Бях на концерта на Ревю в Петното. Супер беше ! Не само, защото пяха песни на Нова Генерация 😉 Як купон направиха и много джангър, само където започнаха малко късно, но това е нормално за Петното. Бих отишъл пак.
Между другото на 30-ти ще има концерт на Stereo MCs в София, с подгряваща група Анимционрите … замислям се …
Пием, Пеем, Пушим в Петното
е, май без едното П 😉
На скоро писах за новото ми откритие в дарк уейва – македонската група Мизар, които всъщност въобще не са нови а с почти 20 годишна история. Преди време научих, че ще изнесат концерт в София, а чак днес разбрах и официалната дата – 25 септември 2005 в Централния Военен клуб. Всички фенове на тази група и този стил музика може да се готвят за тогава. Аз се надявам, да не ми изкочи нещо неотложно и да успея да отида. Подгряваща група ще бъдат Isihia.
Хубав ден ! Сутринта както никога си изслухаш хороскопа и беше много усмихнат и оптимистичен. Лек и забавен работен ден с правене на макетчета за нови изделия. Върнах се бързо у нас, защото ме чакаше един чисто нов Fujitso-Siemens Amilo L7300 на Анито, с който имах удоволствието да си поиграя за малко за да му инсталирам разни нещица, и който с държа много добре в моите ръце 🙂 . Хубаво нещо са мобилните компютри 🙂 Някой ден и аз ще си купя. Само където един час работа на онзи хубав дисплей и сега монитора ми се вижда отвратителен (а той наистина е). Вечерта продължи в Конюшните с концерт на Остава. Както винаги, събраха доста хора. Бях на почти всички Оранжеви Концерти (май само на един не съм бил), и Остава събраха най-много хора и двата пъти. Разбира се, имаше и доста незаслужено слабо посетени концерти (като Блуба Лу например), за което май беше виновно лошото време и отлагането на почти всички от предварителната програма. Зарадвах се, че Дани (барабаниста на Остава) ме позна и сам доиде при мен да си поговорим преди след концерта. Накрая дори снимах Цвети със Свилен и Дани и тя остана много доволна 🙂
Хубав завършек на август 🙂
Тази вечер най-сетне, след толкова очакване, доживях да видя Gravity Co. на живо с Пловдив. Събитието се случи в “Конюшните на царя” на така наречените “Оранжеви Концерти”. Момчетата бяха страхотни ! Много се забавлявах и концерта си беше върха. Предварително си мислех, че може и да съм сам, защото повечето ми приятели се юрнаха към връх Ботев, но Вилито, сестра й и Цецо се навиха да дойдат и бяхме заедно. Освен това познавам повечето от персонала, а видях и доста познати на концерта, така че хич не скучаех 🙂 Въобще вечерта беше супер, както всъщност и целия ден, въпреки че не се случиха някои очаквани неща, но за всичко си има време. Единственото, което ми направи лошо впечатление, е че имаше сравнително малко хора на концерта. По-малко от този на Остава. Може би хората очакваха да вали и да се отложи, но за щастие валя само малко и то няколко часа преди това. Друга спънка може би е била входа от 6 лева, което си е солидна сума за Пловдив за българска група.
Сега отивам да заспя доволен и сравнително изморен от цялата работна седмица. Лека нощ и весел уикенд 🙂
След два дена отдадени почти изцяло на работа до късно и без никакво излизане за забавления, днес реших да отида на концерт в “Конюшните на царя”. По предварителна програма трябваше да бъде група M.V.R. (които ги чакам от месеци да дойдат), но още през деня разбрах, че няма да са те, а ще свирят непозната за мен група Lifetime. Не очаквах кой знае какво, но в крайна сметка много ми харесаха 🙂 Изпълняваха само кавъри на известни песни и каката пееше много добре. Единствения недостатък е, че беше много кратко – нямаше и час.
Цялата вечер мина много бързо за мен. Дори и сега не знам как е станало след 1 часа. Още едно потвърждение, че в хубава комания времето тече неусетно 🙂
А животът си тече …
От няколко дена си намерих нова музикална мания – македонската група Мизар. Страшно много напомнят на Нова Генерация и точно се вписаха в настроението ми през изминалата седмица. Знам си аз, че депресарските музики ме изкарват от същото настроение. Мизар са започнали по времето на Нова Генерация и първия им албум е от 1988, но продължават да творят и до сега с последния им диск от 2004-та. Музиката им е интересна смесица между фолклор и дарк звучение. Въобще, ако харесвате Нова Генерация, и Мизар ще Ви харесат 🙂
Да успокоя няколко човека, които ме попитаха след текста на “Безнадежност, моя любима” на Нова Генерация и една странна Кока Кола, която изпих в деня за размисъл – вече съм по-добре. Дори в началото като слагах картинките за настроенията си мислех никога да не използвам “depressed”, но ето че и това стана. Снощното Петно до 5 сутринта също ми дойде добре и сега съм психически готов за следващата седмица. Lemon-че на теб лек път и съм ти задължен за следващия път като дойдеш. BTW напиши някой пост през трите часа престой 🙂
Надявах се да ми се размине, но още когато Пейо предаде щафетата на Дафо, си знаех че съм обречен да съм следващия музикален картоф 😛 Наистина ми е много трудно да отделям най-най от каквото и да е, и за това ще кажа само някои от песните, които ми напомнят нещо или просто мога винаги да ги слушам (то май това е определението за любима песен). Ето моите пет без номерация :
уфф, трудно беше … за повече вижте AudioScrobbler.com/user/ik0 . Можех да се измъкна с това, но реших да избера пет 🙂 Все пак ме е яд, че не остана място за нещо на Depeche Mode или U2. Като стана дума за U2 – Lemon-че ти си наред 😉 Да те хванем, докато си на пловдивска земя.
Бях на концерта на Остава в Конюшните на царя. Цял ден се чудих дали ще има с кой да ходя, но вътрешно бях решил да отида. В крайна сметка Йонов се нави да дойде и още в 20 часа бяхме там, преди да започнат да събират пари за вход. Така спестихме малко пари, но всъщност ги дадохме за бири, което във всички случаи е по-добре 🙂 Концерта беше невероятен ! Много по-добър от тези в Петното. Сцената е супер – на открито, много хора, добро настроение, въобще супер си беше. Май ще ходя и на други “оранжеви концерти” 🙂 По време на концерта Милодетектора засече Мила, заедно с нейни приятели, и след края му (към 23:30) решихме да си вземем още бира и да ходим горе на тепето. Седнахме горе на камъните, където въпреки хладния вятър, неусетно мина 1 часа и решихме да си ходим, че утре (т.е. днес) е поредния делничен ден. Не знам защо. но никога не съм харесвал четвъртъците. Не ги обичам дори повече от понеделниците.
Тази вечер по предварителна информация трябваше да има парти на Миро в Петното и въпреки, че снощи разбрах, че долу няма да работи през седмицата, реших да отида да видя ще има ли аджеба парти 🙂 Миро твърдеше, че трябва да има, а по едно време се разбра, че във форума на Петното се споменало, че ще има psychedelic парти. Мистерията стана още по-голяма 🙂 За долу нямаше персонал, който да работи и въобще настана всеобщо объркване от лошата (мнооогоо меко казано) организация. Миро и Стоян си тръгнаха бързо и се разбра, че парти няма да има. Трансистите все пак се оказа повече и по-нахални и си направиха парти долу. С Йонов и Здравка се чудехме дали да слезем, но в крайна сметка заседнахме на маса в ресторанта на Петното, където днес на работа беше Таня, Пийвахме биричка и си пускахме хубава музика, защото бяхме останали само ние. По едно време дори пуснахме телевизора и за пръв път от много време гледах “Шоуто на Слави”. На гости беше една американка, която изпълняваше български народни песни. Беше много свежа и й се накефихме. Учи в АМТИ-то в Пловдив и се чудя дали да не задвижа разни връзки там 🙂 След това гледахме и Приятели (пак много се смях) и си тръгнахме. Два дюнера за лев и пеша към вкъщи. Лека нощ 🙂
