Днес след работа с Таня се разбрахме да ходим до Кричим. Ние с нея си имаме бартер 🙂 Тя ме подстригва, а аз я карам за провизии от до Кричим. Нямах други планове за вечерта и се навих още днес да отидем. Веднага след работа минах да я взема, натоварихме бурканите, дори Само и Вилито също бяха с нас. Пристигнахме бързо, оставихме Вилито до тях и отидохме в Таня. Там ни посрещнаха с много хубави праскови, а след това майка й ни нагости супер вкусно ! На “село” си е вкусно 🙂 Разбрахме че прасковите са от лелята на Таня в Стамболийски и те са казали, ако искаме да минем от там и да си вземем още. Не го мислихме много, а точно станахме от масата о тръгнахме натам. Леля й се оказа че живее в един квартал на Стамболийски, където дори нямаше асфалтирани улици, но е пълно с много приятни къщи с още по-прекрасни дворове. Между къщите дори няма огради, и всеки ходи и взима каквото му е нужно от съседите си. Естествено хванахме и тях на маса и нямаше как да не седнем и ние. Много приятно навън, между цветя и прасковени дръвчета. Все пак по някое време си тръгнахме, някак си се оправихме през Стамболийски и намерихме пътя за Пловдив. Обаче на паветата между Стамболийски и Йоаким Груево нацелих една супер дълбока дупка и точно си го помислих и колата започна да залита на дясно. Точно след моста спрях и се уверих, че сме спукали гума. Не ми е за първи път, така че не го взех много навътре. Този път обаче нещата се закучиха – не можех да развия болтовете ! Успях дори да си изкривя ключа, но болтовете дори не помръднаха. Нямаше какво да направя и притесних едни младежи наблизо, които тъкмо бяха седнали покрай една маса с пълни чаши. Единия веднага се отзова и започна да търси ключове. Намери два, но се оказаха големи. Отиде и намери още един човек, който дойде с един ключ и като започна развъртя всички болтове на ръка !!! Ние зяпнахме !!! Евала на пичовете – сменихме гумата и им оставихме една торба праскови 🙂 След това успяхме да приберем без повече изненади (приятни или неприятни). Ще видя утре какво е положението със спуканата гума. Дано и да не съм забравил нещо в тъмното, където сменяхме гумата.

Ей така от нищото се получи цяло приключение след работа 🙂