Вече цяла седмица през деня пече слънце, а вечерта от 5 до 6 вали, трещи и гърми. Просто ужасно лятно време – не става за море, не става за планински преходи … не става и за палатки. В събота, наплашени от това време, решихме да отидем в … Пловдив 🙂 Защо пък не – и в Пловдив си има много места. Грабнахме колелетата и си направихме велопоход покрай Марица. Времето, колкото и да му се сърдихме, всъщност беше на наша страна и не беше нито горещо, нито заваля – идеално за каране. А и се събрахме доста хора с колела. На края на вечерта завършихме в градската градина, където едвам събрахме всички колела около пейките.
В неделя решихме каквото и да става да отидем в планината. Гената реши да дойде с нас и с неговата кола, така с две коли потеглихме към Лилково и по-точно след него. Аз не знам как успях да навия Спасчо да кара моята кола и този (май за първи път на по-дълъг път) бях пътник в моята кола. Веднъж и аз да усетя какво е 🙂 Пътищата до и над Лилково все още не са оправени. Освен това заваля. Оставихме колите, защото в един момент вече не можахме да продължим през калта. Влезнахме в гората, където дъжда се усещаше по-слабо. Там седнахме, запалихме си огън да стоим на топличко. За пореден път се убеждавам, че в планината дори и през лятото си е доста студено. Този път аз бях подготвен, но имаше и доста неподготвени.
Гената извади една супер готина сгъваема скара и дори опекохме разни неща на жар 🙂 Хапнахме хубаво. Постепенно дъжда намаляваше и накрая спря. Ние решихме да продължим към поляните към които се бяхме запътили първоначално. Оказа се че сме отивали към местността Хаджийца, до връх Модър, за която бях чувал и преди, но не бях ходил. Наистина прекрасно място в Родопите ! Много красиво. Ако малко след това не заваля отново, сериозно се замислих дали да не останем на палатка там и да се върнем на другата сутрин. Някой ден трябва да го направим. Когато времето е по-хубаво … и с един преход до върха.
След като заваля отново и започна да се смрачава решихме да се връщаме към Пловдив. По пътя спряхме за малко в кръчмата в Лилково. Дъжда беше спрял, беше хубаво ! След това на слизане по пътя направо ни удави един супер проливен дъжд. В Пловдив отново не валеше и дори ни се стори много топло, въпреки че вече беше след 21 часа. Планината си е една друга работа. Особено както ние бяхме на 1700 метра надморска височина.