Преди малко чух по телевизията Чомаков да казва, че в Пловдив няма да има вода поне 5 дни. Направо се чудя защо се върнах от гората. Тази сутрин мъкнах кофи с вода от един пожарникарен кран, където все още имаше вода, макар и доста мръсна, но поне за миене става. Тук дори няма моренце с пясък, където да се мият съдовете. Дори за тоалетната трябва вода, не можеш безпроблемно да си свършиш работата зад някой храст 😛

Първоначално мислех да пиша как все още нямам интернет, заради бурите и дъждовете последните няколко дена, но преди малко нещо ме изненада още повече – спря и водата. Това мисля, че не се е случвало от както сме се нанесли в този апартамент, някъде 1997-ма година. Положението в Пловдив май е по-сериозно от колкото изглежда. Днес сутринта като излизах бяха затворили булевард Марица, който е от двете страни на реката. На връщане видях, че са затворили цялото движението по моста на панаира. Навсякъде имаше полицаи и разни тежкотоварни машини. Минах по по-източния мост и там видях, че водата наистина беше доста. Още малко и можеше да наводни заводите, които са там по-ниско (Напредък например), но не и други части на града. До горните заграждения има още доста, поне в този участък на реката. Следобяд дъжда постепенно намаля и спря и се чудя дали наистина водата е спряла заради наводненията. А какво става и с “любимия” ми LAN доставчик, май е време наистина да се махам от този несигурен начин на интернет връзка. Върнах се в големия град, а имам почти същите условия както и в гората, само където не е толкова красиво, и очкаванията са други.

Дойде времето и на моята почивка. След няколко часа тръгвам към морето. Може би не точно море както си го представят повечето с квартири, плажове, дискотеки, кръчми … а по скоро туризъм на място, на което между другото има и море. Ще бъдем на палатки на Иракли, където всички разказват, че е прекрасно и не съм чул лошо нещо за това място. Смятам лично да проверя и да се убедя 🙂 Повечето хора от компанията ще пътуват на стоп, а аз отивам с колата пълна с раници, палатки, ядене и (само) трима човека. Дано да намерим мястото, защото никой от нас не е ходил там, но мисля че ще се оправим. Сега е време да спя, че утре трябва да съм свеж за натоварени път до морето. Оставих почти всичката работа с приготовленията за тази вечер и малко множко ми дойде. Дори успях да поседя малко на концерта на Блубa Лу в конюшните и много ми хареса, но трябваше да си тръгнем, за да си стягаме багажите.

Както може би знаете, не обичам да правя планове, защото всеки път като ги обявя предварително и не се случват, но като коментар към предишната ми записка започнах и искам да продължа мислите си. От първи август съм в отпуска за две седмици, което значи че още от 30-ти този месец съм свободен 🙂 За сега идеята ми е първо се присъединя към тази имейл покана на Магито:

Subject: pokana ot magi

ихууу тралала ла ла
здравейте мили братчета и сестрички
ето това тук е официална покана за морско-горското катунче, на което ще бъде чудесно да сме всички заедно в любовта и радоста си :))
срещата за пътешествието е на 30.07 в иракли (северно от слънчев бряг на главния път за Варна).. на плажа има заведение, след заведението се тръгва по плажа .. стига се до малка рекичка .. след рекичката има много биваци из гората … ще сме в един от тях 🙂 ще се намерим
ще останем там около 2-3 дни за да можем да се съберем от всички посоки 🙂 и ще решим заедно на къде по черноморието да поемем
на 5.08 тръгваме за село Гела (Родопите), за да посетим събора, който е на 6.08
следват няколко дни прекарани в планината на свеж въздух и звездно небе
донесете музикалните си инструменти 🙂 да си направим истинско катунско джамбуре :))
на 12.08 сме в Триград за фестивала Слънцелуна 🙂
след това слизаме към Асеновград за trance open air партито Мати Земля 🙂
следва малка почивчица 🙂 и очакване на известие за това кога заминаваме за Рила
Носете си катунските принадлежности :)) и не се притеснявайте за нищичко
споделяме всичко, което имаме един с друг, помагаме си и сме щастливи заедно

ден след ден все хубави дни

Маги, надявам се, че нямаш нищо против, че публикувам това тук. Така ще достигне до още повече хора и може още да се навият да дойдат 🙂 дори и аз по някакви причини да не успея да дойда. Така за морето се очертава от 30-ти до към 4-и, когато ще се ходи в Копривщица. На мен лично ми се иска да не стоя на едно място на морето, а да пообиколя южното черноморие, но и за това не ми се правят планове, които може да не станат. Ще направя всичко възможно да ги осъществя, но всичко ще се решава на място.

След това следва около една седмица заделена за подпомагане на процесите свързани с взимането на диплома за висше образование, а след нея следва Слънце-Луна в Триград и околността в периода 12-14 август.

Ако някой е на тези места в тези периоди от време, ще се радвам да се обади да се видим, или всъщност направо каня всички на Иракли и Триград 🙂 Ще е весело 🙂

По-краткосрочните ми планове са довечера в Петното, за последен ден преди да го заворят до началото на новия сезон през есента.

Преди малко отидохме на нотариус, подписахме договора за покупко-продажба и Астричката вече е моя 🙂

Днес, т.е. вече вчера, бях на наборна военна комисия. Отидох още в 8 без 10 сутринта и ни изнесоха една лякция, която мжду другото си беше добре. Един майор ни разказа всичко, както е по закон, за комисиите, за самата служба, за начините за отлагане и отмяна, за алтернативните служби и т.н., което е много хубаво за тези които сега завършват училище. Дори аз някои неща не ги знаех, а други съм научил от тук от там, а си е друго да те информират на време. След като завърши тази кратка част и започна самата комисия разбрах, че всичко ще се проточи мнооого. На всеки 30-40 минути викаха по 10 човека и аз чаках до 11 за да влеза и още един час чакане вътре. Всичката тази загуба на време за да ми кажат, че съм годен за военна служба и като си взема дипломата да я представя в военното окръжие. За сега май се отлага ходенето ми в казарма, поне до януари догодина.

Днес, след като не можах да отида на време на работа, изпуснах една командироивка до Кричим. Вярно, че си работа, но поне снимки щях да направя 🙂

Днес бях до КАТ да си взема талона към книжката и да видя каква глоба са ми сложили за това, че се превъртях с колата. 100 лева !!! 100 лева, за това че си потроших колата и за малко не се убих ! 100 лева, и при това не съм блъснал никой друг и няма някой пострадал ! 100 лева, за това че съм жив !

Честно казано очаквах 50 или малко повече, за несъобрзена скорост, но 100 ми се виждат множко. Добре, че поне нямам взети точки. Сигурно е станала повече, заради “материалните щети” – счупени 4 метра мантинела. За какво въобще я слагат, като не свърши никаква работа ..

Стига с тоя дъжд, за Бога,
писна ми, вече не мога (*)

Само вали и гърми. Човек не може да излезе нормално навън. Днес бях на зъболекар и точно да си тръгна отново заваля и трябваше да остана още един час в кабинета докато поспре. Не че не се намокрих. Поне с Дафо оплюхме задружно федората и убунтото, за да мине малко време 🙂 После изпуснах среща на OpenClub, защото така и не спира да пада тая вода от небето. Продължавам да нямам интернет – цяла зима нямаше проблеми със снегове и дъждове, а сега през лятото на всяка буря – без нет. Всичко това въобще не помага за добро настроение и някаква творческа работа. Научно е доказано, че мрачното време подтиска. Айде няма да се оплаквам повече, дано поне скоро се появи интернет-а, че дори не знам кога ще го публикувам това.

п.с. Днес (неделя) продължава с същия дух без почивка 🙁

—-
* интерпретация на текста на Хиподил:

Стига с този секс за Бога,
писна ми, сега не мога !

Гласувах.

До преди 2 седмици почти бях убеден, че няма да гласувам, дори по разни online анкети избирах този отговор. Йонов, ти беше човека, който ме убеди да гласувам онази вечер в Гражданския клуб, заедно с Йохо. Сега не съжалявам. Предишният път пропуснах и нямам право да говоря против царя (не че го правя де), но сега поне знам че всичко не мина без мен. По принцип не обичам да гласувам за депутати, които в бългаския парламент гледат само себе си и както се казва – “всички са маскари”. Предпочитам мажоритарните избори като за кмет или президент – така може поне малко да знаеш що за човек е този. който избираш. Днес, след като бях решил, че ще гласувам, също използвах този подход и всъщност гласувах за човек, а не за партия или коалиция.

Знам, че вече е късно да Ви агитирам (точно преди 10 минути вече излязоха и първите прогнозни резултати на ангециите), но снощи една картичка от FameCards, за кампанията за увеличаване на гласуването ме накефи супер много 🙂 Браво на момиченцето и на фотографа: