Ако трябва да бъда честен (както казва една позната : ) ) в неделя като тръгвахме с Магито въобще не знаех къде ще стигнем. Тя ми беше говорила за концерт на Nouvelle Vauge в Македония, но аз й предложих предишния ден (неделя) да ходим на концерта в Солун и изведнъж се навихме. В последния момент се нави с нас да дойде и Спас. Многото снегове, които валяха предишните дни, малко ме усъмниха до къде ще стигнем и без много да разучваме допълнително тръгнахме. Пътищата към Кулата се оказаха добре почистени, да не говорим, че след Перник надолу почти нямаше сняг. Минахме безпроблемно границата. Точно след нея качихме един стопаджия – Жереми от Франция, който също беше за Солун. Нещо ни върви да срещаме французи тръгнали на стоп по света (предишния случай – Paoline, която срещнахме в Смолян на водопадите). Стигнахме Солун и първото нещо, което решихме да направим е да си вземем карта на града. С единствените 5€, които имахме взехме някаква за 3,7€ от една бутка за вестници (което беше добре, защото малко преди това в един shell се опитаха да ни вземат 18€). След това попитахме една какичка да ни каже къде се намираме на картата 🙂 Тя се оказа готина и дори знаеше къде е Principal Club, където щеше да бъде концерта. Оказа се че е извън града, след летището. Тя каза, че е малко трудно за намиране, но всъщност ни обясни много добре и го намерихме. Стигнахме към 19 часà и се оказа че сме подранили (което беше очаквано). Лошото беше като ни казаха каква е цената (ние дори и това не знаехме предварително), а именно 30-35 €. Отказахме се и решихме да разгледаме града. Върнахме се и установих най-големия проблем на Солун – паркирането. Всички улици са пълни плътно със спрели коли по края. Въртяхме се около час докато извадих късмет някой да излезе точно пред мен и да взема мястото му. Разходихме се из нощен Солун и общо взето разгледахме всички забележителности. Коледната украса не беше нещо особено. Влезнахме в една интернет зала, потвърдихме цената на концерта 30€ (окончателно се отказахме), потърсихме някакви хостели, но в крайна сметка решихме да връщаме към България и да спим в колата. Солун не можа да ни задържи повече. Нещо нямаше дух на гръцки град, а на обикновен голям град с много напрежение. Не се мина и този път без проверка от гръцките органи на властта, както си бяхме спрели за малко отстрани на пътя, но за разлика от предишния път, сега беше далеч по-рутинно. За сметка на полицаите, гръцките митничари не ни обърнаха никакво внимание, нито на отиване, нито на връщане – само със жест помахваща ръка ни показаха да подминаваме.
Стигнахме до село Рупите и решихме в покрайнините му да спрем и да поспим. Увихме се в чувалите и от време на време Спас подпалваше колата да се стопля, защото си беше хладничко. Сутринта дори започна с лек снеговалеж. Потеглихме и отидохме на храма на Ванга – Св. Петка Българска. Запалихме по една свещичка, разгледахме минералните извори … и потеглихме пак 🙂 Отидохме в Мелник като искахме да видим Мелнишките пирамиди, като това се оказаха всички върхове наоколо – наистина много странни образувания, но на мен не ми заприличаха на пирамиди. Беше мъгливо и не се виждаха много добре. Да спомена, че в Мелник, за разлика от другите места в югозападна България си имаше сняг.
От Мелник видяхме табела за Роженския манастир и решихме да отидем. И добре че отидохме – много ми хареса. Пътя е малко труден и беше заледен и последния километър минахме пеша, но си струваше. Роженския е наистина манастир, така както аз си го представям – усамотен, тишина, без комерсиализация наоколо (ала Бачковски и Рилски), всичко от дърво в стар стил. Историята на манастира също е много интересна, а витражите в църквата ми взеха акъла ! Най-хубавият манастир, на който съм бил.
След Роженския манастир трябваше да си тръгваме. Магито имаше работа в София и трябваше да стигнем преди 3 часà, а ние след това имахме и път до Пловдив. Чудесно пътешествие стана, а както каза Магито: “какъв по-хубав понеделник от това да се събудиш в Рупите” !