На кратко за завършващата седмица, през която така и (почти) нищо не писах тук.
В понеделник вече не помня какво правих (ха, това беше кратко, нали ? 😉 )
Във вторник също.
В сряда бях на театър – PLAY/BACK – постановка на Ловешкия театър по Алмодовар. Сценарий и концепция на Елица Матеева. Принципно малко изведнъж си взех билет, но след това като чух Алмодовар и Матеева не съжалих. Преди театъра срещнах толкова неочаквани познати ! Постановката по-скоро ми хареса – малко бяха прекалили с темата секс, но какво да очаквам от Алмодовар и Матеева.
В четвъртък беше рождения ден на майка ми и бях на семейна вечеря вкъщи.
В петък вечерта бяхме до Кричим за бурканени провизии 🙂 След като се върнахме бяхме на откриването на новия сезон на Петното.
В събота беше работен ден 🙁 На мен STK1000 малко ми поразнообрази работния ден. След работа минах през Баня старинна на откриването на поредната 13-та “Седмица на съвременното изкуство“. Аз бях в 7 без 20 а откриването беше насрочено за 7 и естествено все още течеше усилена подготовка по подреждането на работите. Разгледах на бързо, но не останах за официалното откриване, защото отидох на театър. Гледах “Мъртвешки танц” на театрална работилница Сфумато и честно казано не ми хареса много. От Сфумато очаквах нещо по-различно и само заради това отидох на постановката, а за мен нямаше нищо оригинално. Дори и историята не ми хареса – мъж и жена малко преди сребърната им сватба през цялото време се оплакваха колко гаден живот са имали. Не обичам да слушам оплаквания в минало време … не искам и аз да го правя. Все пак осветлението и играта на актьорите ми хареса.
В неделя бяхме в пълен състав семейството на Хисаря. Напълнихме вода, бяхме на ресторант и уважихме празниците на нежните същества -рождения ден на майка(още веднъж) и именния на Софито (който е утре). Честито, Пуфи, ако четеш това ! 😉
PLAY/BACK e по романа на Алмодовар “Пати Дифуза / каталог на травми и пороци” – Някъде след около 30 години живот на земята разбираш, че всичко, което ти се случва, е игра от повторения с различни герои и роли, но с различна продължителност. Ритъмът на повторенията може да бъде ремиксирана боса-нова, танго, електро чил-аут, дъжд, съсък от току-що отворена кутия кока-кола или просто едно дълго и дълбоко издишване…
За “Мъртвешки танц” се иска по-специално настроение, за да можеш да го оцениш подобаващо.
– Можеш ли да обичаш грозното лице на ближния? (Достоевски)
– Не мога, това е свръх силите ми. (Стриндберг)
Димитър, благодаря за допълненията 🙂
За “Мъртвешки танц” може би си прав или просто не е представление за мен.
Сетих се какво правих понеделник и вторник 🙂 Тогава беше двудневния одит във фирмата по ISO9001 и всичко мина добре. Малко се бях спекъл предварително, защото за първи път бях вече отговорник за целия развой.
Ami blagodarq 🙂