Сложих газ на Астралката. В петък. Общо взето коментара на всички е “е-е-е, най-сетне”. Може би са прави, може би точно сега си е бил момента, не знам. Не е толкова голяма бутилката в багажника (30л), ама пак на Карадере ще трябва да ходим с една раница по-малко, но това беше компромисния вариант.

В събота не се сдържах и реших да я изпробвам на дълъг път. Вили и Таня щяха да ходят до Клисура и аз се навих да ги закарам (защото се оказа, че обществения транспорт до там хич го няма). Така хем разходка, хем да пробвам как е газта. Тръгнахме към 10 и за около час бяхме в Клисура. Първото нещо, което направихме беше да разгледаме историческия музей. Аз бях ходил и преди, но го направих с удоволствие пак. След това седнахме да обядваме в може би единственото заведени на центъра с надпис “Кафе-аперитив”, но всъщност си предлагат и храна. Отидохме и до паметника на Боримечката, но имаше много студен вятър, който бързо ни изгони. Според един сайт, който проверих, температурата беше -9, като се усеща като -19 ! Затова побързахме да отидем до финалната ни цел – Еко комплекс Клисура. Той се оказа много приятно място с отделни къщички, нови, красиви, на хубаво място … въобще ако беше по-топло, просто щеше да е абсолютното густо да си пийваш биричка на верандата с поглед към планината 🙂

Колкото и да ме навиваха, не можаха да ме навият да остана. Аз си имах други планове за неделята – да ходя на сноуборд ! Със Цецо решихме че е идеалния уикенд да закрием сезона. Заради лошото време в петък, решихме да го отложим за неделя, пък каквото – такова. И се оказа, че не сбъркахме. Станах в 6, тръгнахме в 7 и в 9 вече бяхме на пистите на Пампорово. Времето – ясно, тихо, навалял 10-20cm пресен сняг, просто прекрасно. Не сме и очаквали по-добро “закриване” на сезона. През целия ден си остана слънчево, но не много топло – идеално за каране. Хванахме дори финала на едно сноуборд състезание – така докато си почивахме на обяд, гледахме майсторите.

Да се върна на основната тема за газификацията. В неделя сутринта напълних отново бутилката, след пътуването до Клисура, и една просто сметка показа разход от 7,6л/100km, което мисля, че е много добре. Освен това не усещам някаква разлика в мощността на колата. Единствено за сега много ми гасне на светофари, но до колкото знам това може да се регулира и се надявам, че още утре ще се оправи. Ако не – няма да съм много доволен. Иначе като пари разликата си е голяма – напоследък за да напълня резервоара ми искаха трицифрени суми, а сега допълних бутилката за “някакви си” ~20 лева.

Допълнение (25 март): Показаха ми от къде да си регулирам оборотите и вече не гасне на светофарите. Супер съм доволен вече !

Допълнение 2: още една статистика от последния уикенд – само междуградско Пловдив-Мандрица-Орестиада-Харманли (~350km между две зареждания) – среден разход 6,9л/100 кm газ !

Вчера най-сетне и аз открих сноуборд сезона. С Димитър отидохме на Пампорово. За първи път си пробвах новата екипировка – борда, обувките, автоматите … макар че честно казано откритието на деня ми беше маската. Да си призная за първи път карах с маска и както би се изразила една приятелка фотографка – рязко вдига цветната температура ! Деня беше мрачен и мъглив в по-високите части, но с маската всичко изглеждаше цветно, светло и жизнерадостно. Много добра работа свърши и шапката от Таня, която става на маска за лицето (всъщност на кое точно се казва “маска” ?). Особено към края на деня застудя доста. И добре че Димитър настоя да отидем за половин ден. В началото малко се възпротивих, но сега не знам как бих издържал от сутринта. Аз сега съм целия схванат и имам мускулна треска навсякъде. Но е сладка болка 🙂 Много съм доволен от вчера. На Пампорово нямаше много хора и се караше бързо, без никакво чакане по лифтовете. Ама то как и да има при тези цени – тази година вече няма намаление през уикенда и лифт картата е 50 лева за цял ден и 37 за половин ! Следващия път ще обмисля и въпроса с парите. Този път ме гонеше предимно ентусиазма да си пробвам екипировката където и да е. Снощи вечерта, след като се прибрах, така се размазах, че дори нямах сили да напиша това. Днес е ден за почивка.