След семейното честване на Гергьовден в петък, имах цял уикенд на разположение (последните три 4-дневни работни седмици са странно нещо 🙂 ). Гената изскочи с едно предложение за Беглика, и въпреки че не се събрахме много хора от Пловдив, реших да отида. Времето пак до даваха дъждовно, добре че можеше да използваме онези къщички на Чатъма. За събота все пак не познаха и времето беше страхотно. Пътувахме добре и като стигнахме имаше време за разходки и плаване с канута 🙂 Хубаво е че вече се стъмва чак след 8. Тогава вече захладня и всички се събрахме на беседката, която беше затворена и имаше камина 🙂 Там се сгрявахме и допълнително с ракия. Вечерта имах удоволствието да изпробвам леглата, които се сглобяваха миналата година, когато пак бяхме там.

Неделната сутрин беше много спокойна. Язовира беше абсолютно спокоен, гладък и перфектно огледало. Като добавим, че все още нямаше никакви хора наоколо, пълното спокойствие беше на лице. Само в лагера всеки се грижеше за нещо – повечето правеха алпинеуми, други почистваха, или цепиха дърва, ремонтират нещо, събират боклуци … Всеки се занимаваше с нещо, докато настана време да си ходим. Времето също започна да се намръщва. След като си тръгнахме следобяд по пътя постоянно валеше, като в началото си беше направо нещо между дъжд и сняг и имаше мъгла. Направо месец май, но се усеща като ноември. И този път не успях да си опъна палатката за първи път тази година. Доволен съм че посетих Беглика още преди „сезона“ и голямата лудница с туристи, рибари и всичко останало.