Yearly Archives: 2007

Рождено-коледни-именни-новогодишни подаръци

… или какво ми донесе Дядо Коледа 🙂

По желание на подаряващите, които така и не видяха какво ми подариха, ето я (все още нямам моя снимка. моята е в синьо) :

Tashev Vihren

Раницата ! Ташев Вихрен 70+10 (равно на 90 според Дарко 🙂 ) Невероятна е ! Супер е ! За връх на гъзарията има дори свирка на една на от закопчалките.

Подарък №2

Corsair Voyager

Corsair Flash Voyager 2GB. Нямах си флашка, е вече си имам 🙂 Много я хвалят по ревюта в мрежат – потърсете, ако се интересувате.

А подарък номер 3 си го направих сам:

Garmin nuvi 300

GPS Garmin nüvi 300 ! Днес си го взех и направо съм удивен колко екстри има, а е сравнително стар модел и не много висок клас. На първо пробване върши идеална работа. Ще видим скоро на по-дълъг маршрут. Взех си и пътна и off-road карта на България, така че за страната вече съм добре оборудван.

И трите подаръка всъщност си ги избрах предварително, така че момента с изненадата не беше много голям, но въпреки това съм много доволен. Естествено покрай многото празници получих и други по-малки (но по-изненадващи) подаръци, но тях няма да ги споменавам тук.

Весело посрещане на новата година 🙂 До догодина.

Бъдни вечер

Бъдни вечер е. Мислех да пиша за проблемите с “шопинга” и защо аз го оставих за след нова година, но ми се струва че тази нощ е над тези неща. Весела Коледа и си помислете нещо хубаво в полунощ ! 🙂

Коледна трапеза

3 дена …

… яли, пили и се веселили. Колкото и да е странно тридневните чествания на рождения ми ден се получиха 🙂 Още на връх 20-ти ме изненадаха много приятно и лекото вечерно суаре у Таня и Пухи си стана истински рожден ден. В петък отново там, но с някои други хора си беше основния купон, а в събота завършек с вечер в Петното. Хубаво си изкарах на всякъде. Сега да видим какво ще правя с имения ми ден 😛

Благодаря

Обичам Ви ! Благодаря на всички за пожеланията, за изненадите, за телефонните обаждания, за целия ден … не го очаквах ! Щастлив съм, че имам толкова приятели ! Обичам Ви ! :*

А ся де

Току що разбрах, че всъщност изпит в неделя няма да имам. Отменили са го за 12-ти януари. А аз заради него си нагласих другите работи, които в последствие се объркаха и сега тотално се чудя какво да правя. Всичко се обърква, когато правиш планове. Знам си аз, че всичко ще се нареди в последния момент, защо ми трябваше да мисля предварително. Така като гледам май се очертават три дена празнуване 🙂  Честит ми рожден ден !

Солун, Рупите, Мелник, Роженски манастир …

Ако трябва да бъда честен (както казва една позната : ) ) в неделя като тръгвахме с Магито въобще не знаех къде ще стигнем. Тя ми беше говорила за концерт на Nouvelle Vauge в Македония, но аз й предложих предишния ден (неделя) да ходим на концерта в Солун и изведнъж се навихме. В последния момент се нави с нас да дойде и Спас. Многото снегове, които валяха предишните дни, малко ме усъмниха до къде ще стигнем и без много да разучваме допълнително тръгнахме. Пътищата към Кулата се оказаха добре почистени, да не говорим, че след Перник надолу почти нямаше сняг. Минахме безпроблемно границата. Точно след нея качихме един стопаджия – Жереми от Франция, който също беше за Солун. Нещо ни върви да срещаме французи тръгнали на стоп по света (предишния случай – Paoline, която срещнахме в Смолян на водопадите). Стигнахме Солун и първото нещо, което решихме да направим е да си вземем карта на града. С единствените 5€, които имахме взехме някаква за 3,7€ от една бутка за вестници (което беше добре, защото малко преди това в един shell се опитаха да ни вземат 18€). След това попитахме една какичка да ни каже къде се намираме на картата 🙂 Тя се оказа готина и дори знаеше къде е Principal Club, където щеше да бъде концерта. Оказа се че е извън града, след летището. Тя каза, че е малко трудно за намиране, но всъщност ни обясни много добре и го намерихме. Стигнахме към 19 часà и се оказа че сме подранили (което беше очаквано). Лошото беше като ни казаха каква е цената (ние дори и това не знаехме предварително), а именно 30-35 €. Отказахме се и решихме да разгледаме града. Върнахме се и установих най-големия проблем на Солун – паркирането. Всички улици са пълни плътно със спрели коли по края. Въртяхме се около час докато извадих късмет някой да излезе точно пред мен и да взема мястото му. Разходихме се из нощен Солун и общо взето разгледахме всички забележителности. Коледната украса не беше нещо особено. Влезнахме в една интернет зала, потвърдихме цената на концерта 30€ (окончателно се отказахме), потърсихме някакви хостели, но в крайна сметка решихме да връщаме към България и да спим в колата. Солун не можа да ни задържи повече. Нещо нямаше дух на гръцки град, а на обикновен голям град с много напрежение. Не се мина и този път без проверка от гръцките органи на властта, както си бяхме спрели за малко отстрани на пътя, но за разлика от предишния път, сега беше далеч по-рутинно. За сметка на полицаите, гръцките митничари не ни обърнаха никакво внимание, нито на отиване, нито на връщане – само със жест помахваща ръка ни показаха да подминаваме.

Стигнахме до село Рупите  и решихме в покрайнините му да спрем и да поспим. Увихме се в чувалите и от време на време Спас подпалваше колата да се стопля, защото си беше хладничко. Сутринта дори започна с лек снеговалеж. Потеглихме и отидохме на храма на Ванга – Св. Петка Българска. Запалихме по една свещичка, разгледахме минералните извори … и потеглихме пак 🙂 Отидохме в Мелник като искахме да видим Мелнишките пирамиди, като това се оказаха всички върхове наоколо – наистина много странни образувания, но на мен не ми заприличаха на пирамиди. Беше мъгливо и не се виждаха много добре. Да спомена, че в Мелник, за разлика от другите места в югозападна България си имаше сняг.

От Мелник видяхме табела за Роженския манастир и решихме да отидем. И добре че отидохме – много ми хареса. Пътя е малко труден и беше заледен и последния километър минахме пеша, но си струваше. Роженския е наистина манастир, така както аз си го представям – усамотен, тишина, без комерсиализация наоколо (ала Бачковски и Рилски), всичко от дърво в стар стил. Историята на манастира също е много интересна, а витражите в църквата ми взеха акъла ! Най-хубавият манастир, на който съм бил.

След Роженския манастир трябваше да си тръгваме. Магито имаше работа в София и трябваше да стигнем преди 3 часà, а ние след това имахме и път до Пловдив. Чудесно пътешествие стана, а както каза Магито: “какъв по-хубав понеделник от това да се събудиш в Рупите” !

Сняг и в Пловдив

Footprints in the morning snow
You’ve got me rocking like an echo, echo
Fresher than the daisy eaves
It drives me crazy when you play me this

Róisín Murphy / Footprints

Най-сетне и в Пловдив заваля сняг, а аз се придвижвам през прехвърчащите снежинки на фона на тази песничка и на Róisín и на коледния албум на Richard Cheese. По случай първия сняг с Герито отидохме в сладоледената къща салон и ядохме сладолед с гофрета и чай 🙂

Честит сняг ! 🙂

9 декември 2007

Тази година за първи път от както съм студент не празнувах 8-ми декември. Под “не празнувах” имам в предвид така както е масовото разбиране за празнуване. Всеки от кампанията имаше различни планове и аз в крайна сметка реших да използвам освободилия ми се уикенд и да закарам останалите след ремонта стари мебели на село. Уредих да взема служебния пикап, напълнихме го до дупка, и в събота с майка ми отидохме на Мандрица. Уж го даваха слънчево време, а навсякъде беше мъгливо. Само накрая към Гърция се виждаше малко слънце. Въобще и двата дена си беше много мрачно и дъждовно време. Направо се зарадвах, че си направихме прекрасната разходката до Мальовица миналия уикенд, а този изкарах в шофиране и местене на багажи. Изчистихме къщата, изчистихме двора, изчистихме комина … въобще терена е подготвен за поредното посрещане на нова година 🙂 … ако решим да ходим. Вече има и още две легла 😉 Резервации вече се приемат 🙂
Като цяло празници до края на месеца има бол, така че този просто го изкарах в една разходка в планината. А в Мандрица винаги е хубаво да отидеш !