Един много спокоен уикенд на Мандрица. Отидох в събота, изключих си телефона, починах си, четях си книжка (Кръглата риба става все по-интересна. Дано не ме разочарова на края), изгледах “Сън” на Ким-Ку Дук (точно преди лягане не е най-подходящия избор за филм, но все пак ми хареса). Като цяло уикенда ми се отрази добре – малко на саме с мислите ми и пълна почивка.
Category Archives: Разни
Асоциации – Таджикистан
– Таджикистан
– ?!? Азия ! Какво ?!? Нищо друго не свързвам с тази бивша съветска република. Трябва да проверя в Уикипедия !
Общо взето това ми бяха приблизително мислите (до колко може да се изобразят писмено), когато прочетох, че Пешо ме предизвиква на игра на асоциации с дума Таджикистан. Наистина, Пешо, хвана ме – нищо друго не ми хрумна в първия момент.
За да продължа играта, няма да предизвиквам определен човек, нека който желае да се включи. Думата (страната) е Сирия. За последната седмица, имах няколко разговора за тази държава и ми е интересно с какво я асоциирате ?
Евро пътешествието
Най-сетне ми остана време да напиша заключението за евро-пътешествието ми през миналия месец. Всъщност никакво заключение няма да е. Просто да кажа, че част от постовете са обновени с линкове и снимки, а на всички им сложих етикет – euro trip april 2009. Малко късно, но все пак го направих.
CouchSurfing Level 3
Както би казал един приятел: убих и третия цар и превъртях CouchSurfing-а 🙂 Така де, днес си получих картичката и вече съм verified member level 3 !
Кой е спамъра ?
Вчера получих получих един спам за ето този фестивал в София – PARKLIVE. Дори не го помислих за злонамерен спам, нито го маркирах като такъв. Все пак може да се каже, че фестивала дори ме интересува. Почти веднага след това го изпратих до нашия (таен) mailing list drundrun, просто като информация. Изненадата дойде днес, когато всички от групата отговориха, че са получили същия спам. Сега внимавайте ! Който е издал всичките ни имейли (моя и на моите приятели) веднага да си каже доброволно, за да няма по-тежки последствия. За сега публично извинение и свободен пропуск за всички на фестивала, ще е достатъчно да компенсира моралните ни щети !
🙂
Малките ежедневни несправедливости (история с happy end)
Прибирам се аз тази вечер от ArtNewsCafe-то, вървя си по обичайния маршрут и точно пред Баня Старинна гледам на земята един телефон (a аз точно си говорех по моя). Вдигнах го – гледам някакъв хубав – SonyEricsson от Walkmen серията. Огледах се – няма никой наоколо. Продължих малко, както си бях забързан. Първото нещо, което ми хрумна, е че трябва да го върна. Погледнах указателя, и видях че има всичко на всичко 10-тина номера с имена: тати, мама, баба, дядо Иван, Ани, Коко, леля Сийка … нещо такова. Освен това Тати беше звънял два пъти. Върнах се отново пред Баня Старинна (където го бях намерил), и звъннах на Тати, но Тати не отговаряше. Тогава реших последно да пробвам на Мама 🙂 Мама вдигна, и се учуди как така е загубен, като вече го били върнали ?!? Каза “тоя моя за втори път ли си губи телефона за един ден ?!?”. Все пак се разбрахме след половин час да ми се обади пак, защото не била в Пловдив и сега пътувала насам. Аз си продължих към вкъщи, и точно до блока до Баня Старинна, от един прозорец на първия етаж ми виква една бабичка: “Ей, момче, ела тук. Защо драскаш със спрей по стените ? Аз те видях как се моташ наоколо. Ти беше ! Как не те е срам ?”. А, ся де ?!?! Опитах да се заклея във всичко свято, че никога не съм драскал със спрей по стените, но мисля, че до края не можах да я убедя. Как да тръгна да обяснявам, че се опитвам да свърша нещо добро, като да върна изгубен GSM, а тя ме изкара едва ли не престъпник. Ако перифразирам фразата на Йонов – “животът е един от най-трудните”, ще се получи “животът е един от най-несправедливите”
Накрая поне всичко имаше happy end ! Мама се обади след половин и заедно с Тати (двама много усмихнати човека), дойдоха пред блока ми, аз им дадох телефона, а ми подариха една бутилка Johny Wolker. Вярно малка (350ml), но все пак не го очаквах и много ме усмихна случката !
Втори впечатления от Италия
На италианците им е студено – тук стана 30 градуса, те свалиха якетата и останаха по блузи (вярно, че сега вали, но това беше преди да завали).
Движението в Италия (особено градското) е ужасно. Шофьорите карат ужасно, а пешеходците са още по ужасни. Дори и мен, като българин, ме е срам как пресичат някои. Паркирането също е проблем и шофьорите просто разбутват предния и задния за да паркират. Повечето коли са ударени, а на всички броните са остъргани в четирите края. Тия хора (и шофьорите, и пешеходците) ако отидат във Виена ще ги направят на нищо 😉
Негрите (така де – афро-италианците) са амбулантните търговци, които примамват туристите (освен, ако не са охрана в някой голям магазин). Много се приспособяват – когато вали дъжд, всички продават чадъри, а когато пече слънце – слънчеви очила.
Алкохола си е скъп. Особено по заведения. В една пицария искаха 9 евро за литрова халба бира или 4 евро за 400ml. Така че пихме основно бира от магазина за около евро. Хубавото тук е че бутилките са по 660ml. На клуб така и не отидох.
Кемпърите са особено популярни по италианските пътища. Най ме впечатли един кемпър, който теглеше един Smart на ремарке 🙂 Велосипеди няма толкова много. Моторчетата и Smart-овете са навсякъде (дори карат по тротоарите).
Повечето тийнейджъри са емота. Направо се шашнах първия ден колко масово явление е. За информация на Спастнята – негър-емо не можах да видя.
Пушенето на публични места е забранено и хубавото от цялата работа е, че като се прибереш от заведение, дрехите ти не смърдят на дим.
Повечето кучета, които се разхождат, са с фризура 🙂 Все пак сме в Милано 😉
И още нещо – с това “чао” така и не можах да свикна – ти им казваш здрасти, а те – “чао” 🙂 Което пак е по-добре от това да отвориш входната врата и някой да ти каже “сера” (от “бонасера”) 😛
5 години
Един пост, който не е свързан с пътешествието ми.
На 20-ти април 2004-та ми е нещо като първият истински пост в този блог – Първи ден с non-stop Интернет. Обикновенно и това считам за рожденната му дата, въпреки че първата ми проба е от 12-ти април. Тогава блога ми все още беше в LiveJournal. С други думи няма твърда начална дата, но е някъде през април 🙂
С няколко думи – честит рожден ден, уебжурналчо !!!
Езици разни
От както съм тръгнал ми се наложи да свиквам с какви ли не езици. То не че ги научаваш но свикваш поне малко, и като отидеш в друга държава още на първата табела си казваш “ле-ле, думичка не им разбирам”. Първо бях два дена в Румъния. Там любим израз ми стана “Drum bun”, който го пишеше на изхода на всяко градче и според мен си е нещо като “на добър път”. След това бяха два дни в Унгария. Там признавам си най-малко успях да свикна с езика. Все пак схващаш как са някои основни неща като “улица”, “затворено” и други често срещани табели … и разбира се егешегедре 🙂 Последваха два дни в Австрия и свикване с немския. Той поне ми се стори най-близък до английския. Иначе аз думичка не разбирам от немския. Навсякъде само данкешун, битешун, данкешун, битешун, данкешун, битешун … Сега се налага да свиквам с италианския. Тук трудната част е че в повечето време съм в компания на българи и си говорим само на български, но пък времето през което съм тук е повече, така че и италианския ще го оправя.
Колкото е хубаво от една страна и лошо от друга, но английския става универсалния език. Навсякъде от където минах, когато става дума да се разбера за нещо, пробвам на английски и обикновено се получава.
Честита пролет
Честит първи пролетен сняг !
Е, тук още не е заваляло, но как може да е толкова студено …
p.s. … и заваля. Тази сутрин (22-ри март) дори Пловдив беше бял.