Миналата и тази вечер продължихме с филмовите вечери в Баня “Старинна” 🙂 Снощи гледах 1984 (Американската версия от 1984-та година). Не съм чел книгата, но се навих първо да гледам филма. Йонов ми каза, че филма е добре направен по книгата, а самата книга е много депресираща и сега вече не знам дали искам да я чета. Още повече, че знам какво става и са тежки моменти.

Днес мислихме да гледаме “Магнолия“, който честно казано не знам за какво се разказва, но няколко човека ни казват, че е хубав. Обаче по закона за всеобщата гадост, субтитрите не съвпадаха и файла беше нещо развален. В крайна сметка гледахме “Туин пийкс” – филмовата версия на Дейвид Линч. Аз го бях гледал, но някои не бяха го гледали, а и това е един от любимите филми на Йонов, така че пак го гледах. Този път, на доста по-голям екран от моят 17″ изстрадал монитор, видях доста неща които не бях забелязал първия път, но въпреки това не мога да кажа че е велик филм или нещо такова. Просто е доста странен и това го прави интересен за гледане и разсъждаване. Мисля си че на моменти и самия Дейвид Линч не знае кое какво означава – нещата просто стават, без никаква връзка с останалото и след това всичко продължава. Така е … както се казва “Живота е един от най-трудните” или в случая “един от най-странните”.