Не знам как е било на други места, но днес в Пловдив валеше градушка придружена с гръмотевици. И аз като си оставям компютъра ми включен у нас, прибирам се и хоп мрежовата ми карта заминала !!! След малко заминаха и още 10 лева 🙂 Ами така е с този LAN интернет 🙁 като не слагат никакви защити, пак добре е че само тя е изгоряла.

Сутринта бях на селото ми (с.Чоба до Брезово) с нашите и по едно време сестра ми се обади ми каза да ходим до Асеновград с Донка и приятеля й. И аз се навих 🙂 то аз май винаги се навивамза такива работи 🙂 Аз казах и на Йонов да дойде, но той каза че е уморен и отказа. В Асеновград се срещнахме с Мери (една съученичка на сестра ми), която беше взела сумати неща за пикник – печено пиле, кебабчета, кюфтета, домати, краставици, чинии, прибори … само оставаше даси намерим място да ги изядем 🙂 Първо тръгнахме към Асеновата крепост, но почна да вали дъжд и с колата се качихме почти до горе и след това пеша. Имаше някаква група бабички, които само ни забавяха катеренето. Но естествено успяхме да отидем най-отгоре 🙂 Тя Донка за пръв път се качваше на асеновата. Постепенно дъжда се засилваше и слезнахме на беседката, но там имаше хора и решихме да отидем от другата страна на реката на една друга беседка. Айде пак с колата и хоп – от другата страна. Там по едни пътеки нагоре-надолу покрай реката и … изненада и там пълно с хора, а дъжда си продължава. И какво какво да правим … сетихме се за един параклис наблизо, където отпред има навес и тръгнахме към него. Казва се Св. Трифон. Аз съм бил и преди там и го знаех. Там най-сетне си направихме "маса" и се наядохме едно здраво 🙂 Ама то си бяхме вече доста изморени от катерене 🙂 Естествено като бяхме на сушинка, дъжда спря и дори пекна малко слънце. След това решихме да отидем и до бачковския манастир. Речено-сторено! Точно стигнахме и слизаме от колата и пак заваля проливен дъжд. Е това не ни спря да отидем вътре и да запалим по една свещтичка. Аз запалих една и за Ани 🙂 Да е жива и здрава там в Германия и да се върне благополучно и най-вече да успее с ученето ! 🙂 След това тръгнахме пак към Асеновград да ходим на кафе. Точно като тръгвах от паркинга давам аз малко назад и спирам за момент и изведнъж отдясно се чу едно тряяяс ! Някъв ме блъсна. Аз първо не очаквах да е нещо голямо, като се имапредвид че колата тъкмо тръгваше и не беше засилена, но вратата си беше доста хлътнала 🙁 В крайна сметка решихме да не се занимаваме с полиция и застрахователи и ми даде 50 лева за ремонта и си заминахме. А аз си знаех, че батко Митко ще ми я оправи. Аз и без това мислех да мина да го видя, а сега си беше направо наложително. И така по пътя кривнахме към Крумово към тях. Той веднага я отвори вратата и я поизправи и сега почни не си личи, че е блъскана с изключение на олющената боя. През седмицата се разбрахме да я оставя за няколко дена да я оправят с брат му.
След това се прибрахме в Пловдив и отидох в Red Eye, където бяха Йонов, Пютер и Серго и им разказах за премеждията ми 🙂 И така завършва този "интересен" ден за мен. А утре започва новата седмица …

Днес явно ми е ден за спане. Спах до обяд и след като хапнах пак легнах и спах до 5 часа след обяд и то защото ме събуди GSM-а ми да ходя на среща на Open Club Пловдив. Снощи писах, че искам да си почина и да се наспя ама чак толкова не очаквах да си изпълня заканата 🙂 Поне след това залежаване се навих да изляза, въпреки проливния дъжд. Вярно че бях целия мокър но поне се разходих 🙂 Лошото беше, че чаках рейсове супер много, а не можех да тръгна пеша както обичам. Вече е юни месец а толкова гадно време, няма ли да става топло и да си ходя нявсякъде пеша. Сега заради времето не стана и да отидем в Родопите на открито, а си стоя вкъщи и спя 😛

Преди малко се върнах от София, където участвах на изложението Булконтрола в Интер Експо. Представяхме системите за газсигнализация и за мое учудване имаше голям интерес. Общото мнение на шефа ми (Янко Христов) и на мен, е че изложението беше успешно.

Снощи вечерта нощувах в София при братовчетка ми Гергана и най-сетне видях къде живее. Те от колко години живеят там а аз чак сега намерих време да ги посетя. Естествено най-много ми се зарадва малкото Мими 🙂 Това е 5 годишната дъщеря на братовчетка ми и много ми се кефи 🙂 Много си играем с нея 🙂
Така минаха 2 дена който бяха пълни с напрежение, но чак сега като се прибрах усещам колко съм се изморил. Иначе всичко мина на бързи обороти и сега ми се струва като един миг. Мисля тази вечер да се
наспя … е преди това ще прегледам какво ново из интернет-а 🙂 Точно преди да замина пуснах една новина в Линукс за българи. За пръв път пускам новина, но този път просто бях потресен – Microsoft били получили патент за double-click-а !! Това е просто абсурдно !!!!! Сега искам да видя коментарите.

От днес имам вече
нови панталонки,
в джобчето ми дрънкат
семки и бонбонки.

Тази детска песничка звучеше преди малко като минах по главната 🙂 Имаше много деца и беше много весело 🙂 Искам да поздравя всички малки и пораснали деца с днешния празник ! Да са живи и здрави и да ги пазим !

Към всички шофьори: карайте днес със светнати фарове. Аз признавам си забравих сутринта и много съжалявам 🙁 После ще се поправя.

Иначе аз като видно четиригодишно лапе се чуствам самопоздравен 🙂

Ето че изтича още един месец а аз още се мотая и не правя нищо по дипломната ми, само се заканвам че ще я почвам сериозно. От друга страна хубавото е че идва лято и става все по-топло, а най-хубавото е че наближава момента да се прибере Ани от Германия и да се видим след няколкомесечна пауза. Това ни е първата раздяла да не се виждаме за толкова време от както се познаваме. Наистина мислех, че ще е по-леко но май доста ми липсва …

Днес още няма резултат от изпита ми който беше в събота. Два пъти ходих и не ги е изкарал оценките моя любим доц. Сапарев. Вече за 4-ти път се явявам и дано вече ми го даде 🙂

Днес се разбра, че в четвъртък и петък ще съм в София да представям фирмата ми (Инвест Електроникс) на изложението Булконтрола. Ще стане голямо излагане 🙂 Аз много си нямам представа какво прави фирмата. Аз съм отскоро там и си имам проект по който работя и не съм много наясно за другите ни продукти. Стискайте ми палци 🙂

Днес бях в Стара Загора на ежегодния семинар на LUG-BG. Бяхме 5 човека – Йонов, Пютер, Нико, Гото и аз , с моята кола 🙂 Закарахме се благополучно, макар и със закъснение, но то така става като чакаме Пютер 🙂

Тази година темите като чи ли не бяха много технически насочени. По-скоро философски и принципни. Скелета говори за една инициатива за изучаване на Linux в математическата гимназия в Стара Загора. Едно добро начало, но трябва наистина всичко да тръгне от министерството, защото програмите за матурите после включват в най-добрия случай DOS. След това Maniax говори за проблемите на българските IT – технически и социални. Всъщност се получи една добра лекция. Бих я препоръчал на хората които не са присъствали, да си я изтеглят на аудио файл като ги пуснат лекциите. Всъщност единствената конкретна тема беше за новия инсталатор на Debian, която течеше когато пристигнахме. След лекцията на maniax си тръгнахме, защото Гого трябваше да си хване рейс за София от Пловдив в 8 часа. И така – беше хубав семинар, или поне една хубава разходка 🙂 и си имам 2 нови тениски с линукс 🙂 то едната minix-а ми я подари де 🙂

Днес Йонов реши да слага Debian на сървъра на работата му и естествено трябваше да отида да му помагам 🙂 Аз си мислех, че като отида вече ще го е сложил, и ще ме залее с проблеми, а той чакал мен за да почнем. То аз никога преди това не бях инсталирал Debian и то stable Woodie (всъщност не съм сигурен че така се пише) – default ядро 2.2.20, но трябваше да сложим 2.4 заради едната мрежова карта и защото бяхме по-наясно с iptables 🙂 Та в крайна сметка 2 пъти го инсталирахме 🙂 докато разберем, че имало и 2.4.18 ядро 😛 В крайна сметка успях да се оправя някак си с тоя Debian, ама честно казано все още ArchLinux ми харесва повече. При Debian има много специфични за дистрибуцията неща, които като не ги знаеш, вместо да те улеснят правят нещата по-трудни, докато при Arch всичко си стандартно за Linux, както си го пише по всички книги и упътвания.
Важното е че от Евроком-а им пуснаха по-бърза връзка (май бронзова) и им освободиха портовете на работата на Йонов и вече може спокоино да се пуснат сървъри 🙂

Иначе в другата им стая видях Mac G5 :))) Малееее това какъв компютър е, не е истина !!! Лудница ! 🙂 До сега не бях сядал на Mac и направо се изумих от всичко – скорост, мазнотиики, дизайн … просто красота, а и върши доста работа 🙂

Е това е, не ми се размина и на мен – днес ми вдигнаха колата с паяк 🙁 Отидох до университета да дам един проект, уж да взема някви пари, то какво стана … Взех 15 лева а ме оръсиха над 30 лева за глоба и паркинг. А най-лошото беше, че портфейла си го бях забравил в колата заедно със всичнките ми документи и пари … дори фонокартата и се наложи да звъня от GSM-а. То дори първия път като звъннах още не беше пристигнала. Мен всичко на всичко ме нямше 20 минути и са ме издебнали точно тогава. А и колата не е на мое име и нямам пълномощно и замалко да не ми я дадат. Тя колата е на вуйчо ми, а имам пълномощно на братовчет ми … 🙂 Въобще добре че ме разбраха и ми я дадоха, иначе не знам. В най-скоро време трябва поне едно пълномощно да си извадя.

Днес Анито ми се обади много притеснена, защото един нейн приятел заминал за някъде и трябвало да се върне вчера, но още не се е обадил а и тя му няма телефона да го намери. Тя беше наистина много притеснена, та дори и аз се упалаших – всъщност аз се притесних повече за нея … тя почти плачеше по телефона 🙁 а нямало как да научи какво е станало с него. За щастие по-късно ми се обади пак и каза, че той й се е обадил и си е бил много добре и се чудил дали да й се обажда и тя му беше доста ядосана, но звучеше много по-добре 🙂 Не искам да съм на негово място следващия път като се срещнат 🙂 Такава бойна е моята Ани 🙂