Днес се събрахме солидна компанийка в Red Eye на по бира и след като отворих темата за Open Fest и организацията му в Пловдив, настана голяма дискусия за отворения код срещу затворения. Спора така се разрасна, че успяхме да изгоним половината заведение заедно с някои от хората на нашата маса. Весела, която не знаеше нищо за отворения код, дори спомена да отидем в Сблъсък, тъкмо както винаги никой нищо няма разбере от спора 🙂 Като се замисля това не е лоша идея. Странното в нашия спор беше, че дори хората които защитаваха затворения код и комерсиалните програми, използват свободни програми, Линукс и им харесва и го използват в работата си. Като цяло разговора ми хареса, от доста време не бях спорил така, и да чуя доводите другата страна – хората които пишат софтуер за пари, какво не им хаесва в отворения код. Както са казали древните : "В спора се ражда истината"

Всъщнист, както казах, всичко тръгна от това че споменах за организирането на Open Fest в Пловдив. Бях говорил с Йонов, да говори с неговия шеф и директор на Сдружение "Изкуство днес" – Емил Миразчиев, дали ще може да използваме Баня Старинна като място за провеждане на феста, както и да помогнат с малко техника (като проектори например). Добрата новина е че най-вероятно ще стане, но естествно и те ще имат някакви изисквания – например да се сложи тяхното лого на рекламните материали, както и да се споменават като партньори или нещо такова. Всъщност това са само мои предположения и не смятам, че има нещо лошо в тях. Иска ми се някой член на ССС да присъства като уточняваме всичко, защото аз (все още) не съм член и не знам долколко мога да говоря от името на сдружението. Все пак Open Fest е инициатива на ССС, и въпреки че Йовко даде зелена светлина за организирането на всичко на Open Club Пловдив, все още не знам как точно работи ССС и какви ангажименти и отговорности може да поеме.

Сега се прибирам от No Sense. Не бях ходил там много време, но тази вечер реших да отида, макар че де факто бях сам, но това не ми попречи да се разцепя яко 🙂 Отидох към 23:30 и до 3 не съм се спрял, да не говорим да седна 🙂 Музиката беше много добра и купона беше на 6, въпреки че беше претъпкано, но това е нормалнмо за събота вечер.

Преди No Sense-а се видяхме с fla, Дафо и maznislav, да обсъдим какво можем да направим за Open Fest в Пловдив, но за това ще блог-на утре че сега ми се спи …

Преди няколко поста написах, че не ми трябва поща в google, но все на повече места започнах да виждам какви ли не неща правят хората за един адин акаунт там, и в крайна сметка и аз се пречупих. Благодарение на gamehack от няколко дена и аз имам емейл – hristo.iliev [at] gmail.com. Това не означава, че ми харесва, просто реших да го пробвам, а не да говоря без дори да знам за какво става дума. Още по време на самата регистрация някои неща ми направиха лошо впечатление. Всъщност ето на кратко какво точно не ми харесва в gmail:

• изисква за потребителско име поне 6 символа (което на мен много не ми допадна)
• изисква сложна парола – какво ли не пробвах и не ми я харесваше и в крайна си сложих цяло изречение за парола и чак тогава стана
• Не работи с Opera – това за мен е доста голям проблем, защото трябва да пускам firefox-а само за да си проверя пощата, откъдето отиваме на следващие проблем
• Няма POP3 или IMAP

Да не кажете, че гледам много критично, ето и някой неща които ми харесват в пощата на google:

• Голям размер – 1GB (това май всеки го знае)
• Безплатна (с текстови реклами до писмата Ви)
• Едно интересно нещо – интерфейса й ми прилича повече на програма, отколкото на web страница. Хмм това не знам дали е предимство или недостатък, но на мен ми харесва 🙂
• Изобилие от инфомация и помощни програмки, написани от фенове и достъпни в Интернет
• И не на последно място добри начини за търсене, но това се очаква от google 🙂

Оставям изводите на вас. Просто за мен, не е това което търся в една поща, но както се казва за всеки влак си има пътници.

Кое е по-лошо от това да отидеш на чалга ? Отговор : "Да отидеш на жива музика, където пеят чалга !"

Утре сестра ми има имен ден (София) и тази вечер празнува, но реши да се съберем в "култовия" ресторант "Краси" в Тракия. Само бях чувал за това място и днес като отидох едвам издържах 1 час и си тръгнах. Нещо не ми харесва това момиче сестра ми – много чалга взе да слуша напоследък и си мисля, че няма да стане човек от нея, въпреки моите напътствия, подкани и заплахи 🙂

Днес една колежка от университета – Красито, ми се обади че й трябва да се реши една задача за дипломната й работа. Самата задача се състоеше в разбъркването на числата от 1 до 36 в случаен ред, но така че да се образуват 6 групи по 6 числа, като във всяка група абсолютната стойност на разликата между кои да е две числа трябва да е по-голяма или равна на 6. Проблема й беше, че тя не знае езици за програмира на който да напише някакъв прост алгоритъм, който да избира случайни числа и тя просто да вземе едно решение. Аз го приех като предизвикателство и след работа се срещнах с Йонов и Серго на по бира, като идеята ми беше Сергей да напише някоя програмка и да ми изкара решение. Обсъдихме всички генетични алгоритми, неврони мрежи, скриптове на python и теорията за относителността на Айнщайн, когато изведнъж, почти на края на бирата, решихме да напишем числата на лист по групи и изведнъж решението си дойде само без никакви програми и алгоритми. Просто всяко следващо число го слагаш в другата група и като стигнеш до шестата, започваш пак от първата, като така разликата е вече 6. Ето :

 I  II III  IV   V  VI
 1   2   3   4   5   6
 7   8   9  10  11  12
13  14  15  16  17  18
19  20  21  22  23  24
25  26  27  28  29  30
31  32  33  34  45  46

Вертикалните колони са шесте групи, и ако се иска по-случайни стойности, просто разменяш местата на групите на числата в групите и се получава нещо от рода :


16 4 22 34 10 28 | 2 20 14 32 8 26 | 31 1 25 13 7 19 | 12 24 36 6 18 30 | 9 33 27 3 15 21 | 35 11 23 5 17 29


което е същото като горното, но на пръв поглед е почти теория на хаоса 🙂

Такааа, да знаете, че и бирата понякога помага за по-доброто мислене ! Ако трябва да си призная (но аз няма 🙂 ) Йонов , пръв се досети за това, веднага след като Серго започна да пише числата, но в обратен ред. Като се замисли човек, дори това май е единственото решение. Някой ако се сети за друго да пише 🙂 Ако се разместят дори и две числа вече няма да се получи. Това трябва да се сложи в някой тест за интелигентност 🙂 а не като тези из Интернет-а на които последния път изкарах 125 точки, което за американци е над средното, то тогава за българи не знам колко трябва да е.

p.s. Весо, ако четеш това може да й го разясниш на Красито, че аз по SMS само ще й пратя решение 🙂

Днес е рождения ден на човека на който дължа съществуването си – майка ми ! Знам че тя може би никога няма да прочете това, но искам и от тук да й пожелая най-вече много здраве и дълъг живот !!! И да се ядосва по-малко 🙂 Поради този повод, за пръв път от доста време, веднага след работа се прибрах и си останах вечерта без да излизам. Майка ми беше приготвила вкусна (както винаги) вечеря и се събрахме всички да отпразнуваме повода 🙂

Това, че си останах вкъщи ми помогна да направя едно нещо, което от доста време мислех да свърша – ново лого (всъщност не лого, а по скоро банер, но аз така си му викам ) на сайта за Нашите Снимки. Ако искате вижте го и Вие и си кажете мнението.

Преди малко Йонов ми каза, че е направил сайт с всички видеота, които Rob показа по време на престоя му в България и по-специално в сдружението “Изкуство днес”. Страницата е science.cult.bg/rk и от там могат да се свалят всички файлове.

Миналата и тази вечер продължихме с филмовите вечери в Баня “Старинна” 🙂 Снощи гледах 1984 (Американската версия от 1984-та година). Не съм чел книгата, но се навих първо да гледам филма. Йонов ми каза, че филма е добре направен по книгата, а самата книга е много депресираща и сега вече не знам дали искам да я чета. Още повече, че знам какво става и са тежки моменти.

Днес мислихме да гледаме “Магнолия“, който честно казано не знам за какво се разказва, но няколко човека ни казват, че е хубав. Обаче по закона за всеобщата гадост, субтитрите не съвпадаха и файла беше нещо развален. В крайна сметка гледахме “Туин пийкс” – филмовата версия на Дейвид Линч. Аз го бях гледал, но някои не бяха го гледали, а и това е един от любимите филми на Йонов, така че пак го гледах. Този път, на доста по-голям екран от моят 17″ изстрадал монитор, видях доста неща които не бях забелязал първия път, но въпреки това не мога да кажа че е велик филм или нещо такова. Просто е доста странен и това го прави интересен за гледане и разсъждаване. Мисля си че на моменти и самия Дейвид Линч не знае кое какво означава – нещата просто стават, без никаква връзка с останалото и след това всичко продължава. Така е … както се казва “Живота е един от най-трудните” или в случая “един от най-странните”.

Днес след работа се разбрахме с Йонов да гледаме някой филм в Баня "Старинна". Изложбата затваря в 7 часа, но на един проектор за 4500 лв. и огромните стени, става идеално да се гледа филм. За тази цел ни трябваше нещо което да пусне филм със субтитри, тъй като наличните DVD плеари, пускат DIVX, но не и субтитри. Реших да изтегля и пробвам GeeXboX, за което бях чел в Линукс за българи. Това е мини live дистрибуция, на която побългарената версия е само 14MB (!!!), но пуска всякакви мултимедийни файлове – видео, аудио и картинки в всевъзможни формати. Направо се възхитих и препоръчвам GeeXboX на всички, които използват компютъра си предино за развлечения. Дори си купих едно малко CD и сега смятам да си го нося навсякъде с мен 🙂 Пробвах го вече на 4 различни компютъра и е пушка !!! Тръгва и пуска всичко 🙂

Гледахме "Сталкер" – един стар руски филм на Тарковски. Много добър филм ! Много ми хареса, дори и при факта че нямаше субтитри и не го разбрах напълно. Направо се учудих, че по онова време (1979 г.) са правени филми от този род. Аз си мислех, че всички руски филми са за войната и/или са политизирани за пропаганда, а този ми напомни на филм на Дейвид Линч, но доста по-отдавна. В скоро време трябва да гледам и "Соларис" на Тарковски – може да му стана фен 🙂

Снощи бях на откриването на седмицата на съвременното изкуство в баня старинна. Тази година е под надслов – Идеалът. Самото откриване направи кметът на Пловдив – д-р Иван Чомаков, който си призна че не разбира много от съвременно изкуство, но въпреки това му хареса 🙂 Всички представяния бяха много интересни и оригинални. Почти всички ми харесаха 🙂 Rob най-сетне представи своето видео с моменти от Том и Джери, но само такива без Том и Джери 🙂 Много е интересно ! Ако имате път минете през банята да го видите, или в скоро време мисял да си го rip-на и може да го сложа някъде за да го видят повече хора. Rob каза че няма проблем. След откриването пихме бира/и в Петното. По-късно вечерта беше танцовия спектакъл Stitch Бод. Беше много оригинално, но не знаех че ще има вход и бях поканил някои хора, който не можаха да влезнат заради входа и се получи много кофти 🙁

След спектакъла всички участници от изложбата и спектакъла (и аз с тях, макар че нямам никакво участие) отидохме в къщата на художниците в стария град, където имаше подготвено пиене и ядене. Не знам защо но имаше доста англичани и по едно време се усетих че всички говорят основно на английски, направо ми беше странно да чуя българска реч. В един момент усетих какво имат в предвид някои като казват, че започнали да мислят на английски – и аз се усетих да го правя 🙂 Освен свързаните със сдружението англичани, имаше и две момичета от Лондон, който случайно са попаднали на представянто и много им хареса. Били просто на ваканция и обикалят България и Румъния. Дори в 1 през ноща си тръгваха от Пловдив. Беше много лудо ! Стоях и се наливах с бира почти до 3 през ноща.

Не знам защо. но напоследък всички ги е обзела гмайл мания ?!?! Днес видях в блога на Силвина специален сайт за размяна на покани за споменатата поща – www.gmailswap.com. Там може да видите какво дават (или търсят) хората за един акаунт на google. Аз лично мисля, че не ми трябва такава поща. Имам си достатъчно други, а дори и една платена на drundrun.org . Някой ден ако ми попадне възможност може и да се регистрирам в гугъл-а, но за сега не бързам 🙂

Иначе събота и неделя на село минаха много бързо и релаксиращо. Мандрица беше опустяла и бяха останали само стари хора и почти никакви млади. Някак си личи, че лятото е свършило и всички са се прибрали по градовете. Така е там – лятото има живот, но зимата е …