От четирите почивни дни (6-9 септември) за мен бяха само 3, но аз отдавна имах план за тях. Майка ми от Мандрица беше отишла в селото на комшиите й там – Долен. От много време и аз само бях чувал за това село и сега настана време да го видим. В събота беше ежегодния им курбан, което всъщност беше и повода. Майка ми беше там още от сряда, а аз тръгнах в петък на обяд. Така и никой не успя да дойде с мен, въпреки че там чакаха „цялата група“.
Долен се намира много близо до Златоград (по пътя са 12km, но по права линия е много по-малко). Аз избрах пътя през Кърджали, защото ми се стори по-прав (в сравнение с този през Смолян). С едно кратко спиране в Джебел от Пловдив до Долен ми отне 3 часа. За Долен знаех единствено, че е планинско селце. Когато пристигнах, първото което ме впечатли, беше че всъщност въобще не е селце, а голямо село. И много дълго – общо взето една дълга-дълга улица и всичко е на един склон от двете страни отгоре и отдолу на тази улица. Доста стръмно е всичко. Второто което ме впечатли бяха големите къщи. Въпреки, че почти няма място, къщите са все огромни – за големи семейства. Дворове почти няма – може да се видят посети, домати, чушки, тикви и дори тютюн на всяко дори и най-малкото късче свободна земя.
Курбана в събота беше огромен. В Долен ми казаха че живеят 1500 души, като за празника естествено бяха дошли и още роднини и гости. За тях бяха приготвили курбан от 800 кг месо, които видях как се варят в 17 казана пред местното училище. Луда работа ! Представям си в съседното им село, където имало 5000 човека какъв курбан правят. Иначе освен курбана сергии,сергии … по дългата улица, и хора, хорааа …
Ние в събота следобяд решихме да отидем до Златоград. Аз само веднъж бях минавал от там, но тогава нямахме време да разгледаме стария град. Сега се насочихме именно натам. Първо седнахме в кафенето, където правят въртяно кафе (наистина го въртят с подноса, но аз не го видях) на джезве на пясък. След това минахме по всички дюкянчета. Те са го направили като в Етъра – майстори на разнообразни занаяти си работят в малки работилнички, които едновременно са и магазинчета. И туристите купуват. А и не са малко, но си има защо. Стария град на Златоград си е много хубав. Аз си бях забравил книжката със 100-те обекта, затова и не влязох в музея, което е още един повод да отида отново.
А в Долен наистина ни чакат всички – цялата група, която празнуваме нова година в Мандрица. Знаят ни по имена, пращат поздрави и сме добре дошли когато пожелаем. И място за спане има много. Така че само остава да се съберем и да отидем в този край на България.
п.с. всичките ми снимки са ето тук.
п.п.с. по повод престоя ми в село Долен, направих и следния пост в 9gag. То не бяха гостита, то не бяха черпни. Ама така е в Родопите ! Гостоприемни хора !