Вчера с Таня направихме курбана за годишнината от катастрофата. Пак се събрахме доста хора у нас – пийнахме и хапнахме. Благодаря Ви, приятели, че Ви има, че сме заедно !
Домашно суши
Вчера с Вили решихме да си направим домашно суши за първи път. В събота накупихме каквото трябва там („специален“ ориз, оцет, водорасли, уасаби …) и поканихме приятели на неделно суши парти. Нямахме никаква представа как ще се получи. Общо взето и двмата бяхме яли суши само в Happy и можехме да сравняваме само с там. Сушито е хубаво нещо, но отнема доста време за приготовление – общо взето цялата неделя се занимавахме с това. Има доста време, в което просто чакаш, но пак си е занимавка. Обаче накрая всичко се получи много добре ! Аз, признавам си, бях възхитен и изненадан колко добре се получиха ! Когато дойдоха прителите, всичко вече беше готово и си изкарахме една много хубава вечер. Ето малко снимков материал на нашата гордост:
Браво, Вили !
Уикенд край Казанлък
Още преди Великен с Вили, Вени и Ники си бяхме взели ваучери за едно местенце край Казанлък, което изглеждаше приятно. Казва се „комплекс Синята река“ и си бяхме резервирали вече изминалия уикенд. Синята река се намира между Бузовград и с. Средногoрово, до един малък язовир (също наречен Средногорово)
Тръгнахме в петък след работа и въпреки, че стигнахме почти на тъмно успяхме да видим колко красиво място е. Хубави бунгала (цели къщички всъщност), зелени поляни и чудесно язовирче ! Както казах, пристигнахме вечерта и общо взето веднага заседнахме в ресторанта. Там се започнахме (а някои се продължиха) с едни менти и мастики. Изкарахме много добре в разкази за близки и далечни места 🙂
Въпреки, че пийнах доста, на сутринта се събудих сравнително рано и отново се убедих на какво хубаво място сме попаднали. А и май месец е идеалното време за посещение – всичко е зелено, времето е топло – идеално за разходки. Беше ми пълното спокойствие да си пия кафето в тази атмосфера.
След като и другите се разбудиха, решихме да си свършим каквото си бяхме планували като пътуване, и след това да се върнем отново на това прекрасно място. Първата ни цел беше тракийската гробница в Казанлък. Тя се разглежда сравнително бързо, като на нас ни отне много повече време да разгледаме джунджуриите, които продаваха пред нея. Взехме си доста сувенири. След това решихме да намерим етнографския комплекс, но някак си го заобиколихме от грешната страна и междувременно разгледахме чудесната църква „Св. Пр. Илия”. След това влезнахме и в „етнографския комплекс Кулата“, където ни изненадаха много приятно, като ни почерпиха със сладко от рози и розов ликьор (включени в цената на билето от 3лв.). Ето така се прави туризъм ! Преди да продължим към следващата ни цел, седнахме да хапнем в ресторант Чифликът, където прекарахме много добре на хладно, докато навън беше най-голямата следобедна жега. Освен това хапнахме много вкусно.
Следващата цел ни беше „гробницата на Севт III“ в могилата „Голяма косматка“. Там също разгледахме на бързо, От там бяхме привлечени от златните куполи на руския храм „Рождения Христово“, а и Вили каза, че нямала печат от там, така че минахме и от там. Около храма винаги ми е много приятно за разхождане.
След всички тези разходки с удоволствие се върнахме в „Синята река“, където се отдадохме на биричка на верандата пред бунгалото и тихи игри 🙂
Втората вечер я изкарахме по-кротко в ресторанта, защото имаше някакъв бал, звучеше ужасна музика и бързахме да си тръгнем по-скоро. За съжаление не е позволено да се пали огън и да се яде в бунгалата.
Единствената неприятна случка за целия уикенд беше, че на Вени нещо й се наду много брутално долната устна (случвало й се от време на време и докторите не можели да разберат от какво), и се наложи през нощта да викаме линейка. Дори я взеха в болницата в Казанлък и се наложи и ние да ходим до там, да я намерим (което не се оказа толкова лесно, защото всеки, който питахме „къде е болницата ?”, ни отговаряше „ами тя е само една“), и да си я приберем Венито. Всичко се оправи сравнително бързи и важното беше, че нямаше нищо страшно.
В неделя преди да си тръгнем, се оказа че жената която се грижи за комплекса са били съквартиранти със Спастнята в София и ме позна по тениската на Unhumanity. Светът е малък !
По пътя за Пловдив, решихме да си вземем още един печат за „100-те национални обекта” и разгледахме музея на Христо Ботев в Калофер. Имахме идея да отидем и до Старосел, но щяхме много да се забавим, а ние бързахме, за да може да гласуваме. В Пловдив, оставихме Вени и Ники, след това аз отидох да гласувам и веднага, дори без да прибираме вкъщи, тръгнахме за Кричим, за да може и Вилито да гласува. Там освен че се наядохме много добре, дори и поспахме малко (добре де, не толкова малко 🙂 ). От Кричим взехме Слава, Мимката и Атанас и дори всички ни дойдоха на гости. Така хубавия уикенд завърши с домашно събиране.
Много сме доволни от целия уикенд. Бяхме на чудесно място, пообиколихме и си изкарахме чудесно. А комплекс „Синята река“ Ви го препоръчвам силно !
допълнение: ето и всички снимки.
Великден на Мандрица
Тази година се събраха на куп много празници – 1-ви май, Великден и Гергьовден. С още 2-3 дена отпуска с Вили успяхме да си направим една голяма 10-дневна отпуска на Мандрица. Отидохме още предишната събота със Софи и Сара. Първите дни, майка ми само ни беше чакала, за да ни впрегне на работа. Мога да кажа, че доста работа свършихме по къщата и по градината, но беше хубаво. Първо малко физическо натоварване. Второ – хубаво е като виждаш как нещата, за които си си мислил, се получават на практика и къщата става все по-хубава и уютна.
Работа намаля към четвъртък-петък, когато вече настанаха празници и започнахме приготовленията за Великден. Боядисване на яйца и печене на агне. Вилито има имен ден на Великден и бяхме поканили цялата рода в неделя на обяд. В събота пристигнаха и родителите на Вилито, които идваха за първи път на Мандрица. Взехме цяло агне и имаше лека драма къде да го опечем, но в крайна сметка всичко се подреди чудесно. Агнето престоя цяла нощ в нагорещена фурна и беше чудесно – дори на мен, като не съм голям фен на агнешкото, ми беше много вкусно. Въобще целия имен ден се получи много добре. Само ни липсваха приятелите, но този път така се получи. Надявам се да отидем всички скоро там на по-спокойно.
допълнение: ето и всички снимки.
От Мандрица до Одрин за един ден
Едно от нещата, които бяхме запланували докато сме в Мандрица за Великден, беше еднодневната разходка до Одрин. Решихме това да бъде понеделник, докато Софито все още е тук. Планът изглеждаше прост – от Мандрица, през Ивайловград, от там влизаме в Гърция, минаваме транзит и сме на границата с Турция съвсем до Одрин. Общо взето едни 70 километра – нищо работа, само където нещата не се развиха така просто.
Понеделникът започна лошо. Първо още в 7:30 – оправяне на сървър. Както и да е – оправих го, въпреки прекъсващия бавен GPRS интернет. След това се оправяме и всички – майка ми, Вилито, Софи и Сара – сме готови за тръгване. Потегляме – упс, колата не пали ! Ха сега де ! До вчера нищо й нямаше – хайде да не е вчера но в събота пътувахме от Пловдив, и не даваше никакви признаци нещо да му има на акумулатора. Казах си, че може би съм забравил касетофона, въпреки, че съм почти сигурен, че си беше загасен. Все пак бързо намираме един съсед, който да ни даде ток и тръгваме. Естествено не гася колата до Ивайловград, въпреки, че имахме една междинна спирка в Свирачи. На бензиностанцията вече няма как и загасям. Напълвам газ и когато пробвам да запаля отново фал. Силно се замислих дали да не се откажем, но Вилито ме разубеди, като ми каза, че сме тръгнали и няма да се връщаме. На бензиностанцията лесно намерихме човек, който да ни даде ток и отново запалихме. Междувременно си купих и едни кабели, че до сега нямах.
След Ивайловград влезхаме в Гърция. Там минахме транзит. С GPS-а бързо стигнахме границата с Турция и въпреки по-щателните проверки (все пак излизаме от европейския съюз) успях да удържа без да загася колата. На Турската граница обаче не успях не успях. Имаше опашка и по едно време изпуснах съединителя и изгаснахме. Това някак си не ме отказа – отидох с документите, минах формалностите и официално вече бяхме в Турция. Обаче не може да тръгнем. Вече имах кабели и успяхме с Вили на аглийски да убедим един грък да ни даде ток. Обаче – голям проблем – дори и с кабелите не можехме да запалим. “Окото” на акумулатора вече показваше бяло и аз съвсем се отчаях. След няколко опита, го оставихме да си тръгва, а ние останахме с неработеща кола. Ето тук вече съвсем се отчаях. Започнах да мисля кой да извикаме от Мандрица да ни помогне. Проблемът дори не беше, че ние сме в роуминг, а това че в Мандрица нямаше обхват и почти никой не си носи GSM-а с него. Вариант бяха домашните телефони, но и кой да разкарваме през 2 държави, за да ни помогне. Другото, което мислих беше да отида пеша/стоп до Одрин и от там да купя акумулатор, но според GPS-а си бяха едни 7-8 километра, които пеша са си доста, а и трябва да оставя 4 жени да ме чакат на турската граница. Тогава някъде Вили я нацвъка едно пиленце и тя каза да опитаме с още един човек, който да ни даде ток. Реших да я послушам и добре, че го направих. Отново избрахме един грък, който говореше дори по-малко английски от предишния, но пък този се оказа по разбирач. Отново пробвахме с кабелите, които бяхме купили от бензиностанцията, но естествено не стана. Тогава гъркът започна да говори нещо, което не разбрах и изчезна. След малко се появи един турчин с кабели и тогава разбрах, че искал да каже, че моите кабели са тънки и не стават. С другите кабели – запалихме ! Голяма радост настана. Невероятно, но можехме да продължим.
Пристигаме в Одрин. Намерих едно място за паркиране близо до джамията, с ясната идея, че където спра, няма да мога да потегля след това. Оставихме колата и решихме първо да се разходим, а след това да го мислим. Първо отидохме до голямата джамия Селимийе. Вили, Софито и майка ми за първи път идваха в Одрин и аз трябваше да им бъде нещо като екскурзовод. Някои и за първи път влизаха в джамия. Честно казано използвахме джамията и за разхлаждане, защото вече наближаваше обяд и слънцето навън беше напекло, а вътре беше прохладно.
След джамията тръгнахме към главната улица на Одрин. Започнах да се сещам за разни познати места, но така и не можах да си спомня къде ядохме по-предишния път. Вече бяхме гладни и леко изнервени от цялата неяснота как ще се приберем обратно. Намерихме едно ресторантче на главната улица, в което имаше вкусна храна, която доста ни пооправи настроението. Другото беше жегата – въпреки, че все още нямаше май месец, следобяд стана над 30 градуса и едва се вървеше на слънце. Стигнахме чак до края на главната, където започва пазара. Въпреки, че не беше петък, имаше разни хора на пазара. Честно казано нищо не ме впечатли, освен че си взехме малко зеленчуци.
Излязохме от пазара и почти веднага видях един сервиз с поставени акумулатори отпред. Казахме си – това е знак. Момичето в сервиза не говореше грам английски и се наложи да се разберем с писане. Разбрах, че един 60А струва 160 лири и видимо приемаха карти (точно това търсих, защото нямах толкова лири в мен). Въпреки, че колата беше от другата страна на главната улица, реших да го взема, защото не знам дали щях да намеря друг. Така си купих акумулатор от Турция ! След това се наложи да го мъкна през най-големия пек по цялата главна, но нямаше как. Освен това цялата неяснота дали ще се оправим допълнително нажежаваше обстановката. Изцяло изпотен стигнах до колата и добре че тя поне беше леко в сянка. Разхладих се за кратко и се заех със смяната на акумулатора. За щастие никой от болтовете не заяде и го смених сравнително бързо. Докато го сменях няколко турчина, с тяхната любезност, предлагаха помощ или просто завързваха разговор. В крайна сметка го сложих и … запалих ! Чак сега успях да се успокоя напълно този ден.
След като колата ни вече работеше, отидохме на едно кафене, близо до джамията, да пием чай. Всички си отдъхнахме и си взехме последни покупки от Одрин – главно разни сладки работи и джунджурии.
Връщането мина безпроблемно. Дори мога да кажа успешно 🙂 В Ивайловград на бензиностанция дори успяхме да върнем кабелите, които бяхме купили по-рано същия ден. След доста уговорки ни върнаха парите. Междувременно, докато чакахме да напишат протокол за рекламация, Вилито реши да си пробва късмета на нацвъкана от птиче, купи един билет от националната лотария и спечели 10 лева ! Дори бяхме на плюс 🙂
След като се прибрахме в Мандрица нямаше време за отдъхване, а се наложи да оправя чешмата и да свърша още няколко работи. Въобще това беше един изпълнен в преживявания ден !
Април
Ето че почти се изниза и април. А аз (само да погледна) не съм писал тук от 17 март. Тази година дори пропуснах и редовния пост за годишнината на блога ми – е, той вече стана на 9 години ! Честито ми 🙂 Надявам се догодина да отбележа годишнината по-тържествено.
Общо взето нищо ново този месец. Чакам днес да свърши, и от утре съм в отпуска. Мисля да я прекарам в Мандрица. Там ще отпразнуваме Великден, както и имения ден на Вилито. Надявам се на едно истинско откъсване от компютрите.
Газифицирах я
Сложих газ на Астралката. В петък. Общо взето коментара на всички е “е-е-е, най-сетне”. Може би са прави, може би точно сега си е бил момента, не знам. Не е толкова голяма бутилката в багажника (30л), ама пак на Карадере ще трябва да ходим с една раница по-малко, но това беше компромисния вариант.
В събота не се сдържах и реших да я изпробвам на дълъг път. Вили и Таня щяха да ходят до Клисура и аз се навих да ги закарам (защото се оказа, че обществения транспорт до там хич го няма). Така хем разходка, хем да пробвам как е газта. Тръгнахме към 10 и за около час бяхме в Клисура. Първото нещо, което направихме беше да разгледаме историческия музей. Аз бях ходил и преди, но го направих с удоволствие пак. След това седнахме да обядваме в може би единственото заведени на центъра с надпис “Кафе-аперитив”, но всъщност си предлагат и храна. Отидохме и до паметника на Боримечката, но имаше много студен вятър, който бързо ни изгони. Според един сайт, който проверих, температурата беше -9, като се усеща като -19 ! Затова побързахме да отидем до финалната ни цел – Еко комплекс Клисура. Той се оказа много приятно място с отделни къщички, нови, красиви, на хубаво място … въобще ако беше по-топло, просто щеше да е абсолютното густо да си пийваш биричка на верандата с поглед към планината 🙂
Колкото и да ме навиваха, не можаха да ме навият да остана. Аз си имах други планове за неделята – да ходя на сноуборд ! Със Цецо решихме че е идеалния уикенд да закрием сезона. Заради лошото време в петък, решихме да го отложим за неделя, пък каквото – такова. И се оказа, че не сбъркахме. Станах в 6, тръгнахме в 7 и в 9 вече бяхме на пистите на Пампорово. Времето – ясно, тихо, навалял 10-20cm пресен сняг, просто прекрасно. Не сме и очаквали по-добро “закриване” на сезона. През целия ден си остана слънчево, но не много топло – идеално за каране. Хванахме дори финала на едно сноуборд състезание – така докато си почивахме на обяд, гледахме майсторите.
Да се върна на основната тема за газификацията. В неделя сутринта напълних отново бутилката, след пътуването до Клисура, и една просто сметка показа разход от 7,6л/100km, което мисля, че е много добре. Освен това не усещам някаква разлика в мощността на колата. Единствено за сега много ми гасне на светофари, но до колкото знам това може да се регулира и се надявам, че още утре ще се оправи. Ако не – няма да съм много доволен. Иначе като пари разликата си е голяма – напоследък за да напълня резервоара ми искаха трицифрени суми, а сега допълних бутилката за “някакви си” ~20 лева.
Допълнение (25 март): Показаха ми от къде да си регулирам оборотите и вече не гасне на светофарите. Супер съм доволен вече !
Допълнение 2: още една статистика от последния уикенд – само междуградско Пловдив-Мандрица-Орестиада-Харманли (~350km между две зареждания) – среден разход 6,9л/100 кm газ !
Цени на горивата
От няколко седмици се занимавам с един страничен проект в свободното ми време. Общо взето започна като тест на highcharts, но постепенно идеята се разрасна и реших да го пусна с надеждата, че на някой може да му е полезно. Май забравих да спомена за какво става дума 🙂 Идеята е сайт, който следи цените на горивата по бензиностанциите. Голямата ми цел е да знам във всеки момент в коя бензиностанция какви горива се предлагат и на каква цена, и да препоръчвам най-близката и най-евтината. Естествено знам, че в България цените навсякъде са изравнени, и някой може да каже, че няма смисъл от такъв сайт, но точно от него може да се види как реално няма конкуренция на пазара и всичко е един голям картел. Адреса на сайта е fuelo.net, като не претендирам за красив дизайн 🙂 За хора като мен, лаици в CSS-а, Bootstrap си е дар 🙂 Пробвайте го от гледна точка на функционалност. Ако забележите грешка – линка „съобщи за неточност“ работи, или просто се свържете с мен по всякакъв начин (може да оставите и коментар по-долу). Като цяло всичко е дълбока beta и като имам време хващам това или онова и се опитвам да оправям бъговете. С течение на времето се надявам да стане по-добър. А ако някой иска да удари едно рамо с дизайн е добре дошъл.
Последното нещо, което добавих е мобилна версия на адрес m.fuelo.net, където акцента е да откриете най-близката бензиностанция, която ви трябва. Усилено използвам местоположението Ви, така че не забранявайте на browser-а Ви да го споделя със сайта – просто няма смисъл.
Ако имате бензиностанция, независимо дали малка или голяма, и публикувате цените си в интернет, с удоволствие бих Ви добавил в сайта и ще Ви препоръчвам да посетителите му. Просто намерете начин да се свържете с мен и ще се разберем.
Като цяло разчитам на потребителите да направим сайта полезен. Просто без актуална информация, той няма да е полезен. Затова влезте в сайта и вижте дали най-близката до Вас бензиностанция е добавена, дали е коректна информацията за нея, дали все още съществува, и съобщете за неточност. А ако я няма, дори може да я добавите.
Уикенд в Добринище
Дойде и дългоочаквания уикенд, който си бяхме запазили за Добринище. Още за рождения ми ден, получих подарък от колегите ми – ваучер за 2 нощувки със закуски и вечери. В началото на януари се обадих и резервирах за 8 и 9-ти февруари. Мястото беше къща за гости Гергана (домейна в момента е изтекъл, дано си го подновят). С Вили си бяхме взели отпуска в петък и се приготвихме за един тридневен уикенд. В петък сутринта се обадихме за последно в къща Гергана и от там ни казаха, че ни очакват и че при тях вали сняг. Това хем ме зарадва, защото това щеше да ми е първото каране за този сезон, хем малко ме притесни, заради пътя до там. Все пак не се притеснихме а тръгнахме смело към Юндола. Между Белово и Юндола беше навалял много красив нов бял сняг и беше страхотно ! Жалко, че по това време все още не бяхме извадили фотоапарата. Пътят не беше чак за вериги и успяхме да стигнем до Юндола. Там решихме да си направим почивка и изядохме по една пилешка супа в ресторант Юндола (между другото беше много вкусна!). След Юндола, колкото и да е чудно, снега намаля, а пътя беше чист ! Направо се учудих, но явно там не беше валяло. В Якоруда вече нямаше грам сняг, а в Добринище вече печеше слънце. В къщата ни чакаше хубава и отоплена стая. Казах ли вече, че останахме супер доволни от обслужването ? Пак ще го повторя след малко.
След като пристигнахме в Добринище си направихме една разходка из града. Вили не беше идвала и й показах центъра. След това се прибрахме в къщата за вечеря, където се запознахме и с останалите гости. Вечерята беше супер – вкусна и много като количество. А от къщата, въпреки че предлагат всичко, нямат проблем да си вкараш собствен алкохол. Ние си имахме една бутилка вино за повода и си я изпихме с кеф !
В събота се събудих сам още в 8 часа сутринта, супер ентусиазиран за първото ми каране на борд за сезона. Успяхме да се оправим бързо и въпреки непочистения път до хижа Гоце Делчев бяхме там около 10 часа. По-късно разбрах, че след нас имало и закъсали рейсове и коли – трябва да се грижат малко повече за този път ! Времето беше леко мрачно и валеше слаб сняг, но поне пистата беше супер ! Имаше пресен сняг и се караше чудесно ! Не знам как, но въпреки бавния лифт и не особено голямото разнообразие от места за спускане, Добринище ми е едно от любимите места за каране.
Вили за първи път се качи на лифт и въпреки страха й от високо се справи 🙂 За съжаление и горе на х. Безбог беше мрачно и студено и не ставаше за разходки и снимки, затова тя ме изчака в столовата, докато аз се накарам 🙂 Преди да си тръгнем все пак направихме няколко снимки. Слязохме до хижа Гоце Делчев, където изпихме още по един чай и решихме че ни стига толкова за днес, въпреки че имаше време да покарам още малко. Като за първи път, реших да не го давам ударно. Дано не е за последен.
Вечерта отново имахме хубава вечеря в къща Гергана. Опитах и от домашната ракия, която предлагат. Въобще супер ! На следващата сутрин ни изпратиха с домашни мекици, а ние съвсем искрено им благодарихме за хубавия престой и доброто обслужване. Препоръчвам къща Гергана, ако искате да отседнете в Добринище.
В неделя трябваше да минем през София, за да се видим със сестра ми. По пътя решихме да разгледаме Банско. Аз миналия път на тиймбилдинга, не бях забелязал че там има обект от 100-те туристически обекта (при това номер 1). Затова сега веднага се насочихме към „постоянната иконна експозиция“, но се оказа че тя не работи в неделя (само при повикване на телефон). Решихме да не се занимаваме и се насочихме към църквата „Св. Троица“, която е много на близо. Църквата е много голяма и много интересна. Препоръчвам да я разгледате. Както и очаквах там няма печат, затова отидохме и до къщата-музей на Неофит Рилски. Самата къща е доста голяма и автентично запазена, а в допълнителна постройка има музейна експозиция посветена на живота и делото на Неофит Рилски.
Пътят от Банско до София ми се стори много дълъг и скучен. Може би само си мислех, че трябва да е по-близо, но карах плътно 2 часа и половина. В София първо се видяхме с Албена, от където взехме майка ми, след това отидохме до новата квартира на Софи и Жоро, която е много готина, но те са там само за кратко. Там обядвахме и взехме доста багажи за Пловдив. След това се видяхме и със Софи в една сладкарница на центъра. Въобще пълна програма. След това ни чакаше добре познатия път до Пловдив. Прибрахме се супер доволни от пълния с преживявания уикенд !
хижа Бунтовна
Този уикенд ни се приходи на хижа, а винаги знаем, че когато ни се приходи, просто се обаждаме на Стоян и той дава чудесно предложение. Така стана и този път – той предложи Бунтовна, отидохме и това се оказа, най-хубавата хижа на която съм ходил !
Хижа Бунтовна (или „Възпоменателен туристически комплекс Бунтовна“, както му е официалното наименование) се намира близо до Панагюрище, над село Кръстевич. Ние тръгнахме от Пловдив в събота сутрин, когато валеше нещо средно между сняг и дъжд и малко се бях уплашил, дали ще успеем да стигнем до хижата, защото знаех, че след Кръстевич ни очакват ~12km черен път. Зима е и бяхме решили да пробваме да стигнем с колата, защото иначе го дават около 3 часа пеша. За наше щастие, веднага след като излязохме от магистралата на изхода за Панагюрище, времето се оправи, изясни се и нямаше помен от сняг. Така успяхме да се полюбуваме на прекрасните гледки в Средна гора, въпреки че минахме по малко „странен“ маршрут, благодарение на GPS-а. След Кръстевич поехме по черния път, който в началото беше леко заснежен, но постепенно с изкачването снегът ставаше все повече и повече. Нямаше как да се разминем и по едно време сложихме веригите. Доста стръмно беше и на сняг Астралката едва катереше. Селото е на 400m надморска височина, докато хижата на 1200. Добре че времето беше сравнително хубаво – спомням си как съм слагал вериги на обилен снеговалеж и бурен вятър. С веригите вече нямахме проблем и стигнахме лесно до хижа Бунтовна. А като стигнахме до там и просто ахнахме от гледката ! От самата хижа има страхотна гледка към низината. Сега бяхме на високо, облаците бяха под нас и само планински върхове се показваха ! Страхотно !
За наше учудване гледката от хижата не беше единственото нещо от което останахме възхитени. Отвътре хижата беше ремонтирана, стаите нови, чисти, спретнати … и най-важното – навсякъде беше топло ! Толкова топло на хижа не ми е било никога ! И тук не говорим да слагаш дърва, а всичко на локално парно. Общото помещение също беше топло, просторно, с подменена дограма. Кухнята е ваше разположение. Хижарите са супер мили и учтиви. Въобще препоръчвам хижата с две ръце !
В неделя се събудихме и от прозореца влизаше прекрасно слънце. Времето беше ясно и слънчево. Нямаше нищо общо с мрачната и в началото снежна събота. Решихме на връщане да минем през Панагюрище. Там се отправихме към къщата музей на Райна Княгиня, която видяхме, че е един от 100-те национални обекта и решихме да си вземем печат. Тук малко се прецакахме, а и жената от къщата не ни обясни както трябва. Какво имам в предвид – ако обикаляте в Панагюрище по музеите, първо отидете в Историческия и билета от там важи и за къщата на Райна Княгиня. Та както казах ние се прецакахме първо да платим по 2 лева за Райна Княгиня и след това си взехме билет и за Историческия. Всъщност Историческия музей в Панагюрище е цял комплекс, който включва Панагюрското златно съкровище, археологически музей, възрожденски музей и няколко къщи. Въобще струва си ! Панагюрското златно съкровище е копие, но също е от злато и се пази много добре – минавате през металодетектор и влизате в стая, която всъщност е един голям трезор. Иначе е много добре направен – усещането е като голям световен музей. За разлика от него археологическата част от музея е все още стара и запусната. Дано да оправят и нея.
След Панагюрище се прибрахме в Пловдив, доволни от хубавия уикенд. В момента нямам снимки да кача, но скоро може да се появят 🙂