Хайде да си помрънкам малко, колко ми е гадно. Боли ме гърло, глава, имам температура. От онази вечер на асеновата, май съм настинал. Днес дори не издържах и след обяд си тръгнах от работа. Накупих си разни смукала за гърло, Fervex-и, витамин C и т.н. , прибрах се и се пльоснах в леглото.

Вечерта бях обещал да отида в Баня Старинна за откриването на поредната Седмица на съвременното изкуство, тази година със заглавие “Общи граници”. Издържах един час и реших да се прибирам, преди да разваля настронието (а може и здравето) на другите. Дил се появи изведнъж и ни изненада, за което много се зарадвах, но дори и тя не можа да ме убеди да остана повече.

Сега се сгрявам и буф обратно в леглото.

Чувствам се и съм в положение, точно както преди две години. Дали това означава, че животът ми е в застой от тогава ?!?

В отпуска съм ! Е, и ? Всички само това чакат, а на мен ми е тъпо.

Много задачи ми се натрупаха напоследък. Четири дни отсъствие и става ужас. В работата всичко трябва да стане преди отпуската, а няма как. По дипломната ми се ще да направя нещо. Сайта също трябва да върви. Водих колата днес на ремонт (70 лева си отидоха там). Трябва и годишен преглед да минава този месец. Ама няма как, върши доста работа, и си заслужава. За четири дена навъртях над 1000km. Четири пъти Пловдив-Мандрица (в едната или другата посока) по 200km и незнам колко пъти Мандрица-Ивайловград. Ще оцелея !
Хайде да завърша с нещо хубаво 🙂 Книгата “Hash Oil” на Момчил Николов е най-свежата съвременна, забавна и интересна книга, която съм чел скоро. Препоръчвам Ви я – чете се супер бързо. Не случайно е от поредицата “Бърза литература”.

Почивай в мир, бабче !

Успя да се прибереш в Мандрица, а сега вече си на едно по-добро място, защото беше най-добрата !

Напоследък въобще нямам настроение да пиша. Всъщност всичко е нормално – редуват се хубави и кофти моменти …

Няма да пиша за конкретната дата. Просто не измислих друго заглавие. Искам да напиша за някои неща по принцип. Установих, че желанието е най-важното нещо да постигнеш нещо (мож е би не винаги достатъчно, но най-важното). До скоро някакси тайно завиждах на хората, които успяват всяка седмица да излизат някъде сред природата. Напоследък се замислих и установих, че и аз почти съм го постигнал. Дори и тази седмица, която вече изтича, и беше препълнена със служебни задължения, успях да изляза от града. Снощи се вдигнахме трима човека (след като много се отказаха в последния момент) и отидохме просто ей така да спим на палатка. Избрахме си близко място – малко над Бачковския манастир. Пекохме си филийки на огън, имаше винце … въобще идилийка сред планинатата, бликзо до рекичка. Сутринта в 9:30 си бяхме отново в Пловдив, отново на нещо като работа. Всъщност си е точно работа.

Като стана дума за работа – напоследък съм в двете крайности на програмирането. През деня пиша на асемблер и C за микроконтролери, като се чудя за всеки байт на кой адрес се записва и всичко до най-малки подробности, а вечер при програмирането на PHP просто си пишеш всичко, като въобще не се замисляш за ресурсите. На практика осъзнавам каква е разликата при писането на ниско и високо ниво. Малко ми е странно, но е интересно.

Ами това е за тази седмица. След малко е финала. Аз отивам на биричка в Найлона. Ако е пуснат телевизор – хубаво, ако не – пак хубаво 🙂

I tried to feel your heartbeat but I failed
if I’d be more convincing you would stay
but now it’s time to stop the lies
to go and walk away

you tried to feel my heartbeat but you failed
if you’d be more convincing I would stay
we left a while ago but now
we can no longer fake

we move an empty box what a waste
we move an empty thought what a shame
’cause this is not a home for us just sheer
waste of energy my dear

we tried to feel a heartbeat but we failed
if we’d been more convincing we would stay
this house is not a home for us
just sheer waste of energy my dear

/Hooverphonic/

Я да видя за колко от категориите ми мога да пиша сега:

за Пътешествия – в неделя ходихме до село Руен. Пак се моткахме много и тръгнахме почти вечерта. Поне този път беше по светло. Предишния път когато бях там беше към и след полунощ. Хубаво селце е Руен 🙂 бяхме и до едно (изкуствено) езерце близо до него. Има едно заведение и риболов, но сега май не е сезона и е свободно. Като цяло е много хубаво, ако може да издържате на крякането на жаби. Аз мога 🙂 Вилито и Стефан дори останаха на спят на палатка над селото и така им завидях, но нямаше как – на другия ден бях на работа.

за Култура – в понеделник бях на театър – “Веселите разплюеви дни” на Театър 199. Попадна ми една покана за двама и единствено Йонов се оказа свободен да дойде. Принципно е комедия, но малко по-дълбокомислена. Въпреки, че е стара руска творба, текста е напълно валиден и за сегашното българско дередже отностно корупцията.

за Филми – в събота с Таня и Милен гледахме у нас “Dr. Strangelove” на Стенли Кубрик. Филмът е черно-бял от 1964-та година и типичен за ужаса от студената война. Идеален е за да се помни историята и най-вече за хора (като мен), които не са живяли съзнателно по това време. Не случайно е в TOP20 на imdb.com

за Лични – дано да не изпадна в депресия след всичките проблеми, които ми се струпват на последък. Все пак животът е хубав 🙂

за Музика – това е във връзка с предишното – как може winamp-а на работата (който винаги е на shufle) да е толкова интелегентен ?!? Винаги пуска нещо свързано с това, което говорим или просто си избира една тема и цял ден пуска по нея. Днес направо ме заля с Portishead. Добре, че не ми действат подсилващо на депресията, а точно на обратно.

за Работа – продължаваме напрегната работа преди Булктрола-та. Днес най-сетне тръгна и предния панел на малката централа. Най-лошото, е че не разбрах точно какво й беше – лоша спойка или дефектна платка с неметализиран проходен отвор. И във двата случая глупава работа, която ни отне 3 дена. Това потвърждава правилото за редуването на службните и личните грижи.

за Свободата, санчо … – може би малко късно, но чак днес видях темата, която е полазила всички блогове напоследък – авторските права и ИК “Труд”. Струва си вниманието.

за Разни – става дума за блога ми и спамовете напоследък. Просто наистина са огромно количество и съжалявам, ако съм изтрил, някой истински коментар. Пуснете го отново или ми пишете на пощата.

Днес е Великден ! Велик, велик, велиик … упс, това е една друга песен 🙂 … Снощи преди и около полунощ бях сред една сравнително голяма и доста весела компания, но някакси не успях да се почувствам добре. Въобще не ми беше до забавления. Дори в крайна сметка си върнах двете боядисани яйца, който носех, обратно в къщи, без въобще да ги извадя.

п.с. на “Христос воскресе”, не се отговаря с “мерси, подобно” 😉