Още преди Великен с Вили, Вени и Ники си бяхме взели ваучери за едно местенце край Казанлък, което изглеждаше приятно. Казва се „комплекс Синята река“ и си бяхме резервирали вече изминалия уикенд. Синята река се намира между Бузовград и с. Средногoрово, до един малък язовир (също наречен Средногорово)

Тръгнахме в петък след работа и въпреки, че стигнахме почти на тъмно успяхме да видим колко красиво място е. Хубави бунгала (цели къщички всъщност), зелени поляни и чудесно язовирче ! Както казах, пристигнахме вечерта и общо взето веднага заседнахме в ресторанта. Там се започнахме (а някои се продължиха) с едни менти и мастики. Изкарахме много добре в разкази за близки и далечни места 🙂

Въпреки, че пийнах доста, на сутринта се събудих сравнително рано и отново се убедих на какво хубаво място сме попаднали. А и май месец е идеалното време за посещение – всичко е зелено, времето е топло – идеално за разходки. Беше ми пълното спокойствие да си пия кафето в тази атмосфера.

След като и другите се разбудиха, решихме да си свършим каквото си бяхме планували като пътуване, и след това да се върнем отново на това прекрасно място. Първата ни цел беше тракийската гробница в Казанлък. Тя се разглежда сравнително бързо, като на нас ни отне много повече време да разгледаме джунджуриите, които продаваха пред нея. Взехме си доста сувенири. След това решихме да намерим етнографския комплекс, но някак си го заобиколихме от грешната страна и междувременно разгледахме чудесната църква „Св. Пр. Илия”. След това влезнахме и в „етнографския комплекс Кулата“, където ни изненадаха много приятно, като ни почерпиха със сладко от рози и розов ликьор (включени в цената на билето от 3лв.). Ето така се прави туризъм ! Преди да продължим към следващата ни цел, седнахме да хапнем в ресторант Чифликът, където прекарахме много добре на хладно, докато навън беше най-голямата следобедна жега. Освен това хапнахме много вкусно.

Следващата цел ни беше „гробницата на Севт III“ в могилата „Голяма косматка“. Там също разгледахме на бързо, От там бяхме привлечени от златните куполи на руския храм „Рождения Христово“, а и Вили каза, че нямала печат от там, така че минахме и от там. Около храма винаги ми е много приятно за разхождане.

След всички тези разходки с удоволствие се върнахме в „Синята река“, където се отдадохме на биричка на верандата пред бунгалото и тихи игри 🙂

Втората вечер я изкарахме по-кротко в ресторанта, защото имаше някакъв бал, звучеше ужасна музика и бързахме да си тръгнем по-скоро. За съжаление не е позволено да се пали огън и да се яде в бунгалата.

Единствената неприятна случка за целия уикенд беше, че на Вени нещо й се наду много брутално долната устна (случвало й се от време на време и докторите не можели да разберат от какво), и се наложи през нощта да викаме линейка. Дори я взеха в болницата в Казанлък и се наложи и ние да ходим до там, да я намерим (което не се оказа толкова лесно, защото всеки, който питахме „къде е болницата ?”, ни отговаряше „ами тя е само една“), и да си я приберем Венито. Всичко се оправи сравнително бързи и важното беше, че нямаше нищо страшно.

В неделя преди да си тръгнем, се оказа че жената която се грижи за комплекса са били съквартиранти със Спастнята в София и ме позна по тениската на Unhumanity. Светът е малък !

По пътя за Пловдив, решихме да си вземем още един печат за „100-те национални обекта” и разгледахме музея на Христо Ботев в Калофер. Имахме идея да отидем и до Старосел, но щяхме много да се забавим, а ние бързахме, за да може да гласуваме. В Пловдив, оставихме Вени и Ники, след това аз отидох да гласувам и веднага, дори без да прибираме вкъщи, тръгнахме за Кричим, за да може и Вилито да гласува. Там освен че се наядохме много добре, дори и поспахме малко (добре де, не толкова малко 🙂 ). От Кричим взехме Слава, Мимката и Атанас и дори всички ни дойдоха на гости. Така хубавия уикенд завърши с домашно събиране.

Много сме доволни от целия уикенд. Бяхме на чудесно място, пообиколихме и си изкарахме чудесно. А комплекс „Синята река“ Ви го препоръчвам силно !

допълнение: ето и всички снимки.