Да пиша или не … за писането или неписането ? … естествено, че става дума за случая на Мишел. До преди малко мислех да не пиша … дори все още се колебая. Когато в петък за първи път прочетох какво е станало, просто не можах да реагирам. Казах си – това дори е банално да се пише. Свободата на писане/говорене трябва да я има без дори да се пишем/говорим за нея. Последваха съботата и неделята, през които бях на село и естествено нямах никаква връзка с мрежата. Когато се върнах в понеделник видях каква бомба е избухнала в блогосферата ! Изчетох почти всичко и пак си казах – толкова много се изписа, защо и аз да пиша ?!? Междувременно си мислех наистина ли живеем в държава, където могат да те привикат в полицията само защото си публикувал нещо в блога си ? И това службата, която трябва да разследва най-големите престъпници. Тогава си казах – това наистина е проблем на всички нас, които пишем съвсем обикновени блогове всеки ден. Можеше да се случи и с мен и с всеки друг … не трябва да се мълчи. Така седнах сега в тази гореща нощ и написах това което мисля. А и категорията ми “Свободата, Санчо …” отдавна не беше обновявана. Наистина не съм си мислел, че ще пиша за свободата на словото в нея и то под такава директна заплаха. Наистина като писател на блог се чувствам лично засегнат от случая.

п.с. вижте и видеотата от сутрешния блок по Канал 1, в които Мишел, Йовко и Симион разясняват случая – част 1 и част 2 .