Колежката Мими има рожден ден на 29-ти февруари и това беше добър повод да си вземем няколко дена отпуска и да отидем на сноуборд. Така на 29-ти сутринта се събрахме 7 човека (като почти всеки не познаваше повечето от другите) и две коли и потеглихме към Добринище. Пловдив ни изпрати със слаб снеговалеж, което тогава ни се стори добър знак за хубава снежна ваканция. Общо взето снега не спря през целия път. След Белово всичко стана бяло и нямаше признаци да се почиства. Нямаше как – трябваше да слагаме вериги (за първи път тази зима ми се наложи). Снеговалежа не спираше и всичко наоколо стана толкова еднакво бяло, че на моменти не си личеше къде е пътя. След едно от тези леки излизания от пътя, успях дори да се завъртя с колата, въпреки веригите. Добре че тогава нямаше други коли на близо. Беше едно трудно и дълго пътуване. Пристигнахме в къща Васи (мястото, което си бяхме резервирали за спане) чак към 13-14 часа (все още бяхме с веригите). Решихме че вече не си струва тепърва да ходим да караме и отидохме на разходка из Добринище и завършихме в една механа на центъра.

На 29-ти вечерта отпразнувахме рождения ден с обилна трапеза приготвена от самата рожденичка в механата на къщата. Ние бяхме единствените гости, така че всичко (кухнята, посудата … ) беше само на наше разположение. Беше приятно, но не стояхме до късно, защото за следващия ден бяхме планувал ида караме цял ден.

Досега не бях ходил на Банско и успях да навия всички да отидем именно там. Въпреки ентусиазма на всички, седем човека се организират малко трудно и успяхме да стигнем до паркинга на долната станция на кабинковия лифт чак към 10:30 часа. След това купуване на карти, чакане на огромна опашка, качване с кабинката, след това още два лифта и на практика бях на пистата на горна станция на Тодорка чак към 12 на обяд. Не знам дали заради перфектното първомартенско време, дали заради широките писти на Банско или заради нещо друго, но направо се разцепих от каране ! И преносно и буквално. 🙂 Много яко беше. И много красиво на всичкото отгоре ! В един такъв ден си струва човек да се качи горе само за да поснима. Успях да се видя за 10 минути с Тишо и Вили и много се зарадвах, защото не бях ги виждал от сумá време. На Банско единствено не ми хареса, че пистите не са много добре означени и за човек като мен, който идва за първи път, малко трудно се ориентира.

На следващия ден решихме да отидем да караме на Безбог. Хем за разнообразие, хем по-евтино, хем трябваше да се връщаме и до Пловдив и се бяхме разбрали да караме до към 15 часа. Времето отново беше перфектно, с много сняг и само на върха духаше вятър. Винаги съм казвал и продължавам да твърдя, че Безбог е чудесно място за каране на сноуборд. Само лифта да не беше толкова бавен. Аз карах само от върха до междинката и пак много се накефих. Тотално се размазах. Между другото, ако не знаете, кухнята на хижата е много добра !

Като казах, че се размазах и буквално имах в предвид, че не мина без жертви карането. Сцепих си панталона и сега трябва да видя дали/как може да се зашие. Освен това някъде по пистите на банско съм си загубил и гривничката с камъче от Кара Дере, която ми беше подарък от Ваничка 🙁 Направих и първия ми брутален сблъсък със скиор и още едно по-лошо падане. Като цяло вече почти не падам, но когато го правя го правя качествено.

Между другото не препоръчвам напълно къща Васи. Топлото беше относително, т.е. ту го имаше, ту го нямаше. Обещания безжичен интернет също го имаше само за 2-3 часа единия ден. Хазяите също ги нямаше когато ти трябват за нещо. Иначе апартамента, в който бях аз, беше хубаво направен.

Като за финал би трябвало да кажа „и се прибрахме по живо, по здраво в Пловдив“, но не беше просто така. Хубавото беше, че вече нямаше сняг, но дупките по пътищата бяха брутални. Особено между Банско и Юндола. Дори се чудих кое е по-лошо – като беше всичко в сняг или всички тези дупки. Друга изненада по пътя беше една огромна колона коли. Всички си казахме „ужас, сигурно е станала катастрофа“ и изчаквахме бавното пропускане ту в едната, ту в другата посока. Когато изведнъж разбрахме, че пътя е затворен защото товарят нарязани дърва се чудихме да се смеем ли, да се ядосваме ли. Още по-лошо беше положението в посока към Банско, където колона беше с километри. И всичко това в петък около 17 часа, когато хората са тръгнали към курортите. Точно се измъкнахме от това задръстване когато няколко километра след това отново спираме в колона. Този път бяхме по-близо до произшествието и какво се оказа – един снегорин и един ТИР се бяха заклещили на един завой. И двамата не могат за помръднат. Колкото повече се опитват за се изкопчат толкова повече се сблъскваха странично и положението ставаше още по отчайващо. Хора изравяха снега с лопати отстрани, но и това не помогна. Отгоре на всичкото беше на място, където нямаше никакво GSM покритие. Стигна се до това хора да бутат ТИР-а. Беше колкото комична, толкова и страшна картинка. Закъсал в снега снегорин и почти обърнал се странично ТИР върху него, който хора се опитват да избутат. В крайна сметка случайно попаднал огромен ЗИЛ, който също чакаше на опашката дойте и издърпа ТИР-а. Според мен ТИР-а се потроши отстрани, но май нямаше друг начин да се измъкнат. Така след близо 40 минутно чакане пътя се отпуши и ние успяхме да продължим към Пловдив. Нямаше други произшествия на пътя и се прибрахме по живо по здраво.