Tag Archives: Ливиньо

За Ливиньо

Пътешествия, Разни, ,

Ще започна с заключенито – Ливиньо е супер курорт ! Ето какво ме впечатли:

  • всички къщички са в един стил. Според мен просто е забранено да се строи другояче. Гледаш една стара, доста често и дървена, типична къщичка, а нея надписи Nikon, Hugo Boss, Panasonic, Aplle … На нас ни трябваха 3 дена да разберем, че съседната до нас къща е поликлиниката, въпреки, че спиркат ни се казваше “International medical center”. Просто дори и обществените сгради не се различаваха от останалите.
  • безплатен транспорт ! Това беше най-невероятното от всичко – курортно селище, а градския транспорт напълно безплатен. Има три линии, които са супер редовни и кръстосват цялото село на интервали 10-20 минути. На всяка спирка има разписание, което се спазва до минута.
  • снегопочисването е безупречно ! Аз случих на няколко обилни снеговалежа и може би два часа след спирането им, улиците бяха напълно изчистени а места вече сухи. Със снегорините се почистват и тротоарите. Всички снегорини са с вериги. Снегът се извозва с камиони … някъде. А шофьорите на снегорините карат супер лудо !
  • широки писти. Да се върнем, че все пак говорим за ски курорт. Пистите из Алпите просто не могат да се сравняват с никъде другаде. На моменти ми се струваше, че пистите са по-широки от колкото дълги 🙂
  • безмитна зона. Евтин бензин (дори по-евтин от България), алкохол, цигари. Но пък другите неща не бяха евтини.
  • прекрасна природа – гледките от Ливиньо не се забравят !

Ливиньо ден 6 – последия

Пътешествия, Фотография, , , ,

Последния ни ден за каране. Отново бяхме само с Елица и го карахме по-яваш. Направихме отново склона от Костачия до Каросело и останахме там. Печахме се на слънцето, спуснахме няколко пъти и към 14 часа решихме че стига толкова. Аз от няколко дена имах идея да отида да снимам. За целта се прибрах до къщата, оставих сноуборда, взех фотоапарата, двата обектива и филтрите и се върнах отново на лифта за Каросело. Мисля че успях да си направя хубави картички от Ливиньо 🙂

И това е. Утре сутринта си тръгваме. Дадохме сноубордите в тюловете на другите коли, събираме багажите и живот и здраве в неделя трябва да сме си в България.

Аз лично съм много доволен от първото ми Ливиньо ! Видях от всички – сняг, зима, пудра, слънце, мъгла, широки писти … Доволен съм ! Казах първото ми Ливиньо, защото знам, че няма да е последното

27 април 2012
21:55
Ливиньо

Ливиньо ден 5 – Мотолино

Пътешествия, , , , ,

Днес беше ред на другия склон на Ливиньо – Мотолино (Mottolino).  Всичко обаче започна малко кофти. На Юли изкараното рамо все още беше зле и той реши да  не кара днес и да му почива ръката. От друга страна очите на Жорката му бяха много зле и не можеше да гледа на светло. И той отпадна от карането. Така само двамата с Елица отидохме на Мотолино. След като се качихме с гондолата, която беше за правостоящи и за първи път виждах такава, решихме да вземем един стар лифт, който качва най на високо. Юли ни предупреждаваше. че е много кофти, но общо взето нямахме много избор, ако искахме да отидем горе. Лифта е двойка, подобен на този на Безбог и наистина се чудя как италиaнците все още го държат. Въобще не забавя на тръгване и спиране. Така на слизане имахме един инцидент, в който леко задържах лифта и като го пуснах той удари главата на Елица и аз много се уплаших. Наистина, Ели, съжалявам ! За радост май няма нищо сериозно, освен джонга. Всичко това ни развали настроението. Спуснахме общо взето две писти и решихме да седнем в едно заведение и да си починем. Днес за първи ден си носихме по едно кенче биричка и дойде много добре заедно със сандвичите. Там дойде и Юли и добре си починахме. Полафихме и решихме да слезем и да отидем на другия склон на познатите ни писти. Нещо не ни изкефи Мотолино. Може би от всичките неща, които се случиха, може би не. Беше и по-ниско и вече снега беше се размекнал. Единствено ни изкефи сноупарка, където разни сноубордисти правеха невероятни скокове !

В крайна сметка отидохме на Костачия, където се спуснахме няколко пъти с кеф. Пистата днес беше перфектна !

Ливиньо ден 4 – най-сетне яко каране

Пътешествия, , , ,

Днес  най-сетне, за първи път, ни събуди слънце и ясно време. Дори станахме към 8:30 (по-рано от обичайното 9 часá) и бяхме на пистите към 10. Планът беше да спускаме по целия склон на Каросело. Така и направихме. Тръгнахме от Каросело и първи лифт, първа писта, втори лифт, втора писта … много яко ! Пистите не бяха перфектно обработени, но все пак нямаше нищо общо с предишните дни. Направо ни беше като ново място на което караме. Направихме целия склон ! Много готино че всичко е измислено така че да разнообразяваш. Имахме и един лош инцидент – Юли си измъкна рамото. Добре че другите от компанията се оказаха хора от ПСС и успяха да му го наместят още на пистата. После в медицинския център са му поискали 303 евро за рентгенова снимка и той се е отказал, въпреки, че след това би трябвало да му ги върнат от застраховката. Дано наистина да няма нещо страшно и да се оправи рамото му.

Като цяло може да се каже първия ни истински ден за каране в Ливиньо. И от цяла седмица ни остават само още два 🙁

25 Април 2012
23:10

Ливиньо – ден 3

Пътешествия, , , ,

Днес просто нямам думи, а само ще покажа тази снимка от сутринта:

image

Толкова се опасявахме че в края на април няма да има сняг, а то се получи точно обратното – от много сняг не може да караме.

От друга страна е много хубаво – Алпите, красив снеговалеж, топла уютна къща, чайчета, книжки … Пълна идилия.

24 април 2012
11:05

Ливиньо – ден 2

Пътешествия, , , , , ,

Втори ден в Ливиньо, а снега не спира и не спира. Днес бяхме решили да отидем на най-високата писта – Каросело (Carosello), която е на 3000 метра. Казах си – иха, това ще е най-високото място на което съм бил. Всичко обаче се оказа само рекламен трик и всъщност горната станция е на няма и 2800, т.е. Мусала все още си остава най-високата точка на която съм бил.

Както казах снега не спира. Мъглата по върховете – също. Нови писти и като не виждаш къде караш, общо взето ни отказаха. Аз му дадох на времето шанс до 14 часа да се проясни, но снеговалежа така и не спря. Сега е 3 след обяд и вали сняг дори в селото. По прогноза и утре ще е така и чак в вдругиден ще е слънчево. Ще видим дали ще познаят. А днес явно ще е ден за разходка из Ливиньо.

23 април 2012
15:12

На ски през Април – пътя до Ливиньо

Пътешествия, , , , , , ,

На някои може да им се види странно да се ходи на ски ваканция в края на април, но аз го направих. От няколко години се каня да отида в Ливиньо, но за нещо го отлагам. Когато през януари Юли ми предложи да ходим през април – веднага се съгласих, без много да го мисля. Разбира се има уловка, защо точно април – просто тогава, ако се настаниш в Ливиньо за седмица, получаваш безплатно лифт карта за 6 дни (между другото и декември е същото).

Ливиньо (Livigno) се намира в северната част на Италия на самата граница с Швейцария. Другата далавера е че е безмитна зона и бензина, алкохола и другите акцизни стоки са евтини. Пътят до Ливиньо на практика е около 24 часа. Ние тръгнахме от Пловдив с Астралката в петък около обяд и според GPS-а трябваше да пристигнем в 6 сутринта, но естествено знаехме, че това е твърде оптимистична прогноза. А и нямаше смисъл да пристигнем толкова рано.  Пътят през Сърбия и Хърватия беше белязан от непрестанни промени на времето – ту печеше слънце, ту валеше проливен дъжд. Все пак вървяхме доста добре с времето и към 4 часа решихме да си починем всички. Вече бяхме в Италия и спряхме на една отбивка да поспим всички. Събудихме се в 6 и решихме да отидем до някой Decathlon. Според GPS-a най-близкия беше на 12km в Падуа. Естествено бяхме доста рано в Падуа и решихме да разгледаме града. Бяхме едни супер ранни туристи. Градът се събуждаше за новия ден, а ние вече обикаляхме в фотоапаратите в ръка. Не бях ходил до сега в Падуа и мога да кажа, че ми хареса. Чудесни стари сгради, малки улички, река и спокойствие. Определено приятно място. А от Decathon-а си накупихме разни готини неща. Аз си взех 2 чифта обувки и една термо-тениска.

След разходката в Падуа отново поехме на път. Малко след Бреша излязохме от магистралата и поехме на север към Ливиньо. Аз  си мислех че остава малко, но то съвсем не е така. Пътят е планински и с много тунели. В крайна сметка пристигнахме в Ливиньо в 5 часа след обяд (местно време). Имахме достатъчно време да се настаним в супер готина къща, да напазаруваме, да си сготвим вечеря и да изпием по 2-3 бири преди лягане. А хубавото тук е че бирите са по 660ml 🙂 Заспахме в очакване на първия ни ден по пистите на Ливиньо

22 април 2012
23:27