В неделя с Елица и Дарко решихме да си направим разходка в Родопите. Въпреки, че времето по прогноза не го даваха много благоприятно, ние решихме да рискуваме. Първоначално мислих ме да отидем до Косово, но докато чакахме Ели, се разгледахме из картата за нови места, на които не сме били. Погледите ни се спря към частта Белица-Борово. В крайна сметка си избрахме Борово.
Тръгнахме към 12 на обяд от Пловдив по познатия път за Смолян. Участъка между Асеновград и Чепеларе сега го ремонтират и сега е с нов хубав асфалт. Ние обаче свихме към Лъки, където все още е стария разбит от дупки и свлачища път. Учудващо отбивката за Борово е с чисто нов асфалт, което ме изненада, но все пак от там е пътя за Кръстова гора, което е популярна дестинация и явно заради това са го ремонтирали.
Пристигнахме в Борово и спряхме Астралката на центъра. Селото е оказа доста по оживено от колкото очаквах. Има дори хотел и доста къщи за гости. Има и няколко екопътеки, на които обаче първоначално не им обърнахме достатъчно внимание. На около се виждаха доста църкви и параклиси. Решихме да отидем до един, който се виждаше от селото. Когато тръгнахме към гората установихме, че трите екопътеки, означени с различни цветове, всъщност бяха доста добре маркирани. Ние си избрахме жълтата и тръгнахме по нея, без да знаем ясно къде ще ни отведе. За съжаление нямаше повече указателни табели за трите екопътеки. Жълтата горе-долу вървеше в посоката, в която се бяхме отправили и ние. Пътеката започна от селото, след което влязохме в гората, след това продължава по билото и когато си мислихме, че сме навлязли вече навътре в планината … отново излязохме на пътя ! Странна работа. Трябваше да пресечем пътя за да стигнем до параклиса, който си бяхме набелязали. Той беше на един хълм от където има страхотна гледка. Тук решихме да си починем и дори си направихме малък пикник. Времето все още беше чудесно.
На връщане към селото решихме да минем по друг път. Идеята ни беше да заобиколим повече по билото и да отидем до скалите, които се виждаха в далечината над селото. Първоначално тръгнахме добре, но постепенно пътеката изчезна. По едно време се натъкнахме на червената маркировка (втората екопътека) и тръгнахме по нея. Обаче тя се оказа доста занемарена и трудно се следваше. По едно време дори видяхме и змия и решихме да се насочваме към селото. След кратко лутане най-накрая успяхме да стигнем до крайните къщи. А сега е сезона на рязането на дърва и този шум ни преследваше навсякъде и постоянно чувахме че селото е близо 🙂
Върнахме се в центъра на селото и най-сетне разгледахме какви са трите екопътеки. Починахме си малко на едни пейки и решихме че е време да се прибираме след чудесната неделна разходка. Точно тогава започна леко да вали. Казахме си – точно на време ! Но дори не можа да завали истински. Пак не познаха с прогнозата и се радвам, че не се излъгахме да останем в Пловдив.
Ето и снимките ми в Нашите Снимки.