Yearly Archives: 2005

Глоба живот

Днес бях до КАТ да си взема талона към книжката и да видя каква глоба са ми сложили за това, че се превъртях с колата. 100 лева !!! 100 лева, за това че си потроших колата и за малко не се убих ! 100 лева, и при това не съм блъснал никой друг и няма някой пострадал ! 100 лева, за това че съм жив !

Честно казано очаквах 50 или малко повече, за несъобрзена скорост, но 100 ми се виждат множко. Добре, че поне нямам взети точки. Сигурно е станала повече, заради “материалните щети” – счупени 4 метра мантинела. За какво въобще я слагат, като не свърши никаква работа ..

От Кадет на Астра

Добрата новина от преди няколко поста, е че си взех нова кола. Отново Опел, но този път Астра. Лек ъпгрейд след Кадета, с който катастрофирах преди малко повече от месец. С финансовата подкрепа на шефа ми Янко Христов (да е жив и здрав много много години !!!), със заем от банка, който изтегли майка ми и с разни спестени парички успях да събера за горе-долу запазена кола от края на ’92-ра година, нов внос от Германия. Всъщност затова и не казах до сега, въпреки че бях я капарирал от една седмица, но чаках да минат всички митнически неща, регистрации в КАТ, преглед, застраховка … Днес вече всичко е готово, и макар с временен талон, може да се кара съвсем законно. Единственият проблем, е че не е на мое име все още, но на самия талон си пише “не важи за нотариус” и не може да се прехвърли, преди да излезе основния. Малко на доверие подходих, защото вече дадох всички пари на човек, който почти не познавам, но е познат на познати и се надявам нещо да не ме прецака. Изглежда точен, с това се занимава от доста време, и това е риск, който реших да поема. Всички документи са в мен, включително и митническата декларация, а гражданската застраховка, дори е на мое име. Все пак парите му ги дадох пред свидетел, за всеки случай.

Надявам лошите мисли да си останат само мисли, а колата да си я карам безаварийно дълго време, и някой ден да я продам в по-добро състояние от старата 🙂 За сега, поне на външен вид, е много добре. Върви също така добре и само трябва да свикна със серво управлението, което е нещо ново за мен и ми е малко странно 🙂 Иначе интерфейса е сходен със стария Опел и бързо свикнах в обстановката и се чувствам комфортно. Ето една от първите снимки, където леко мръсен, но като го намалих с GIMP-а почти не си личи:)

Opel Astra

п.с. търся си газова, че този бензин … мале, мале …

ВелоКомпютър

Под гръмкото име Cycle Computer, се продават всякакви джаджи, които измерват скороста, километрите и други неща докато си караш велосипеда. Днес отидох до новия (всъщност първия) Praktiker в Пловдив да го разгледам, и въпреки скъпите цени там, си купих нов велокомпютър. Стория ми беше с невероятната марка Xiu Hang и постоянно ме ядосваше, защото забравяше всичко когато му хрумне, т.е. не ми вършеше дори работата, за която го бях взел – да брои колко километра съм изминал. Новия дори изглежда да е правен в Германия, което малко ме стъмнява, но поне се надявам да е по-надежден. Има малко повече функции от стария, включително една, която наистина ми липсваше на стария – часовник. Трябваше постоянно да си вадя GSM-а от джоба в движение, за да видя колко е часа. В Praktiker-а имаше няколко модела и си избрах точно този с тези функции, които ми трябваха и без излишни, като измерване на изхабени калории, налягане, радио предаване и други. Моят с 14 функции и струва 19 лева (всъщност само 18.99 🙂 ) и може би е скъпо, но в Metro ми бяха казали за цени между 20 и 30 лева, а и нямам карта за там, така че тези условия ме устройваха. Дано само да работи стабилно, друго не искам. По-късно като се скрие малко слънцето, ще го пробвам.

Gravity Co.

Тази вечер най-сетне, след толкова очакване, доживях да видя Gravity Co. на живо с Пловдив. Събитието се случи в “Конюшните на царя” на така наречените “Оранжеви Концерти”. Момчетата бяха страхотни ! Много се забавлявах и концерта си беше върха. Предварително си мислех, че може и да съм сам, защото повечето ми приятели се юрнаха към връх Ботев, но Вилито, сестра й и Цецо се навиха да дойдат и бяхме заедно. Освен това познавам повечето от персонала, а видях и доста познати на концерта, така че хич не скучаех 🙂 Въобще вечерта беше супер, както всъщност и целия ден, въпреки че не се случиха някои очаквани неща, но за всичко си има време. Единственото, което ми направи лошо впечатление, е че имаше сравнително малко хора на концерта. По-малко от този на Остава. Може би хората очакваха да вали и да се отложи, но за щастие валя само малко и то няколко часа преди това. Друга спънка може би е била входа от 6 лева, което си е солидна сума за Пловдив за българска група.

Сега отивам да заспя доволен и сравнително изморен от цялата работна седмица. Лека нощ и весел уикенд 🙂

ВЕЦ Тешел

Последните няколко дни започнаха проверки на нашите сензори в различни ВЕЦ-ове. Днес беше мой ред да ходя и ми се падна ВЕЦ Тешел. Намира се след Девин нагоре в Родопите – много красиво място. Там наблизо се намират много туристически обекти, които обаче нямаше как да посетя, защото все пак бях по работа и то не с наша кола. Минахме покрай табела за Триград 12km, което едно от заплютите ми туристически направления за това лято. Разбира се там искам да отида на спокойствие с хубава компания, а не служебно мислейки за евентуални проблеми. Наистина имахме малко проблеми, но се оправихме и веднаха тръгнахме обратно, защото имаше работа и в офиса. На връщане ни заваля страшен дъжд, но аз много не го усетих защото успях да заспя – не бях спал в кола от може би две години, защото обикновенно карам, и днес се почувствах някак странно.

Между другото от няколко дена има една добра и една лоша новина, но няма да ги кажа. Добрата, защото не искам нещо да се прецака в последния момент, а когато стане, ще се похваля, а лошата – защото може да я прочете един човек, който не трябва да научава така. Всъщност вече всичко е наред и всичко премина.

Системен контрол

Днес продължиха неволите ми с интернета. След като от два дена нямах никакви изходящи заявки и вчера вечерта (към 21 часа), като се прибрах след работа, а в Енджъл Софт нямаше никой на дежурните телефони (или поне никой не ми вдигна) и изядоха сумати псувни, днес реших да се обадя от работата ми. Преди това реших да видя какво е положението и пробвах да свържа по SSH, направо се опулих като успях ! Веднага пробвах да отворя някоя страница или ftp, но нямах никакъв успех. Имам ping, DNS, traceroute, но при опит за иницииране на заявка към HTTP или FTP заявка навън мигновеннпо ме отрязва и казва, че заявката е отказана. След като си погових с човека, който ми вдигна и най-конкретния му въпрос беше : “какво ти казва internet explorer ?”, ми дадоха друг, с който се разбирах по-добре. Поговорихме си половин час докато успя да ме убеди, че проблема е в мен, но така и не ни дойде на ум къде може да е. Нямам никакви правила в iptables, нито съм настройвал някакав firewall напоследък. Успявам да се свържа от вън по ssh или web, но от мен навън не излизат заявки по TCP (само DNS и ping). Човекът (не му узнах името) каза, че като пробвам да отворя някоя страница с links (или lynx) не се праща никаква заявка към gateway-а ми, където евентуално някое правило може да я спре. Това всъщност беше доказателствто, че проблема е в мен. Проверих всичко за което се сетихме и двамата, но всичко си беше наред и би трябвало да имам интернет. Прекратихме разговорът, а аз продължих да мисля какво съм правил напоследък. Изведнъж ми светна, че при поредни update на ArchLinux-а пакета procps искаше да презапише файла /etc/sysctl.conf, който аз бях създал с една единствена настройка – нещо за wine-а, който така и не ползвам. Тогава преименувах стария файл, пуснах да се инсталират новите пакети и всичко си мина добре и забравих да видя новия sysctl.conf. Днес веднага, след като се сетих за това, издърпах файла чрез scp и видях, че съдържанието му е следното :

#
# Kernel sysctl configuration
#

# Disable packet forwarding
net.ipv4.ip_forward=0

# Disable IP source routing
net.ipv4.conf.all.accept_source_route = 0
net.ipv4.conf.lo.accept_source_route = 0
net.ipv4.conf.eth0.accept_source_route = 0
net.ipv4.conf.default.accept_source_route = 0

# Enable IP spoofing protection, turn on source route verification
net.ipv4.conf.all.rp_filter = 1
net.ipv4.conf.lo.rp_filter = 1
net.ipv4.conf.eth0.rp_filter = 1
net.ipv4.conf.default.rp_filter = 1

# Disable ICMP Redirect Acceptance
net.ipv4.conf.all.accept_redirects = 0
net.ipv4.conf.lo.accept_redirects = 0
net.ipv4.conf.eth0.accept_redirects = 0
net.ipv4.conf.default.accept_redirects = 0

# Enable Log Spoofed Packets, Source Routed Packets, Redirect Packets
net.ipv4.conf.all.log_martians = 0
net.ipv4.conf.lo.log_martians = 0
net.ipv4.conf.eth0.log_martians = 0

# Disables the magic-sysrq key
kernel.sysrq = 0

# Decrease the time default value for tcp_fin_timeout connection
net.ipv4.tcp_fin_timeout = 15

# Decrease the time default value for tcp_keepalive_time connection
net.ipv4.tcp_keepalive_time = 1800

# Turn off the tcp_window_scaling
net.ipv4.tcp_window_scaling = 0

# Turn off the tcp_sack
net.ipv4.tcp_sack = 0

# Turn off the tcp_timestamps
net.ipv4.tcp_timestamps = 0

# Enable TCP SYN Cookie Protection
net.ipv4.tcp_syncookies = 1

# Enable ignoring broadcasts request
net.ipv4.icmp_echo_ignore_broadcasts = 1

# Enable bad error message protection
net.ipv4.icmp_ignore_bogus_error_responses = 1

# Log Spoofed Packets, Source Routed Packets, Redirect Packets
net.ipv4.conf.all.log_martians = 1

# Increases the size of the socket queue (effectively, q0).
net.ipv4.tcp_max_syn_backlog = 1024

# Increase the tcp-time-wait buckets pool size
net.ipv4.tcp_max_tw_buckets = 1440000

# Allowed local port range
net.ipv4.ip_local_port_range = 16384 65536

За съжаление при поредните опити да си оправя настройките бях рестартирал udev (/etc/start_udev), с надежда, че е някакъв проблем с правилата, при което се размонтира /dev/pts и така си отрязах достъпа, като не искаше да ми отвори конзола. Трябваше да дочакам докато се прибера, веднага преименувах /etc/sysctl.conf и за най-бързо рестартирах без да влязат в сила настройките описани вътре. Както и очаквах проблемът се оказа именно там и заявките ми си тръгнаха нормално. Сега мисля да пиша в bug tracker-a на ArchLinux за проблема, който определено е при тях. Все още не знам точно кой ред е отрязвал изходящите връзки, но съм доволен, че вече всичко се оправи. Ако някой от AngelSoft чете това, да го приеме като извинение, но просто не знаех какво да мисля, след като не съм правил нищо конкретно. Всички останали – внимавайте с ъпгрейдите, особено с дистрибуции като Arch, където всичко излиза, скоростно без много да е тествано. Винаги имайте едно на ум къде може да е проблема.

Е, стига де !

Стига с тоя дъжд, за Бога,
писна ми, вече не мога (*)

Само вали и гърми. Човек не може да излезе нормално навън. Днес бях на зъболекар и точно да си тръгна отново заваля и трябваше да остана още един час в кабинета докато поспре. Не че не се намокрих. Поне с Дафо оплюхме задружно федората и убунтото, за да мине малко време 🙂 После изпуснах среща на OpenClub, защото така и не спира да пада тая вода от небето. Продължавам да нямам интернет – цяла зима нямаше проблеми със снегове и дъждове, а сега през лятото на всяка буря – без нет. Всичко това въобще не помага за добро настроение и някаква творческа работа. Научно е доказано, че мрачното време подтиска. Айде няма да се оплаквам повече, дано поне скоро се появи интернет-а, че дори не знам кога ще го публикувам това.

п.с. Днес (неделя) продължава с същия дух без почивка 🙁

—-
* интерпретация на текста на Хиподил:

Стига с този секс за Бога,
писна ми, сега не мога !

I’m only happy when it does NOT rain

Е, не обичам да вали. Днес като излизах към 8 беше 35 градуса и само по прогнозата на Кума Лиса имах някакви предположения, че може да вали с гръмотевици. Не е истина каква буря се развилня изведнъж, типично по лятно. Както си стояхме кротко пред Red Eye с Йонов и Калоян с бирички, изведнъж се изстреляхме на вътре. Бяхме едни от последните, които си намериха места за сядане. Постепенно заведението се напълни с нови хора, които идваха все по-мокри. Мрачното време и гръмотевиците, въобще не допринасят за приятно пиене на биричка и по едно време просто решихме да слагаме шапките и да тръгваме докъдето можем. Аз бях най-далеч от вкъщи и докато вървях по главната реших, че няма да мога да взема разстоянието на веднъж и се наложи междинна спирка в Петното 🙂 Стоян още като ме видя от вратата такъв мокър, веднага позна, че искам водка с вишна и се оказа, че ще се застоя малко. Малко след това дойде Таня, която трябваше да работи долу и слезнахме да отвори и да слушаме музика. Тези дни учениците свършат училище и веднага се напълни с разни “деца”. Допих си водката, горе-долу поизсъхнах и реших да пробвам да си тръгна, преди да е почнало караокето. Почти беше спряло да вали и успях да се прибера без много да се намокря. Бурята се оказа дори по-голяма от колкото съм я усетил – имаше много изпочупени клони от дървета по улиците. Сега като се прибрах, както и очаквах, се оказа, че нямам интернет и ето още една причина да не обичам да вали. Ако искам да се намокря ще вляза в банята или в морето, а през останалото време искам слънцеее !!!

LifeTime

След два дена отдадени почти изцяло на работа до късно и без никакво излизане за забавления, днес реших да отида на концерт в “Конюшните на царя”. По предварителна програма трябваше да бъде група M.V.R. (които ги чакам от месеци да дойдат), но още през деня разбрах, че няма да са те, а ще свирят непозната за мен група Lifetime. Не очаквах кой знае какво, но в крайна сметка много ми харесаха 🙂 Изпълняваха само кавъри на известни песни и каката пееше много добре. Единствения недостатък е, че беше много кратко – нямаше и час.

Цялата вечер мина много бързо за мен. Дори и сега не знам как е станало след 1 часа. Още едно потвърждение, че в хубава комания времето тече неусетно 🙂

А животът си тече …