Днес вече ме обвиниха, че не съм писал отдавна и аз се оправдах че няма за какво. Всъщност не е съвсем така. Този месец почти не съм пътешествал, но за сметка на това, докато си стоях в Пловдив, изгледах няколко интересни филми и постановки. Въобще културната ми програма беше по-силна от обикновено (и това без да броим концерта на Спастнята в началото на март).
кино:
3 – Тази година на София Филм Фест-а в Пловдив бях (само) на два филма. Това беше първия. Една доста интересна история как двойка (мъж и жена) се влюбват в един и същи мъж. От там нататък става интересно 🙂 Моментите преди това според мен можеха да ги спестят.
Манчестър Юнайтед от Свищов – другия филм от феста. Документалния филм на Стефан Вълдобрев, който според мен е с толкова интересна история, че може да мине и за художествен и в същото време една истинска история за един истински футболен фен. И въобще не става дума за футболните хулигани, а истински фен.
Rango – една доста приятна анимация както за деца, така и за възрастни. Определено става за отпускане. Аз дори излязох по-рано от работа един четвъртък, за да отида да го гледам и добре ме измъкна от напрежението.
(за посещенията ми на Манчестър Юнайтед и Ранго – благодарности на Ваничка !)
театър:
Подземни чайки – отидох на премиерата малко предубеден, че историята няма да ми хареса, но за щастие това което последва напълно ме опроверга. Алексей и Троян играха чудесно. Отгоре на всичко Троян имаше рожден ден и всичко завърши с голяма торта 🙂
Канкун – определено топ 1 за месеца. От анотацията на представлението въобще няма да очаквате това, което всъщност се случва на сцената (освен че действието се развива в Канкун). След края на представлението всички излизат от залата с усмивка на уста. И освен това разбирате, че не трябва да съжалявате за минали събития, като това е доказано дори с теорията на относителността.
Живот в три версии – една вечер в три варианта.Единствената интрига тук беше дали положението ще ескалира в трите версии, дали ще се подобрява или ще са двете крайности в началото и ще завърши по-умерено. Като цяло не ме впечатли представлението. Имаше много викане, което дори малко смущава … поне мен.