Този уикенд ни се приходи на хижа, а винаги знаем, че когато ни се приходи, просто се обаждаме на Стоян и той дава чудесно предложение. Така стана и този път – той предложи Бунтовна, отидохме и това се оказа, най-хубавата хижа на която съм ходил !
Хижа Бунтовна (или „Възпоменателен туристически комплекс Бунтовна“, както му е официалното наименование) се намира близо до Панагюрище, над село Кръстевич. Ние тръгнахме от Пловдив в събота сутрин, когато валеше нещо средно между сняг и дъжд и малко се бях уплашил, дали ще успеем да стигнем до хижата, защото знаех, че след Кръстевич ни очакват ~12km черен път. Зима е и бяхме решили да пробваме да стигнем с колата, защото иначе го дават около 3 часа пеша. За наше щастие, веднага след като излязохме от магистралата на изхода за Панагюрище, времето се оправи, изясни се и нямаше помен от сняг. Така успяхме да се полюбуваме на прекрасните гледки в Средна гора, въпреки че минахме по малко „странен“ маршрут, благодарение на GPS-а. След Кръстевич поехме по черния път, който в началото беше леко заснежен, но постепенно с изкачването снегът ставаше все повече и повече. Нямаше как да се разминем и по едно време сложихме веригите. Доста стръмно беше и на сняг Астралката едва катереше. Селото е на 400m надморска височина, докато хижата на 1200. Добре че времето беше сравнително хубаво – спомням си как съм слагал вериги на обилен снеговалеж и бурен вятър. С веригите вече нямахме проблем и стигнахме лесно до хижа Бунтовна. А като стигнахме до там и просто ахнахме от гледката ! От самата хижа има страхотна гледка към низината. Сега бяхме на високо, облаците бяха под нас и само планински върхове се показваха ! Страхотно !
За наше учудване гледката от хижата не беше единственото нещо от което останахме възхитени. Отвътре хижата беше ремонтирана, стаите нови, чисти, спретнати … и най-важното – навсякъде беше топло ! Толкова топло на хижа не ми е било никога ! И тук не говорим да слагаш дърва, а всичко на локално парно. Общото помещение също беше топло, просторно, с подменена дограма. Кухнята е ваше разположение. Хижарите са супер мили и учтиви. Въобще препоръчвам хижата с две ръце !
В неделя се събудихме и от прозореца влизаше прекрасно слънце. Времето беше ясно и слънчево. Нямаше нищо общо с мрачната и в началото снежна събота. Решихме на връщане да минем през Панагюрище. Там се отправихме към къщата музей на Райна Княгиня, която видяхме, че е един от 100-те национални обекта и решихме да си вземем печат. Тук малко се прецакахме, а и жената от къщата не ни обясни както трябва. Какво имам в предвид – ако обикаляте в Панагюрище по музеите, първо отидете в Историческия и билета от там важи и за къщата на Райна Княгиня. Та както казах ние се прецакахме първо да платим по 2 лева за Райна Княгиня и след това си взехме билет и за Историческия. Всъщност Историческия музей в Панагюрище е цял комплекс, който включва Панагюрското златно съкровище, археологически музей, възрожденски музей и няколко къщи. Въобще струва си ! Панагюрското златно съкровище е копие, но също е от злато и се пази много добре – минавате през металодетектор и влизате в стая, която всъщност е един голям трезор. Иначе е много добре направен – усещането е като голям световен музей. За разлика от него археологическата част от музея е все още стара и запусната. Дано да оправят и нея.
След Панагюрище се прибрахме в Пловдив, доволни от хубавия уикенд. В момента нямам снимки да кача, но скоро може да се появят 🙂