Tag Archives: Медвен

Жеравна и околността

За (по-скоро след) рождения ден на Вилито решихме да си подарим един уикенд някъде само двамата. След доста промени на плана и търсене, в крайна сметка се спряхме на Жеравна. Честно казано търсихме нещо по-близо, но нищо не ни хареса, а Жеравна изглеждаше чудесно на снимки. И двамата не бяхме ходили там и си казахме – това ще е.

В петък около обяд, след като предишната вечер празнувахме, тръгнахме към Жеравна. С новата магистрала до петолъчката и след това няма и 50 km и си там. Жеравна наистина се оказа много красиво място. Запазени къщи, калдъръмени улички, хубави кафенца и кръчми. Настанихме се вКъщата с лозницата, като ни настаниха в сравнително широка стая със собствена баня. Най-хубавото беше огромното легло. Всъщност дори не мога да го нарека легло, а просто голямо пространство с матраци, което заема цялата дължина на едната стена, и на него може да си седиш, лежиш, спиш, гледаш през прозореца … въобще много яко !

   

   

Вечерта решихме да се разходим из Жеравна, но се оказа, че има един проблем … всъщност два. Първо беше доста студено или поне ние не бяхме го предвидели и тръгнахме едва ли не все едно сме си в Пловдив. И второ – беше много тъмно – няма улично осветление и беше облачно и няма луна. Впоследствие разбрахме, че общината нямала пари за осветлението. Така едва намерихме кръчмата, която ни препоръчаха, и влезнахме вътре. Ядохме в механа Старча, която се оказа една от „100-те национални кръчми“ на Бирохолиците 🙂 Наистина хубаво място, но не мога да кажа, дали е най-доброто в Жеравна, защото така и не опитахме други места.

В събота започнахме с разходките. В Жеравна естествено посетихме къщата на Йордан Йовков, която е един от „100-те туристически обекта“ и си взех печат. Къщата е малка, но добре направена. Хареса ми. След това отидохме до църквата „Св. Николай“. В събота като цяло селото беше доста по-оживено. Разходихме се още малко из селото, гледайки хубави къщи, и решихме да палим гумите към следващите ни цели.

   

   

Върнахме се до къщата, взехме колата и потеглихме към Котел. там целта беше пантеона на Раковски, но се оказа, че сме отишли точно по време на обедната почивка и се наложи да изчакаме да стане 13 часа. Междувременно използвахме да разгледаме Котел. За стоене на едно място и дума не можеше да става, защото беше доста хладно. В Котел се оказаха, че са родени дори повече възрожденци от колкото очаквах. За всички тях има чудесен Музей на котленските възрожденци (който е заедно с пантеона на Раковки). В четири тематични зали (Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери) е разказно за Софроний Врачански, Петър Берон, Георги Раковски, Георги Мамарчев и десетки други. За финал може да се поклоните пред гроба на Раковски. Наистина си струва да се посети ! Отново един 100-те обекта, т.е. още един печат за книжката 🙂

   

След Котел отидохме и до Медвен – друго малко сгушено в планината селце. Там се разходих само малко из центъра и поснимах няколко къщи. Прилича леко на Жеравна, но къщите не са само във възрожденски стил. За съжаление продължаваше да бъде студено и ние побързахме да се върнем на топло в стаята ни в Жеравна.

   

За вечеря решихме да си поръчаме от домашните манджи на ханджийката ни. В съседната къща имаше някакви украинци и тя щеше да готви телешки чумлек за тях и ние решихме да се включим. Беше наистина чудесен. За закуска имаше палачинки  Въобще правят всичко, което им поръчате. Е, накрая изненадват с цена, но поне си струваше 🙂

В неделя настана време да си тръгваме. За да ни е по-интересен пътя решихме да минем през Ичера и Карандила. Село Ичера беше още едно местенце запазило стила на възрождението. Поне отчасти. Имаше и доста сгради от времето на социализма, но като цяло приятно място и по-малко комерсиално от Жеравна. След Ичера продължихме по планинския път към Карандила. Честно казано до преди това не знаех, че Сините камъни и Карандила са на едно място, но когато пристигнахме на място някак си го осъзнах. За съжаление освен студено не беше ясно, затова нямаше хубава гледка надолу. Поне по това време на годината Карандила не ме впечатли.

   

   

След Карандила слезнахме през Сливен и почти неусетно се озовахме отново на магистралата. Проблемът на новата магистрала е че няма крайпътни ресторантчета и механи, където човек може да хапне. А ние не бяхме яли целия ден и вече огладнявахме. В крайна сметка решихме да се изхитрим и да минем за “по на пряко“ през Кричим, където майката на Вили да ни нагости. Така и стана – ядох най-вкусните бутчета с картофи, които съм опитвал. Или поне така ми се сториха 🙂 След това към Пловдив. Общо взето така приключи този тридневен уикенд изпълнен с доста пътуване, но и с доста мързелуване. Много приятно !

 Всички снимки може да разгледате в Нашите Снимки.