Вчера Божидар стана на 1 седмица, а аз мога да кажа че се завръщам към нормалния ми живот. Разбирайте да си проверявам по-често мейла, RSS-ите, и дори да седна да напиша нещо тук. Първоначално мислех да напиша един пост за раждането от гледна точка на бащата, как съм стоял цяла (добре де, половин) нощ пред болницата, но този момент отмина и няма да се получи.
Като цяло свикваме да сме родители. Знаеш че имаш задължение през три часа да го храниш, преобличаш, къпиш … ама това да е, ще свикнем. Иначе е голям сладур! Особено когато спи! Засега плаче основно когато е гладен, но знаем че това ще се промени.

В събота Божидар имаше и първия му имен ден! Дойдоха баба му, дядо му и вуйчо му от Кричим и си се получи празненство. Получи и подаръци 🙂

Все още най-трудно й е на Вили. Въобще не може да си отспи, а се стряска на всеки шум от Божидар. Гледам да помагам с каквото мога, а и сега и майка ми е тук и тя много помага основно с готвене и пране. Аз хвърча по магазини и задачи. Както казах лудница е, но започвам да свиквам.