Тази вечер поправих един пропуск, който съм допуснал, като гледах филма “Писмо до Америка”. Наистина пропуск, но дойде точно в подходящ момент след като съм прекарал 4 дни в родопско село, и от един специален човек 🙂

Филмът е много истински – действието, природата, хората, репликите … всичко е точно както ако Вие отидете в някое запустяло планинско българско селце. Идеята за търсене на позабравена българска народна песен, която може да спаси човешки живот, много ми хареса и е добре поднесена. Поредния качествен нов български филм, който гледам напоследък, въпреки че е някъде от преди 5-6 години.

Отново се наложи да почакам доста време докато се появи поредния български фил по кината. Явно трябва първо да обиколят почти всики фестивали и да оберат повечето награди, преди да видим новите български филми тук. Така се случи с “Мила от марс“, така е и с “Откраднати очи“, Аз май съм станал фен на Весела Казакова 🙂 Гледах последните й три филма (за които знам) – “Мила от Марс“, “Шантав ден” и този на кино. Ами добра си е, и филмите са добри. Дори, с чувство на гордост, ги наричам европейски филми, а не само Български (всъщност последния е българо-турски).

“Откраднати очи” си мислех, че ще по-тежък, като се има в предвид темата за възродителния процес, но този ми страх не се изпълни. Все апк не мога да кажа, че е весел, но е много добър и си заслужава всичките награди, както и заслужава да отидете да го гледате на кино.

Естествено, че става дума за галактическия стопаджия. Още преди 5-6 месеца, като чух, че ще правят съвременен филм по поредицата на Дъглас Адамс си казах, че ще го гледам пък дори и да не ми хареса. Малко след това гледах трейлъра, с който започнаха учудванията ми (и не само мойте). За нещастие крайният резултат оправда ниските ми очаквания за филма. Тази вечер го догледах, след като на два пъти предишните дни заспивах пред компютъра. Не знам дали е било заради умората, но един култов филм, би трябало да ме грабне, независимо в какво физически и психическо състояние се намирам. Режисьорът просто разби всичките ми представи, които си бях изградил, когато съм чел книгата. Не съм расист, но Форд винаги съм си го представял като бял англичанин, и се присъединявам към всички останали учудени от избора на чернокож за ролята. Друг е въпросът, че винаги може да се поспори как изглеждат извънземните, но за мен това беше първата голяма изненанда още когато гледах предварителното филмче. Друго, което си го представях различно е двете глави на Бийбълброкс – винаги съм си мислел, че са едно до друга, а не една под друга 😛 Въобще едни такива дребни подробности и леки (и не съвсем) разминавания с книгата ми развалиха удоволствието от филма. Всеки си има право на виждане по въпроса, и това е хубавото като четеш книга, че може да го пречупиш през твоята призма, а с филмите не е съвсем така … или поне с амриканските. Радвам се, че не отидох на кино. Всъщност дори не знам, дали вече е минал по кината или не.

Тази седмица започна много напрегнато и май ще е така поне до лятната отпуска, а сигурно и след нея ще продължи по същия начин. Вече почти всеки ден ще се налага да оставам до по-късно на работа, но от това мога само да спечеля – и опит и знания и пари 🙂 В момента обмислям закупуване на нова кола (на старо естествено) и финансовия аспект на нещата въобще не е за пренебрегване.

Започвам по-сериозно да се занимавам с микроконтролери AVR ATmega на Atmel и дори на работата се сдобихме с нова развойна среда – STK500 (другата седмица се очаква и добавката STK501) 😉 Днес я разучавах, и въпреки че съм малко скептично настроен към подобни среди, си е добър начин да научиш фамилия процесори. За сега съм оптимистино настроен и се надявам енчусиазма ми да не спадне бързо.

Снощи Таня дойде у нас да изгледаме някой друг филм. Имаше и други поканени, но се отказаха 😛 Ако щат, ние си взехме биричка и чипс и заседнахме пред компютъра. Започнахме с “Irreversible” (Необратимо) на Гаспар Ное. Всичко, което сте чули за този филм е вярно – наистина много брутален и разтърващ. Ако издържите първите 30 минути, дори само на еднообразното бръмчене (доколкото разбрах 28 херцово) и постоянно въртящата се камера, без да споменавам самите сцени, ще го изгледате до края, но е много вероятно да се откажете още в началото. Не мога да Ви го препоръчам задължително, всеки трябва сам да прецени дали му се гледа подобен филм.

След това решихме да просължим с депресивните филми и пуснахме “Лошо Възпитание”, но субтитрите нещо не съвпадаха, а и mplayer-а нещо не можа да се справи добре с кодека и постоянно се появяваха едни квадрати и се наложи да го спрем. Пуснахме и “Closer”, който дълго време си мислех, че не искам да го гледам, след това си го изтеглих, но все не се решавах да го гледам. Погледахме 10 минути, но реших, че все още не ми се гледа и спряхме и него.

В райна сметка се върнахме на първоначалната идея да гледаме нещо по-весело и пуснах турския филм “G.O.R.A.“. Много добра пародия на Междузвездни Войни, Матрицата и другите подобни американски филми. На мен лично много ми хареса 🙂 Като преодолях странното чуство да говорят на турски, всичко останало е много забавно, оригинално и интересно.

За този филм ми спомена Вилито, една вечер докато бяхме на терасите до Античния театър и говорихме за филми и по-специално за “Ефектът на пеперудата“. Сега го изгледах и чак накрая разбрах, че може би имат някаква връзка. Целия филм е много странен и въобще не знаех какво ще стане в следващия момент. Краят му беше колко предрешен, толкова и объркващ, без да се разбере как стана и защо. Целия филм има сцени, които още се чудя защо се случиха и какъв им е смисъла. Не е чак като във филм на Дейвид Линч, но определено е странен филм, който не можах да разбера напълно от едно гледане. Главният герой (Дони Дарко) е тиинейджър, който се лекува от психично заболяване и му се привижда огромен човек, облечен като заек, който го кара да прави някои лоши неща. Всъщност лошите неща се оказват за добро, и май тук е връзката с Ефектът на пеперудата, че не всичко което изглежда добро, е за добро в бъдеще, в друго време или друг паралелен свят. Не може всичко да се раздели в двете крайности – “Страх” или “Любов” (това също е от филма), а има още доста чуства между тях.

Ако си падате по странни фантастично-психо-мистерии, гледайте го.

Втори пореден ден ходя в кино Европа. Ще вземе да ми харесва. Този път гледах Мечтатели на Бернардо Бертолучи. Често казано не ми хареса много. Бях излязъл на разхока с колелото и като се изкачих до Конюшните, Таня каза да ходим на кино и аз се навих да го гледам. Любовна тройка във Франция в края на 60-те по време на безредици – просто не ми е такова настроението сега, въпреки че очаквах нещо подобно преди филма. Иначе филма си е добър и предпочитам да гледам него, пред третата част на Междузвездни воини, по която всички са полудели сега и е запълнила всички останли кина.

Не, нищо му нямаше да денят ми, дори беше много обикновен. Просто гледах едноимения български филм на Силвия Пешева. Бях слушал за него и като видях, че го дават е Европа, реших да ходя да го гледам. Още повече, че в главната роля е Весела Казакова, която много ми хареса в “Мила от Марс“. Първоначално щях да ходя с Таня на дневната прожекция от 15 часа, но не стана, и навих Магито и Калоян да ходим в 8 вечерта. Почти в последния момент доиде и Йонов с още две момичета от Търново (малее как не помня имена, ама не е нарочно). Така прожекцията беше само за нас шестимата 🙂

Честно казано филма малко изостава от последния ми фаворит “Мила от Марс”, който си е много добър европейски филм, докато “Шантав ден”, както пише в една критика, е по-скоро обърнат към класическите български филми. Най-интересното е че е комедия, а историята е достойна за най-тежката драма. Има всички предпоставки да бъде трагедия, а в същото време е забавен и оптимистичен филм, който трябва да видите, за да разберете за какво говоря. Препоръчвам го искренно.

След киното пихме по две бири в Наилона и айде в къщи да спинкам. Дано утре (т.е. днес) да е по-ползотворен ден. Лека

Днес ми попадна втората част на The Ring (“Предизвестена смърт” на български) и реших още днес да я гледам, защото първия филм ми е един от любимите. Началото беше както и в предишната част и си помислих, че ще бъде просто едно тъпо продължение (както става с повечето големи заглавия) и ще е наблегнато повече на специални ефекти и стряскащи моменти. Постепенно обаче сюжетната линия се промени в нова посока, различна от първия филм. В The Ring 1 най-интересното за мен беше мистерията, която страшно ме завладя, особено като се има в предвид, че започнах да го гледам с нагласата за глупав тийнеджърски филм. Във втората част, за мое щастие, основното вече не е касетата, а Самара започва да убива по друга причина, която няма да кажа, за да не разваля изненадата на някой (не че е твърде неочаквано, но все пак). Филмът може би отстъпва леко в наситеността на сюжета спрямо първата част, но определено си струва да се гледа.

Тази вечер си стоях спокойно в къщи и реших да изгледам някой филм за края на деня. Сетих се за препоръката на Христо Еринин, от преди няколко дена, и филма Mystic River, който беше на твърдия ми диск още на следващия ден. Филма е много хубава смесица между драма и криминална история. Да се похваля още доста рано схванах кой е убиеца, но това не ми развали удоволствието от действието, което ме държеше до последния момент. Наистина завладяващо действие. Благодаря на адаша Еринин за препоръката 🙂

Този месец на няколко пъти се събирах с приятели да гледаме филми, но не оставаше време да напиша нещо за тях тук, както обикновенно правя с моите тъпи ревюта. Сега мисля да наваксам и да си спомня как съм реагирал след всеки филм.

Run, Lola, run (Lola rennt) – този филм го гледахме по погрешка 🙂 Очаквахме съвсем друго, а се оказа някакъв немски филм с идея подобна на “Ефекта на пеперудата”, но така и не се разбра защо и как се връща времето назад. Общо взето един половинчасов откъс се повтори три пъти с леко променен сценарии и това беше целия филм. Поне след два лоши края, третия беше хепиенд и така всички заживяли щастливо 🙂 Оценка 4/10

21 Grams (21 грама) – За този филм споменах в един постовете ми, защото наистина ми хареса много. Просто си е култов филм от всякъде, и трябва да се гледа. В него няма две последователни сцени, които да са последователни и във времето (това ми отне около половин час, докато го разбера), но въпреки това всичко се разбира и е толкова тежко, че може да ви докара някоя депресия (това напълно сериозно). Филма оставя много подтискащо чуство след себе си, но точно това силно въздействие на някой филм върху мен ми харесва. Такива филми харесвам, които ме карат да се замислям и ме поглъщат изцяло докато ги гледам. … казват, че като умираме, олекваме с 21 грама … а кога всъщност умираме … Оценка 9/10

Blue Velvet (Синьо кадифе) – Филм на Дейвид Линч. Какво друго да добавя, освен че заспах по някое време. Все пак го гледахме в 2-3 часа пез ноща. Изгледах му поне края, но не може да се каже, че схванах за какво става дума. Струва ми се, че и самия Линч не знае какво става във филмите му. Оценка 5/10

The Incredibles (Феноменалните) – Това беше филма за разпускане след “Синьо кадифе” и честно казано не ме впечатли с нищо. Поне началото му, защото не го изгледах до края. На няколко места четох супер хвалебствия за този филм, но на мен не ми хареса. Може би трябва да го гледам втори път целия и тогава може да си променя мнението. За сега Шрек си остава номер едно анимация 🙂 Оценка : няма, защото така и не го изгледах

Eraserhead – Още един филм на Дейвид Линч. Май няма да мирясам, докато не изгледам цялото му творчество. Въпреки че почти нищо не разбирам от филмите му, нещо ме кара да ги гледам. Може би точно любопитството, че този път може да съм поумнял и да схвана нещо. Конкретно Eraserhead е малко по-добре в това отношение и дори се рабира историята 🙂 Филм за почитателите на странните черно-бели филми и Дейвид Линч. Оценка 6/10

In The Realm Of The Hackers – много добър документален филм за може би първите Австралииски хакери. Всъщност кракери, но няма да изпадам в обяснения тук. Историята е истинска и разказа е от самите участници в действието, въпреки че играят актьори. Основно е разказа на човек с псевдоним Electron. Честно казано им завидях как навремето (още през 80-те) са се свързвали по телефона с модем към цял свят и са си обменяли информация свободно. Сега с Интернет е къде-къде по-лесно. Само като си спомня как треперих за всеки час градски разговор с dial-up или прекаран в някои BBS, направо не съм и помислял за международни разговори. А и не ми се правеха разни phreaks и цветни кутии 😉 Оценка 7/10 (само за ценители 🙂 )

White Noise (Бял шум) – филм за паранормално свързване с мъртвите. Аз много не вярвам в тези неща, но има много реални изследвания в тази област и филма май се крепи точно върху реални експерименти с изледване на радио шума в целия честотен спектър, и като цяло звучи идеално за филм, НО е типичен американски комерсиален продукт и почти през цялото време е предсказуем какво ще стане по-нататък. Има няколко стряскащи моменти, които направо ме накараха да изтръпна, но нищо повече. Оценка 4/10

The Million Dollar Hotel (Хотел за милион долара) – Още един филм за малоумни който трябва да гледате (заедно с “Форест Гъмп” и “Зеления път“). В един хотел, където живеят главни психично болни е извършено убииство и е изпратен агент от ФБР да разследва случая. Филмът е някаква смесица между комедия, драма и романтична история и си струва да го гледате 🙂 Оценка 8/10

Стига толкова за сега. Ако се сетите някой як филм, може да ми препоръчате да гледам 🙂 Следващия в опашката ми е “51-вия щат”.