Category Archives: Разни

Боулинг за сефте

Може да не вярвате, но тази вечер за първи път в живота ми играх боулинг. Случи се съвсем случайно. Дори ме споходи късмета на начинаещия. Спечелих първата игра (от общо 5 човека, като другите бяха играли и преди). Дори ударих един strike, точно когато обявиха някаква промоция. Въртях някакво колело. Спечелих коктейл. А дори си мислех да не се включвам в играта. Беше по-забавно от колкото очаквах.

2.9

Вчера си получих последния рожден ден от 20-та серия. Догодина се upgrade-вам. Тъй като беше някакъв странен ден понеделник и не става нищо да организирам (а пък уикенда вече е коледа), така че оставих всичко да се случва от самосебеси. Нямах сигурни планове какво ще правя на рождения ми ден.

Уикенда преди това бях извън Пловдив и изпуснах откриването на сезона в зимните курорти, и реших че понеделник е хубав ден да зарежа всичко и да си подаря едно каране за рождения ден. С Елица се бяхме разбрали да ходим. Тя имаше някакви семейни проблеми и тръгнахме чак към 12 (междувременно си смених помпичката за течността за чистачките, която беше изгоряла). Всъщност до последно се чудихме дали има сняг и дали въобще да ходим. Добре че не се отказахме. Направихме си страхотно каране на Пампорово ! Отгоре на всичко все още имаше промоции и полудневната лифт карта беше 18,50. Имаше сняг, времето беше идеално за каране, основните писти бяха отворени. Дори направихме две спускания към Стойките, където (поне единия път) нямаше въобще хора, а пистите бяха добре обработени. Двамата сме най-доволни колко добре карахме. Аз не очаквах още първия път за сезона да не падна нито веднъж сериозно. Много съм доволен от първото ми каране.

След като се прибрах от карането и установих, че нямам мускулна треска, нещо се активизирах и реших да събера разни приятели на по питие някъде. Звъннах на доста хора, и казах който е свободен да идва към Малкия двор. Събрахме се доста хора, идеята ми за едно питие пропадна тотално и завърших вечерта в към 3 часа в Петното. Ама много доволен от хубавия ден рожден !

село Джурково

Както може би знаете трудно издържам цяла седмица без изляза някъде сред природата. Затова гледам поне за един ден да се разходя някъде по-далече от цивилизацията. Преди да пиша за днешната ми разходка до Джурково, искам да си измрънкам в блога за един проблем, който имам винаги – а именно с организацията. Поне в моята компания от хора, с която се движа, винаги е много трудно да се организираме и всеки път са безброй разговори, които неизменно водят до изнервяне на човека, който се е заел със събирането на хората. Не знам защо каквото и да правим обикновено тръгваме към 14 часá. Това за зимен ден, като днешния в който се стъмва преди 17, си е доста късно. Цялото това моткане успява да изнерви дори и спокоен човек като мен. Миналата неделя успях да стигна до там да изхвърля всички якета от колата, да зарежа всички, и да тръгна сам към Родопите. След това ме убедиха да се върна за част от хората, отидохме до село Извор, снимахме, накрая вечеря в Бойково … всичко завърши добре, но защо трябваше по този начин. Разбира се това са крайни случаи, но защо трябва да се случват. Днес точно реших, че ще се успея с едно обаждане от тип “хайде”, да тръгнем … но пак не се получи … точно се облякох и тръгнах и ми звъннаха да ми кажат, че плана се променя коренно – ще идват още хора, няма да ме вземат, а аз ще трябва да ги взема, и (естествено) тръгването се отлага за 2 часа. Затова днес с Маги измислихме някакво решение на проблема. Ще направя сайт за събития с масово уведомяване. Когато на някой му хрумне да организира нещо, просто пише там и си избира кой да уведоми за събитието. Така отговорността за обаждане/свързване остава за тези, които са заинтересовани от събитието и няма нужда организатора да звъни на всеки поотделно и да ги пита. Освен това ще може да се посочи евентуално място и дата на срещата. Някой ако знае за подобно нещо вече реализирано да казва. Единственото ми изискване е да има уведомяване през SMS, защото доста често събитията ни са спонтанни и трябва бързо известяване. След време, когато smartphone-ите станат ежедневие, всеки ще може директно от телефона да се записва за събитието.

След това дълго лирично отклонение да се върна на днешната ми разходка в Родопите. Сутринта като се събудих очаквах да видя мрачно и дъждовно време, но за сметка на това ме зарадва слънцето. От всички потопи и бедствия, които в момента заливат цяла България, за щастие в Пловдив не сме усетили нищо. Маги ми се обади, точно когато се чудих дали и къде да ходя. Решихме просто да тръгнем на някъде (разбира се не стана точно така, но за това вече разказах по-горе). В крайна сметка се загледах в картата и само по името избрах село Джурково, малко след Лъки. Нямаше време много да го мислим и тръгнахме натам. В планината първото ни усещане беше : „хмм, тук е по-топло от Пловдив“. Всъщност просто нямаше вятър и затова така ни се струваше. Село Джурково се оказа хубаво планинско селце. Беше доста стръмно навсякъде 🙂 Обработваемите земи също бяха с доста голям наклон – винаги съм се учудвал на подобни села, как хората успяват да отглеждат нещо в тези условия. Специално тук положението беше доста критично – дори пътечките (които се явяваха и улици за доста пръснатото село) са доста тесни, намират се на самия склон и може да се ходи само в колона по един. Както повечето подобни села и това е вече почти изоставено. А е толкова красиво, дори сега през зимата. Представям си какво е пролетта да се излегнеш на наклонените зелени полянки огрян от слънцето. Сега се разходихме докато е светло, отидохме до една рекичка, поговорихме с едни хора, походихме и малко из гората над селото … и като цяло направихме едно кръгче и се върнахме. За финал ето малко снимки от Джурково:

Пълен уикенд от петък до понеделник

Този уикенд беше много силен 🙂 пълен с празници … или просто дъъълги вечери. Всичко започна още в петък, когато отидохме на откриването на изложбата на Сашо в Basquiat. Там не знам какво правихме, но още в 11 решихме да отидем направо в Найлона … а това знаете какво означава – дълга и безпаметна вечер. Въпреки това в събота станах още в 9 и отидохме на разходка в Родопите. Такова слънчево време нямаше как да се пропусне. Тръгнахме към Върбово, но по пътя решихме че е много далече, а ние искахме просто да лежим на някоя полянка. В Хвойна свихме наляво към хижа Пашалийца, но и до нея не стигнахме 🙂 Намерихме си една горска пътечка, тръгнахме по нея и на първата голяма, слънчева и прекрасна полянка се спряхме. Там полегнахме, похапнахме … въобще наслаждавахме се на лятното време през ноември. Много хубаво ! Когато взе да се скрива слънцето се върнахме към Пловдив. Вечерта бяхме на рожден ден на Таня (Честитооо, Тан !!!). Първо се събрахме в Йонов, където иху-аху, вкусни домашни торти, аху-иху и така. След това отидох до Петното, уж за 1 бира, защото след предишната вечер в Найлона не ми се стоеше много … А то какво стана, останахме в Петното до 4 и пак си легнах в 5. В неделя сутринта пак се наложи да стана сравнително рано, но поне после си доспах до 3 след обяд. Тогава станах и отидох на сватбата на Донка (Честитооо !!!). Всъщност бях само за службата в църквата (и ми хареса, което дори и мен ме изненада). След това мислех да се прибера веднага, но Пухи ми се обади с предложение да отидем в Бойково. Аз не бях ял цял ден и нямаше как да откажа 🙂 Така неделя вечер отново завърши в топлата кръчма високо в планината. В понеделник беше именния ден на Дарко (Честитоооо !!!). Отново в Петното, какво да кажа …

Бойково и снега

Днес, най-нетрадиционно в събота, решихме да отидем за вечеря в Бойково. Софито и Жоро ми бяха на гости, а те много искаха и нямаше да стоят и за неделя. Тръгнахме нагоре и както се казва по новините: „снега ни изненада“. Всъщност в началото дори му се зарадвах като малко дете – все пак това беше първия сняг, който виждах за сезона. Нагоре обаче ставаше все повече и повече. На параклиса вече всичко беше покрито със сняг. За нещастие дори и пътя. На места си беше доста хлъзгаво. Добре че по-рано днес си сложих зимните гуми, но все още не съм сложил веригите в багажника. Все пак успяхме да се качим, но един приятел на Жоро от София, които също щяха да дойдат с нас се отказаха, защото бяха с летни гуми, и решиха веднага да потеглят към София. В крайна сметка успяхме да се качим и да се върнем безаварийно … и всичко е добре, щом завършва добре.

И така ако не знаете за климатичната аномалия в Бойково – вече да знаете. В Пловдив може да пече слънце, но горе може да има сняг. И обратното.

drundrun.org отново в България

Преместването на drundrun вече трябва да е приключило напълно. От известно време се прехвърляха поддомейн по поддомейн, като за последно оставихме блоговете. В сряда вечерта се захванах и с тяхното местене. След това смених и DNS записите и до сега вече навсякъде трябва да са се обновили (ако четете това, значи всичко е ОК). Ако забележите някакви липси или нещо да не работи както трябва – казвайте. Всичко си е на старото място и може да го възстановим. Евентуално някой коментар, upload или draft направени по време на преместването ?!? Всичко друго би трябвало да е преместено. Единствения проблем за който знам е кирилицата в pixelpost блоговете (моя и на Таня). Ще видя дали мога да ги оправя в следващите дни. Малко тъпо че pixelpost не използва UTF колация, а не са толкова стари инсталации (поне от времето когато UTF трябваше вече да е станало стандарт). С wordpress-овете нямах никакъв проблем.

Да кажа все пак, че новото място е superhosting. За сега сме доволни от тях. Всичко си работи както се очаква и всичко се зарежда много бързо (поне от България). Видима разлика има при Нашите снимки. Не е, както до сега, да ги чакахме да дойдат от американските сървъри на siteground. Siteground преди 4 години предлагаха наистина апетитни оферти, но оттогава и родните хостинги се развиха много (малко е спорно siteground дали е български хостинг). Неограничените ресурси на siteground всъщност не са неограничени и напоследък не ни стигаха (може би нашите сайтове нараснаха), а те нямат други планове. Най-негативно ми повлия, когато един ден просто ни спряха сайтовете, без предупреждение, защото товарели много процесорите им. ОК, но пратете едно предупреждение първо. Ако от този сайт ми зависеше бизнеса ? Все пак си плащам за хостинг. И така вече съм резервиран към всякакви обещания на доставчици на услуги, така че само бъдещето ще покаже дали superhosting са наистина супер.

Уикенд в Стара Загора

За този уикенд имах доста планове, докато не разбрах че всъщност не мога да бъда на няколко места едновременно. Въобще не се бях усетил, че става дума за един и същ уикнед … много съм тъп 🙂 Но както и да е – станалото, станало. Програмата беше да отида в Стара Загора за да закарам майка ми и баща ми за обещания от нас (със сестра ми) уикенд-подарък за годишнината им. В съчетание да присъстваме на поредната среща на Сдружение за възраждане на Мандрица.

В събота пристигнахме в Стара Загора малко преди 14 часа. Събрахме се 10-15 човека и имаше нещо като предварителна програма, която включваше посещение на разни обекти в околността (и не само). Преди това само отидохме да се настаним. Имахме резервация в комплекс Ушев, което се намира на около 10 километра от Стара Загора на много хубаво място сред планината и извън населени места. Иначе като условия за спане не е нещо особено. Там само си оставихме багажите и потеглихме. Първата ни цел беше Голямата Косматка, която не е съвсем близо – на около час път с кола.

Голямата Косматка честно казано не ме впечатли, след като съм посещавал вече две други тракийски гробници – в Казанлък и в Старосел. Не казвам, че не е хубава, но според мен ако сте видели една тракийска гробница всички останали са същите. Интересни са нещата, които са намерени вътре, но те така или иначе не са там, а в някой музей я в Казанлък, я в София. Иначе тази беше може би най-голямата от трите, които съм виждал.

Следващата цел беше град Шипка и по-конкретно посетихме храм-паметника „Рождество Христово“. На мен ми беше за пореден път и този път дори не влезнах вътре, а се заиграх с новия ми 200mm-ов обектив да снимам детайли от наистина хубавата външност на храма.

След Шипка решихме да седнем някъде да хапнем. След чудене тук-там-къде, в крайна сметка се оказахме в Казанлък и отидохме в един турски ресторант Orient. И наистина предлагаха всякакви турски специалитети. Припомних си хубавия лютив вкус на турските ястия. Всичко беше приготвено, наистина както го правят в Турция – искендер, пиде, кебапи, разни сладости …

Последва една кратка разходка из центъра на Стара Загора, преди официалната вечеря и събиране на сдружението в комплекс Ушев. Аз за щастие изпуснах по-голямата част от него, защото в съседство в ресторанта имаше рожден ден и дънеше яко чалга. През това бях в Стара Загора на фестивала „Различният поглед“, но за това мисля да напиша обширен пост със снимков материал 🙂

След феста бях така зареден положително, че дори чалгата която се дочуваше, не ни попречи да си приказваме до 3:30. Заспал съм към 4, а се бяхме забрали на сутринта в 10 вече да сме в Стара Загора за нови разходки. Учудващо, но почти си спазихме часа 🙂 За неделята бяхме оставили посещението на зоологическата градина. Не бях ходил до сега там, но не ми се стори нещо особено. При все много хвалебствия, които бях слушал за нея (или може би точно заради това очаквах повече). Все пак мястото е хубаво сред гора, а не бетонни блокове. Всъщност може би просто не харесвам затворени животни, защото до сега не се сещам някоя зоологическа градина да ме е впечатлила.

За финал на срещата седнахме в едно кафене, където си казахме няколко заключителни приказки и се разделихме до следващата среща, която ще е в Кърджали.

През целия уикенд времето беше прекрасно, дори доста топло. Сега направо се чудя дали да съжалявам, че бях някъде на море или да се радвам на един леко по-различен уикенд, при който дори посетих някои нови места. Предпочитам второто 🙂 А то е ясно – чакаме циганското лято другия месец 🙂

За пловдивските интернет доставчици

Напоследък стават странни неща с пловдивските интернет доставчици. Миналия месец една вечер бях без интернет, което не беше нещо необичайно и не му обърнах много внимание. На следващия ден се оказа, че всички колеги на работата, които бяхме на AngelSoft нямаме интернет. От support-а отгориха да преминем на автоматични настройки и всичко ще се оправи. И наистина беше така ! Имах си чисто ново IP от съвсем друга мрежа. Едно whois показа, че някакси съм станал абонат на bulsatcom ?!? Подизпълнителите на AngelSoft – Netgroup се оказа че са се продали на BulSatCom, и то без да знаят от AngelSoft. В един момент а дори не знаех на кого трябва да си плащам месечните сметки. От Bulsatcom казаха, че още не си били оправили системата за плащане, така че за сега ще върви без пари. Официално на сайта пишеше, че ще предлагат интернет в Пловдив от 15-ти септември. Междувременно от AngelSoft (съвсем естествено) спираха всички трасета, които са техни, а се използват от Netgroup. Въобще пълна бъркотия. Междувременно чета че при друг кабелен оператор в Пловдив (DCC) също стават странни неща – разделяне, крадене на абонати, пренасочване на сигнал …

И така в цялата суматоха, аз реших да махна от всички евентуални проблеми и си прекарах CooolBox от ITD. На работата сме с такъв интернет и е доста стабилен. Част от приятелите ми също са много доволни и аз отдавна планувах да мина на тях. От днес вече съм им абонат и се надявам спирането на Интернета да остане в миналото за мен. Единствения проблем на CooolBox е, че нямат покритие в целия град. Добре че случайно имаха в съседния блок и се навиха и на мен да прекарат, иначе в Кършаяка официално няма.

20 декември 1981

От около седмица Йонов казваше че има подарък за мен и точно днес на 9 септември, ми го даде. Оказа се брой на вестник Работническо дело. Нищо особено, освен дата му на излизане

20 декември 1981 – т.е. точно моята рождена дата 🙂

Естествено преобладават новините от комунистическата партия, рèчи на другаря Тодор Живков и отбелязване на 1300-та годишнина от създаването на България. Международните новини са една колонка на последна страница

а именно цитирам: „Зимбабве: Атентант в Солсбърн“, „Гърция: Силни земни трусове“, „Ливан: напрежението расте“ и т.н. – въобще положението в България е прекрасно, а навсякъде другаде – ужасно. Трябва да съм голям късметлия, че точно тогава съм се родил в България. Само ме е яд, че въобще не са отбелязали моето появяване на бял свят 🙂

Благодаря, Йонов !