Няма начин сутринта да се събудя в Будапеща, а вечерта да се разхождам във Виена и да не сравня двата града. Първото ми впечатление от Виена като шофьор, е че останалите шофьори са супер нетолерантни. Само да се зачудя за момент (все пак съм за първи път там, а и гледат, че съм с чужда регистрация) и ме заливат с клаксони. Същото ми се случи и като пешеходец – исках просто да заобиколя един човек и се наложи да стъпя с единия крак на платното и веднага профуча една кола с надут клаксон. Въобще движението не е толкова перфектно организирано. Чух само че градския транспорт е перфектен, но ние така и не си взехме карта за него. Просто нашия couchsurfing host – Renate живее на 15 минути пеша от центъра и ходихме навсякъде пеша.
Второ – Виена се оказа по-зле осветена през нощта от Будапеща. В Будапеща си направихме чудесна нощна разходка из замъка, който беше чудесно осветен и се виждаше отвсякъде (и не само той), а във Виена дори в разни супер централни паркове си беше направо тъмно.
Като стана дума за паркове – Будапеща бие и по зеленина. Виена ми с стори доста бетонна, като се изключат парковете и някой не толкова на място сложени саксии с цветя и дървета.
Виена печели по брой и големина на замъци и сгради като цяло. Наистина има толкова много места да се посетят във Виена. Бяхме в замъка Belvedere. Най-хубавият замък в който съм бил. Има си всичко, както се полага на един замък и като го знаем от приказките. Градината му с алеите и лабиринтите от дървета е точно както съм си я представял 🙂 Катедралата на Виена също е огромна, но не ми хареса колко е комерсиализирана – с едни автомати, вътре в нея, които ти искат да пуснеш евро за повече информация. Въобще Виена е замък до замък 🙂 (без да дефинирам какво е замък). Софито отново ме мъкнеше по галерии – освен Belvedere бяхме и в Albertni. Видях картини на Климт, Шиле, Моне, Рембранд, Пикасо, Ван Гог … отново гледах разни платна, стоят пред мен, на над 500 години и се чудя това възможно ли е ?!? Между многото картини, в Албертини, имаше и една изложба на фотографии от 1840 до 1900 година, която беше интересна. Белведере и Албертини ни отнеха общо толкова време, колкото галерията в Будапеща – тя наистина си беше огромна. Във Виена видяхме и къщата на Hundertwasser, която много ми хареса.
В градове като Виена осъзнаваш защо на McDonald’s му казват евтино заведение (в България някак си не го осъзнаваш). След като едната вечер дадеш 25 евро да хапнете двама в скромно заведение на хубаво място, а на другата 8 в McDonald’s (отново за двама), като освен това им ползваш и безплатния wireless да си уредиш cuchsurfing-а. Видях интернет клуб в центъра на града за 4,5 евро на час.
Може да разочаровам някои, или да зарадвам други, но на мен Будапеща повече ми хареса. Някак си има атмосфера, която е като за мен. Във Виена има какво да се види и посети, но след това … не знам. Не мисля, че бих останал да живея тук (поне за сега).