‘

Тази година се навършват 100 години от разделянето на село Мандрица. Тогава се променят границите на България и много семейства решават да отидат в Гърция (Мандрица е на самата граница с Гърция). За много от хората, това е последния път през бивота им, когато са видяли роднините си. Тази година децата и внуците на тези изселници, решихме да отпразнуваме тази годишнина. Ако може да се нарече празник този повод. Въпреки всичко се получи празник. Дойдоха много хора – общо шест автобуса от Гърция плюс много леки коли. Хората видяха своите роднини за първи път от толкова време, а по-младите се видяха за първи път. Независимо дали ще го наречете празник или помен, важното е че центъра на Мандрица беше изпълнен с множество прегръдки и усмихнати лица !

В събота преди Великден за втора поредна година се състоя „детски празник Хвърката Мандрица“. Тази година програмата беше по-скромна, но имаше своите интересни моменти. Безспорно най-интересното беше играта на „не се сърди човече“, където децата влезнаха в ролята на пионки и играчи едновременно 🙂 Още предишния ден боядисахме огромна „дъска“ за „не се сърди човече“ на площада в Мандрица. Мисля че и малки и големи много я харесаха !

Другото голямо събитие на празника беше кукления театър „Барон Мюнхаузен“. Специално за представлението беше изчистен и на практика върнат към живот киносалона в кметството, който не беше използван за нищо повече от 10 години.

Хубаво, че представлението беше на закрито, защото времето беше много променливо и ту започваше да вали, ту спираше. Сутринта лазарките успяха да се изявят, но следобедните мероприятия направо пропаднаха. Единствено имаше гримиране на лица в Хоремага. Хората постепенно си тръгваха и пускане на хвърчила почти нямаше, а карнавала направо не се състоя.

Детския празник „Хвърката Мандрица“ на Великден се получи страхотно. Много по-добре от колко го очаквах. И всичко се получи от самосебе си, с много ентусиазъм и без никакво напрежение … поне от мое гледна точка 🙂 Някой може да са имали доста изнервящи моменти. На мен ми беше много добре. Още от събота започнахме с приготовленията на центъра. И някак си всичко вървеше от самосебе си. Всеки правеше нещо и междувременно се забавляваше. Постоянно се чуваше, че празника вече е започнал. Селото започна да се пълни с хора, автомобили .. и най-хубавото деца, които сами изрисуваха големия винил на площада. До вечерта приготовленията приключваха, а хората се събраха около църквата, за да си кажат „Христос Воскресе“. Имаше доста хора, въпреки че нямаше поп и официална литургия (както всъщност всяка година).

На великия ден всичко започна по програма. Бенита и клоуна Бомболино откриха детския празник в село Мандрица. След това имаше много и разнообразни неща

• изпълнения на живо – лазарки, детски народен ансамбъл, мажоретен състав (всички от Ивайловград). Играха чудесно. Особено най-малките най ме радваха
• състезания – цяла щафета, която включваше скачане с чували, бутане на кибритена кутийка с картоф на конец, тичане държейки с яйце в лъжица и скачане на един крак. Голям екшън стана 🙂
• различни ателиета – всеки можеше да рисува, свири на инструменти, да си прави хвърчила, или да се научи как да изпозлва “боклуците” за много интересни неща
• търсачи на съкровища – истинска игра за опознаване на село Мандрица. С решаване на различни задачи децата намериха и истинско съкровища – гърне със жълтъци … от шоколад 😀
• ЦИРК – ама истински ! Или дори бих казал нещо повече от цирк. За мен си беше истински театър с малко акробатични номера. Много магически ! С Магическа история и магически изпълнители !
• дърпане на въже – в което се включиха и малки и големи
• към края на деня всички отидохме на мястото където преди беше игрището за да може всеки да пусне хвърчилото, което е изработил. За съжаление нямаше много вятър, но това не попречи на всички поне да пробват. Някои имаха успех 🙂
• карнавал – на които се маскираха малки и големи. Не мога да кажа кои пожънаха по-голям успех, но всички много се радваха. Тук най-вече си пролича че и “големите” са просто големи деца
• още много много игри

И всичко това се получи чудесно. Един наистина велик ден в Мандрица. Поне около мен всички бяха много щастливи след всичко. Браво на всички, които се погрижиха, този празник да се случи. Аз лично се забавлявах много. Благодаря ! Дори успях(ме) да почервенеем от слънцето 🙂

Доста отдавна не съм използвал SecondLife активно, но навремето се бях включил (естествено) в българската група. Така от там от време на време някой (от админите ?!?) като напише нещо и аз получавам e-mail. От празник на празник се сещат и пращат по някое пожелание. Вече съм им свикнал с ужасния стил на писане, но днес ме изумиха тотално ! Ето e-mail-a едно към едно:

Group Notice From: Maia Whitley

Dnes e 3 mart nacionalnia praznik na Bulgaria . Na tazi data prez (1877–1878) g. sme osvobodeni ot tursko robstvo . na tazi data o6te e podpisan i sanstefanskia miren dogovor .

taka 4e 4estit praznik vsi4ki bulgari 🙂 …

Не знам да се смея ли, да плача ли …

(*) първоначално бях озаглавил поста “4estit praznik vsi4ki bulgari”, но не можах да го оставя така