През изминалия уикенд решихме да открием сезона на палатките. Времето се очертаваше да бъде горещо, но все пак избрахме да не отидем в планината, а някъде по-ниско. Така в събота към обяд (само ) четирима човека потеглихме към язовир Копринка. На отиване реших да минем по карловския път. Оказа се че между разклоните за Калояново и Хисаря все още е затворен пътя (както беше още като тръгвах към Букурещ). Никой от нас не беше ходил на Копринка и не знаехме точно къде отиваме (само бяхме гледали снимки от изложбата България 360°).  Първо свихме на дясно при разклона за Долно Съхране, но питахме едни хора и те ни казаха, че е по-добре ако минем през отбивката, която е точно срещу чешмата на около 1 километър по-надолу. От там започва най-хубавия черен път, който съм виждал. Направо магистралата на черните пътища. Не се шегувам, наистина черен път, по който спокойно се кара с 50 км/ч. След това малко се полутахме докато си намерихме една идеална полянка и там си останахме. Опънахме палатките седнахме на сянка (жегата беше голяма), аз дори бях по къси панталони и сандали.

По-късно през деня дойде и Дина и станахме петима. Вечерта за първи път тази година използвахме и самотрашката скара и си направихме вкусна вечеря на огън 🙂 Огънят беше хубаво нещо и за топлене, защото през нощта си стана доста студено покрай язовира. Сложихме си всички дрехи, които имахме и така спахме до сутринта, когато слънцето отново напече непоносимо. Вдигна ни рано от палатките. Постояхме малко покрай язовира и решихме да си направих разходка из околността.

Събрахме лагера и потеглихме към град Шипка и Шипченския манастир.

Разгледахме църквата, криптата, около манастира, дори си направихме обяд/пикник на една от полянките около манастира, а за финал си взехме и печат за стоте национали туристически обекта.

След Шипченския манастир тръгнахме към Казанлък, но по пътя видяхме отбивката за Бузлуджа и спонтанно решихме да отидем там. Тръгнахме по пътя на горе, покрай който имаше много хора излязли на излет. Спряхме на паркинга горе и последния участък го изкачихме пеша, като не знаехме че има път чак до самия паметник. До сега не бях се качвал на Бузлуджа и това което видях, беше една рушаща се сграда. Винаги съм мислел, че историята трябва да се помни, а не да се руши … Паметника на Бузлуджа така е прогизнал и капе отвсякъде, че си мисля, че дори не може да се възстанови.

добавка: а ето как е изглеждало приблизително същото място в оригинал.

След Бузлуджа все пак отидохме и до Казанлък. Там се разходихме по центъра, хапнахме малко и накрая се пльоснахме в парка. Така почти до стъмване и трябваше вече да тръгваме обратно към Пловдив. Реших на връщане да минем през Павел баня, НО … пътя между Турия и Розовец се оказа затворен ! Спасчо спомена, че е чул за свлачище, но все пак решихме да пробваме. Е, не можахме да минем и трябваше да заобиколим през Братя Даскалови. Никога не бях ходил до там. В началото (всъщност до Братя Даскалови) пътя е чисто нов, но въпреки това не е много приятен за шофиране – много завои, много стръмен, и спирачките яко загряват. След Братя Даскалови до Брезово, пътя става още по-ужасен – този път заради дупките, или по-точно заради липсата на път около дупките ! Ужасно прибиране се получи. Чак към 22:30 си бях в къщи доста изморен, но доволен от уикенда.