJ-те на чиито партита най-много съм се кефил и размазвал и едновременно с това мои приятели. Както и очаквах предварително, получи се супер яко ! Само съжалявам, че нещо алкохола и умората от седмицата си казаха тежката дума и си тръгнах едва към 1:30 – 2 часа. Въобще не ми се тръгваше, но просто нямах физическа възможност да остана още.

В събота станах сутринта за лекции. След обяд бях до Пазарджик до един магазин мебели, като си купих ново легло и бюро (още не са сглобени – нямам снимки 🙂 ). Точно се прибрах от Пазарджик към 18 часа и с Магито и Йонов се навихме да ходим във Виноградец за вечерта. Взехме си малко храна за да си направим вечеря там и дори решихме да вземем всичкоплеъра на Йонов и да си пуснем някой филм. За по-сигурно замъкнахме и един телевизор (къде ни е бил акъла). Натоварихме Астралката и потеглихме. Когато стигнахме във Виноградец осъзнахме, че сме забравили дистанционото на DVD плеъра, а на него няма (почти) никакви копчета, и става почти неизползваем. Можехме да пускаме само първия филм на диска и то без субтитри. Така филмовата вечер пропадна с гръм и трясък и се отдадохме на вечеря с младо (еднодневно) вино от Виноградец 🙂 Виното беше много хубаво. Вечерята също 😉

В неделя към 9 часа тръгнахме към Пловдив. Пътьом минахме през Пазарджик да видим бабата на Магито, след това до Кричим, за да вземем Таня. Върнахме се в Пловдив, където ни завари прекрасно слънчево време и аз реших въобще да не се прибирам, а веднага да сформираме групичка за ново пътешествие. Всъщност само трябваше да вземем Пухи и бяхме готови 🙂 Първоначално идеята беше да ходим в резервата Бели Брези до Ардино, но като видях на картата, че наблизо са Дяволския мост и село Дядовци, предложих да пробваме да намерим тях. Сравнително лесно стигнахме до Ардино, от там имаше табела за Дяволския мост и се отправихме натам по един черен път. Стигнахме до едно село, което аз разпознах като Дядовци по снимки, които бях гледал. Спряхме уж за малко да разгледаме и да направим малко снимки на призрачното село. Много се зарадвах, че отидохме там. От доста време се канех да го направя. Както разглеждахме селото видяхме, че табелите за дяволския мост всъщност минават от там и ние продължихме пеша, като оставихме колата и останалия багаж в нея (което, както се оказа в последствие, беше грешка, защото нямахме дори един челник, а се стъмваш). Разхождахме се из хубавата есен в Родопите. Земята беше покрита в листа с разнообразни цветове, времето беше чудно, а пътя не свършваше … след като наистина взе да се смрачава започнахме да се чудим дали да не се върнем, докато все още се вижда нещо, но все ни се струваше че моста е близо. В крайна сметка успяхме да стигнем до целта. Дяволския мост е наистина величествена постройка. Все още изглежда стабилен, надежден и масивен, а е на над 5 века. След кратко разглеждане, което беше по-скоро време за почивка, тръгнахме наобратно към Дядовци. На връщане вече цветовете се бяха загубили във сивотата на нощта и ние просто вървяхме и се опитвахме да не изгубим пътеката. Всичко мина благополучно – намерихме си колата, където я бяхме оставили, и тръгнахме да се прибираме. По пътя решихме да хапнем нещо в Кърджали. Упътиха ни към един ресторант, който беше хубав, но ни объркаха и много ни забавиха поръчката, така че в крайна сметка ни разочарова. Все пак бързахме, защото ни чакаше път до Пловдив. Прибрахме се към полунощ, взех си един душ след двудневното пътешествие и веднага се мушнах в леглото. А сутринта ме очакваше поредния делник, сърдит понеделник 🙂

п.с. това писание се забави с един ден, защото снощи ми спряха интернета, поради неплатена сметка 😛

Петък, събота и неделя в картинки и малко думи

Петък – рождения ден на Пухи. Взехме му палатка, а той не спря да се радва 🙂 Веднага я разпънахме в стаята 🙂

Палатка в стаята

Пухи се радва

Пухи с подаръците си:

Палатка, тениска и шапка

а после в Петното се разбихме

В Петното

Continue reading Петък, събота и неделя в картинки и малко думи

Три дена ял, пил и се веселил

Просто така се случи – кое беше запланувано, кое не, но като се започна в петък и чак до неделя.

В петъка се събрахме в квартирата на Таня и Пухи, като постоянно идваха още хора. Беше чудесно, докато аз в един момент просто не можех повече и се прибрах да събера малко сили за съботата.

Съботата започна с малко експресно отиване и връщане до Стара Загора. Сестра ми искаше да вземем нещо от там и се оказа, че само в този ден може да стане, а аз бързах да се върна за деня на ръчните чудесии. Някак си май уцелихме първия ден да новия участък от магистралата и влезнахме от много странно място в Стара Загора – сякаш идваш от Димитровград. В крайна сметка това се оказа по-добре за нас, защото бяхме точно до мястото където отивахме. На следващия ден в един вестник прочетох че имало 7 катастрофи само през първия ден на новия участък. Ние видяхме една преобърната кола.

Останалата част от съботата посветих на HandMade Day 4. В дворът на Lite-On магазина имаше много свежи и усмихнати хора, страхотна музика, и невероятни неща ! Правих много снимки. Видях се най-сетне на живо със Стаси (благодаря, че дойдохте специално за случая). Получих безплатни прегръдки на пешеходния мост (това не беше част от HandMade деня, но все пак беше хубаво). Бях на китайски ресторант. Като се стъмни гледахме късометражни филми (май почти всички ги харесаха 🙂 аз също се смях като ги изгледах пак). А още по-късно вечерта си направихме страхотно шоу в Петното, където Пухи за пореден път ни разби ! Пак се прибрах по малките часове.

В неделя бях на сватба на братовчетка ми. Сутринта започна с обичайните возене на майка ми и сестра ми на фризьор, миене на колата и другите приготовления … останалата част от деня продължи със стандартните салтанати за една сватба. Аз дори бях шафер и танцувах ръченица с тортата и кумата. Не беше чак толкова зле 😉 Иначе с костюм не се чувствам себе си. Вие как мислите ? Ето по една снимка от трите дена за сравнение 🙂

Петък събота неделя

edit: по време на сватбата в неделя заварих в ритуалния дом Радионов да се жени (беше предишната сватба). Голямо съвпадение, но го хванах на място 🙂

Уикендни ангажименти

За първи път ми се случва да имам толкова конкретни планове какво ще правя през следващите три уикенда. Направо ужас. Принципно при мен всичко става изведнъж, а сега са се натрупали доста неща, които не са за изпускане.

Довечера ще обикаляме музеи и галерии в “Нощта на музеите и галериите“.

Утре и другиден съм на Мандрица.

Другата събота (6-ти) е поредното Хубаво Нещо наречено HandMade Day (номер 4, ако не се лъжа).

В неделя съм на сватба на първа братовчетка.

По-другата събота (13-ти) е сватбата на Йохо и Елито.

На 14-ти пък мисля да ходя на концерт на Мизар в София.

Накъде по това време трябва да започне и втората година от магистратурата ми  …

… а кога ще ходя някъде просто на пътешествие ?

Петък, 5 часа

От много време, да не кажа за първи път, съм толкова доволен, че дойде петък 17 часа. Тази двуседмична седмица (само с един ден почивка) с толкова натоварващи задачи и неприятни ситуации най-сетне приключи !

Сега се надявам тази вечер концерт на Остава в Петното, а утре и другиден да успея да се измъкна някъде извън града 🙂

Весел уикенд на всички 🙂

19 септември 2007

Ужасен, ужасен ден … от сутринта тръгна така и до сега … добре че само в работно отношение …

Не стига проблемите днес, ами вчера бях в София и утре пак ще ходя по работа … искам поне малко почивка … планина … спокойствие …

Седмицата

На кратко за завършващата седмица, през която така и (почти) нищо не писах тук.

В понеделник вече не помня какво правих (ха, това беше кратко, нали ? 😉 )

Във вторник също.

В сряда бях на театър – PLAY/BACK – постановка на Ловешкия театър по Алмодовар. Сценарий и концепция на Елица Матеева. Принципно малко изведнъж си взех билет, но след това като чух Алмодовар и Матеева не съжалих. Преди театъра срещнах толкова неочаквани познати ! Постановката по-скоро ми хареса – малко бяха прекалили с темата секс, но какво да очаквам от Алмодовар и Матеева.

В четвъртък беше рождения ден на майка ми и бях на семейна вечеря вкъщи.

В петък вечерта бяхме до Кричим за бурканени провизии 🙂 След като се върнахме бяхме на откриването на новия сезон на Петното.

В събота беше работен ден 🙁 На мен STK1000 малко ми поразнообрази работния ден. След работа минах през Баня старинна на откриването на поредната 13-та “Седмица на съвременното изкуство“. Аз бях в 7 без 20 а откриването беше насрочено за 7 и естествено все още течеше усилена подготовка по подреждането на работите. Разгледах на бързо, но не останах за официалното откриване, защото отидох на театър. Гледах “Мъртвешки танц” на театрална работилница Сфумато и честно казано не ми хареса много. От Сфумато очаквах нещо по-различно и само заради това отидох на постановката, а за мен нямаше нищо оригинално. Дори и историята не ми хареса – мъж и жена малко преди сребърната им сватба през цялото време се оплакваха колко гаден живот са имали. Не обичам да слушам оплаквания в минало време … не искам и аз да го правя. Все пак осветлението и играта на актьорите ми хареса.

В неделя бяхме в пълен състав семейството на Хисаря. Напълнихме вода, бяхме на ресторант и уважихме празниците на нежните същества -рождения ден на майка(още веднъж) и именния на Софито (който е утре). Честито, Пуфи, ако четеш това ! 😉

и ето го септември

Напоследък хич не пиша … знам … и сега на бързо за изминалия уикенд. В петък след работа веднага на път – 200 km до Мандрица. Пристигнах, нагостиха ме, спах, станах, тръгнахме обратно към Пловдив с нашите, които две седмици бяха там.

Събота вечерта бях на рожден ден на Спас (ЧРД отново, Спасчо 🙂 !!! ) . Целия се намокрих в бурята, ядохме торти в Неделя, после по една малка бира (само такива имало в Ориент-а) и после на кино. Гледахме “Ултиматумът на Борн” – става за губене на време.

В неделя си направихме една малка разходка до Казанлък. По пътя в Долно Съхране се видяхме с Тишо. Радвам се, че се видяхме – зарадвах му се, като не се бяхме засичали вече толкова време. Иначе в Казанлък предишната вечер наистина е било голям катаклизъм – всички коли са с изпомачкани ламарини от градушката, да не говорим за дърветата … просто УЖАС !

Градушка в Казанлък

След Казанлък директно отидохме в Таня … там като отвориха едни мастики … не можах да си тръгна … и останах … сутринта – буу с колата на работа … и така – рапорт даден 🙂

Отпуска !

Вчера шефката дойде в стаята ни и каза, че излизаме в отпуска от 1-ви, а не от понеделник, както знаехме. Попита дали имаме нещо против, ние казахме “не” и така днес ми беше последния работен ден и вече съм официално в почивка ! Не е лошо така в последния момент да ти кажат, че отпуската ти започва 3 дена по-рано и се респективно се удължава с толкова 🙂

28 и 29 юли 2007

28 юли

В събота беше сватбата на братовчет ми Митко и неговата избраница Катя. Така целия ден бях на сватба. Беше от сватбите със всичките му традиции. Особено като си от мъжката страна преминаваш през всичките обичаи. Включително се запознаваш и разни хора, които ти се оказват братовчеди и други роднини. Иначе в ресторанта – Малкия Бунарджик (хич не е малък, да ви кажа) беше весело. Попаднах на маса с приятелки на булката 🙂 Всички наблегнахме на водката. Дори обрахме бутилките от съседните маси. В крайна сметка това си оказа лошото влияние и завърших вечерта на чалготека в Папараци. Ужас ! За втори път в живота ми попадам на токова място и наистина беше ужасно. Бяхме твърде голяма компания (заедно с младоженците) за да откажа.

29 юли

В неделята трябваше да се пречистя. Станах към 11 и разбрах че Яна и Йонов са ме търсили по-рано поотделно, но все за едно и също нещо – да ходим на някъде. Аз естествено веднага се навих и тръгнахме към Триград. Всъщност не тръгнахме веднага, а си имаше обичайното туткане, през което станахме 2 коли и 9 човека 🙂 Знаехме че сме изпуснали Орфическите мистерии в Триград, които са били в събота, но все пак решихме да не променяме дестинацията. Някои от нас не бяха виждали ждрелото, а то си струва да се види ! Отидохме на реката, излегнахме се на едни полянки и като цяло си починахме. А на някои ни мина и махмурлука 🙂