Tag Archives: рожден ден

На РД на Пухи и други случки в София

Изминалия уикенд беше отделен на София. Повода беше рождения ден на Пухи, който беше в петък и отидохме 2 коли хора. Таня ни беше запазила места в хостела (Мостела) и първо се настанихме там. След това отидохме на купона. Там почти случайно се видях със сестра ми 🙂 А купона си беше супер. Имаше токова много хора от Пловдив, че направо не се чувствах, че съм в София. Хубаво се получи и като се има в предвид, че може би отидохме първи, останахме до към 3:30.

В събота сутринта, след не много сън в общата стая на хостела, станахме всички едновременно. Времето беше страхотно и решихме да си направим разходка из София. Тръгнахме пеша от Хостел Мостел, минахме през НДК (където дори си взехме печат за 100-те туристически обекта), и стигнахме до парка на военната академия. Там си починахме хубаво, но след дългата разходка взехме да огладняваме. С Вили и Таня отидохме до един близък ресторант да хапнем. След това продължихме разходката по туристическите обекти. Минахме през храм-паметника „Свети Александър Невски“, от където също си взехме печат. Следващото по ред беше природонаучния музей. Той се оказа дори по-голям от колкото очаквах. След него Вили и Таня вече бяха тотално изморени и решиха да се приберат в хостела, докато аз имах още малко сили и реших да отида на гости в магазина, в който работи сестра ми – nenios.com . Много хубаво място. Запознах се най-сетне и с Катя.

Вечерта беше отредена за втората част от рождения ден на Пухи – този път в Хостел Мостел. Тук вече повечето хора не ги познавах, но ние от пловдивската група си бяхме достатъчно, че да се забавляваме. След 10 часа вече не можеше да останем в двора и трябваше да сменим местоположението. Новото място беше Art-Hostel, което така и не разбрах хостел ли беше или бар … но е супер яка дупка 🙂 Играхме джаги и пих бира. Не знам до кога изкарахме, но беше по-рано от предишната вечер.

В неделя станахме и отидохме на закуска в хостела. Другите трябваше да тръгват, така че оставахме само с Вили и Таня и трябваше да решим какво ще правим. В крайна сметка надделя мнението да продължаваме с туристическите обекти. Така първо отидохме до Боянската църква, където не влязохме, защото искаха по 10 лева вход ! Обаче си взехме печат и я разгледахме отвън. Следващия обект решихме да е зоологическата градина. Аз бях ходил, но мнозинството реши, че това ще е 🙂 Така отново разгледах зоологическата градина на София. От последния път когато бях ходил бяха вдигнали билета 4 пъти (пазя си стария билет), но все пак сега е 4 лева, което беше поносимо. Към края на разходката вече бях много гладен и само си мислех как ще посетим ресторанта със сръбска скара, който бяхме видяли, наблизо докато обикаляхме да си намерим място за паркиране. Там вече ми се върнаха силите. За финал на софийското ни пътешествие решихме да е IKEA. Малко шопинг за финал и после към Пловдив.

Като цяло много добре се получи цялото пътуване, което е особено учудващо ,като се има в предвид, че принципно не харесвам София. Обаче като ходиш на купон и разходки – става !

За последните 30 дни

На практика не съм писал от 1 месец. Вчера си гледах директорията със снимките и нямам нито една специална директория за месец май. Въпреки че беше супер дъждовен месец и бях останал почти без пари след пътешествията до Италия и Гърция, все пак не беше напълно загубен. На 19-ти с Вилито бяхме в Асеновград (на Толкин фест) и след това на Бачковския манастир, последван от изяждане на едно огромно блюдо в една механа в Бачково с ваучер от Грабо.

За почивките дни около 24-ти май всички имаха големи планове, но лошото време май провали повечето. Аз с Вилито отидохме на бунгалото им на Върховръх и си изкарахме чудесно, въпреки неспирните дъждове и хладното време.

Дойде юни и най-сетне дъждовете започнаха да спират. Температурите се качват. Като си гледам снимките с Вили направихме едно неуспешно търсене на геокеш край язовир Въча, но след това отидохме на Чилингира, от където аз не знаех че има такава хубава гледка 🙂

Изглед от ресторант Чилингира към язовир Въча

Приютих и няколко партита у нас – първо именния ден на Елена, съчетан с рождения на Йонов, след това рождения на Ники, а на следващия ден курбана, който даваме с Таня всяка година след катастрофата. Според мен добре се получиха 🙂

Миналия уикенд (9-10 юни) отидох на вилата на колегата ми Марин в Лилково (всъщност в махала Брезовица), където беше много хубаво. Направихме си разходка в неделя до един скалист връх на час и половина ходене и добре ми дойде. Ето снимки ми, а Ели е описала много хубаво мини-пътешествието ни.

Този уикенд повечето ми приятели отидоха на Карадере (от онези уикенди от петък до вторник), а аз си останах в Пловдив по един неприятен повод. Днес (вече вчера) направихме помена за 9 месена на баща ми. Събрахме се доста роднини и го почетохме. Добре мина, до колкото може да се каже добре за помен. Поне вечерта завърши с две добри новини – оказа се че Софито е спечелила първа награда на фестивала Златен кукер ! Чух се Донка за рождения й ден, а тя ми каза че вече си гледа сина, който се е родил само преди няколко дена.Тези две новини направо ми направиха вечерта и стоя тук по сред нощите да пиша сумати несвързани работи.

8 години

Днес за малко да забравя, че на този космически ден, е изстрелян и първия пост на този блог ! Дори и втория !

И така – от 8 години пиша тук. Напоследък все по-рядко, но все пак се сещам. Въпреки това, блогът си остава моето място в Интернет, където да си споделя каквото си искам. Поне някои неща. Знам че напоследък блоговете са изместени от социалните мрежи. Много по-лесно е да натиснеш някой бутон Like, Share, +1, да напишеш някой туйт в движение, да се отбележиш във Foursquare, да снимаш в Instagram … Виж един пост в блога изисква много повече – най-вече време. И точно това е най-ценното на блоговете – времето, което автора е отделил да сътвори цялата статия. Да опише темата, да обработи снимки, да постави връзки. Затова и ще продължавам да пиша тук. Кога по-често, кога по-рядко, но продължавам !

Честит рожден ден !

Добринище и Банско

Колежката Мими има рожден ден на 29-ти февруари и това беше добър повод да си вземем няколко дена отпуска и да отидем на сноуборд. Така на 29-ти сутринта се събрахме 7 човека (като почти всеки не познаваше повечето от другите) и две коли и потеглихме към Добринище. Пловдив ни изпрати със слаб снеговалеж, което тогава ни се стори добър знак за хубава снежна ваканция. Общо взето снега не спря през целия път. След Белово всичко стана бяло и нямаше признаци да се почиства. Нямаше как – трябваше да слагаме вериги (за първи път тази зима ми се наложи). Снеговалежа не спираше и всичко наоколо стана толкова еднакво бяло, че на моменти не си личеше къде е пътя. След едно от тези леки излизания от пътя, успях дори да се завъртя с колата, въпреки веригите. Добре че тогава нямаше други коли на близо. Беше едно трудно и дълго пътуване. Пристигнахме в къща Васи (мястото, което си бяхме резервирали за спане) чак към 13-14 часа (все още бяхме с веригите). Решихме че вече не си струва тепърва да ходим да караме и отидохме на разходка из Добринище и завършихме в една механа на центъра.

На 29-ти вечерта отпразнувахме рождения ден с обилна трапеза приготвена от самата рожденичка в механата на къщата. Ние бяхме единствените гости, така че всичко (кухнята, посудата … ) беше само на наше разположение. Беше приятно, но не стояхме до късно, защото за следващия ден бяхме планувал ида караме цял ден.

Досега не бях ходил на Банско и успях да навия всички да отидем именно там. Въпреки ентусиазма на всички, седем човека се организират малко трудно и успяхме да стигнем до паркинга на долната станция на кабинковия лифт чак към 10:30 часа. След това купуване на карти, чакане на огромна опашка, качване с кабинката, след това още два лифта и на практика бях на пистата на горна станция на Тодорка чак към 12 на обяд. Не знам дали заради перфектното първомартенско време, дали заради широките писти на Банско или заради нещо друго, но направо се разцепих от каране ! И преносно и буквално. 🙂 Много яко беше. И много красиво на всичкото отгоре ! В един такъв ден си струва човек да се качи горе само за да поснима. Успях да се видя за 10 минути с Тишо и Вили и много се зарадвах, защото не бях ги виждал от сумá време. На Банско единствено не ми хареса, че пистите не са много добре означени и за човек като мен, който идва за първи път, малко трудно се ориентира.

На следващия ден решихме да отидем да караме на Безбог. Хем за разнообразие, хем по-евтино, хем трябваше да се връщаме и до Пловдив и се бяхме разбрали да караме до към 15 часа. Времето отново беше перфектно, с много сняг и само на върха духаше вятър. Винаги съм казвал и продължавам да твърдя, че Безбог е чудесно място за каране на сноуборд. Само лифта да не беше толкова бавен. Аз карах само от върха до междинката и пак много се накефих. Тотално се размазах. Между другото, ако не знаете, кухнята на хижата е много добра !

Като казах, че се размазах и буквално имах в предвид, че не мина без жертви карането. Сцепих си панталона и сега трябва да видя дали/как може да се зашие. Освен това някъде по пистите на банско съм си загубил и гривничката с камъче от Кара Дере, която ми беше подарък от Ваничка 🙁 Направих и първия ми брутален сблъсък със скиор и още едно по-лошо падане. Като цяло вече почти не падам, но когато го правя го правя качествено.

Между другото не препоръчвам напълно къща Васи. Топлото беше относително, т.е. ту го имаше, ту го нямаше. Обещания безжичен интернет също го имаше само за 2-3 часа единия ден. Хазяите също ги нямаше когато ти трябват за нещо. Иначе апартамента, в който бях аз, беше хубаво направен.

Като за финал би трябвало да кажа „и се прибрахме по живо, по здраво в Пловдив“, но не беше просто така. Хубавото беше, че вече нямаше сняг, но дупките по пътищата бяха брутални. Особено между Банско и Юндола. Дори се чудих кое е по-лошо – като беше всичко в сняг или всички тези дупки. Друга изненада по пътя беше една огромна колона коли. Всички си казахме „ужас, сигурно е станала катастрофа“ и изчаквахме бавното пропускане ту в едната, ту в другата посока. Когато изведнъж разбрахме, че пътя е затворен защото товарят нарязани дърва се чудихме да се смеем ли, да се ядосваме ли. Още по-лошо беше положението в посока към Банско, където колона беше с километри. И всичко това в петък около 17 часа, когато хората са тръгнали към курортите. Точно се измъкнахме от това задръстване когато няколко километра след това отново спираме в колона. Този път бяхме по-близо до произшествието и какво се оказа – един снегорин и един ТИР се бяха заклещили на един завой. И двамата не могат за помръднат. Колкото повече се опитват за се изкопчат толкова повече се сблъскваха странично и положението ставаше още по отчайващо. Хора изравяха снега с лопати отстрани, но и това не помогна. Отгоре на всичкото беше на място, където нямаше никакво GSM покритие. Стигна се до това хора да бутат ТИР-а. Беше колкото комична, толкова и страшна картинка. Закъсал в снега снегорин и почти обърнал се странично ТИР върху него, който хора се опитват да избутат. В крайна сметка случайно попаднал огромен ЗИЛ, който също чакаше на опашката дойте и издърпа ТИР-а. Според мен ТИР-а се потроши отстрани, но май нямаше друг начин да се измъкнат. Така след близо 40 минутно чакане пътя се отпуши и ние успяхме да продължим към Пловдив. Нямаше други произшествия на пътя и се прибрахме по живо по здраво.

трийсетакамадафака

Такаа … днес имам рожден ден, ама въобще не съм подготвен. Нямам идея какво ще правя. За първи път от много години не съм подготвил парти, ходене някъде или каквото и да е. Знам че приятелите ми и най-вече Вили ми подготвят парти, за което много им благодаря и ги обичам. Всъщност точно това е което искам за рождения ми ден – да имам истински добри приятели. И мисля че го имам !

В момента стоя в една хотелска стая в Девин и пиша това … и си мисля – ле-ле вече съм на 30. Искам да благодаря на мама, за това че ме има. И на тати, който вече не е сред нас. Благодаря Ви !

А въобще не се чувствам на 30 … както написа Еми наскоро – чувствам се като същото наивно хлапе, само че с прошарена коса и бръчки от смях. Няма да правя равносмтки, защото живота тепърва предстои. Както казват едни приятели „напред и нагове“ 🙂

Допълнение: като изненада за партито, Вили се беше опитала (и донякъде успяла) да доведе всички мои стари приятели, което много ми хареса. Наистина много приятно останах изненадан от някои хора, с които вече рядко се виждам.

Беглика и Широка поляна

Този уикенд беше Беглика фест. Отново цялата ми компания се отказаха да ходят. Аз също до последния момент се чудих дали да ходя. Маги, Бояна, Митака и Слави казаха, че ще ходят, но тръгнаха още в петък вечерта. В събота сутринта получих SMS от една позната на Маги и Бояна, която също искаше да ходи към Беглика и това ме нави и аз да отида. Когато с Мими (въпросното момиче) стигнахме до Голям Беглик, установихме че Маги и другите са решили въобще да не ходят на феста, а вече пътуваха към Широка поляна. Искам да отворя една скоба. За една седмица имах две пътувания с (почти) непознати хора – с Даниел, който качих на стоп от Бургас миналата неделя (а тогава добре че имах с кой да си говоря в неописуемото задръстване от Карнобат до Сливен) и сега с Мими, която бях виждал на един рожден ден на Маги, но не мога да кажа, че не я познавах. Всъщност това което искам да кажа, че с тези хора изкарах по един много готин ден и можех да си говоря на всякакви теми, които ме интересуват. Като цяло ми върнаха надеждата че има готини хора на този свят. Затварям скобата.

С Мими решихме все пак да отидем до Беглика феста преди да отидем на Широка поляна. Оставихме колата на асфалтовия път и както всички останали трябваше да изминем останалите 4km по черния път пеша. На феста дори успяхме да влезем и да разгледаме. Честно казано по-скоро ми хареса – готино място, готини хора, усещаше се хубав дух във въздуха. Мисля, че ако сме цялата компания ще се забавляваме много. Като цяло нямаше и много хора. Може би високата цена все пак е спряла доста хора, но за сметка на това имаше много чужденци (от доста места се чуваха най-разнообразна чужда реч). На Мими толкова й хареса че дори реши да остане и си взе билет. Аз по някое време надвечер си излязох и тръгнах към Широка поляна. Цялостното ми мнение за Беглика фест е доста двустранно – от една страна много ми харесва идеята за еко ориентиран музикален фест в планината, но от друга конкретното му изпълнение в тази форма не ми допада. Не ми харесва така да се ограничава достъпа до планината (тази година с недопускането на коли беше дори прекалено – не мисля че това е начина да убедиш хората да използват автобус – със забрана), да се слага входна такса, която е непосилна за доста хора и която на практика спря моите приятели да дойдем и да се радваме на фестивала. За всичко се разчита на доброволци и участници, като в крайна сметка вътре са само такива хора и се гледат един друг. Разбирам организаторите (и дори ги познавам и знам колко готини хора са), но все пак всяка година нещо ме спира да им отида на феста.

В събота вечерта се присъединих към лагера, който Магито и другите си бяха спретнали на Широка поляна. Дори имахме повод за празнуване – рождения ден на Митака ! Имахме си и голям огън точно до брега на язовира и беше много приятно. Така и тази година не пропуснах спане на Широка поляна 🙂 Макар и по-късно от обикновено. Август месец обаче не е за ходене и на язовир – всичко е пълно с хора.

В неделя сутринта останалите решиха да ходят към Доспат, а аз реших да се върна на феста да се видя с Мими и Гената. Този път охраната си свърши работата и ме изгони от фестивалната зона. Аз се разходих и поснимах около язовира и установих колко е пренаселено – навсякъде дори из гората беше пълно с палатки. Беше един доста горещ следобед, дори и в планината, а аз не си бях взел вода и храна (само бира) и по едно време реших че няма как да изчакам Мими до вечерта и реших да се прибирам към Пловдив. Качих едни стопаджии, но нещо този път не уцелихме много общи теми. Оставих ги на изхода на Пещера, а малко след това реших, че не ми се прибира и набързо организирах едно ходене до кръчмата в Бойково. Така неделята отново завърши доволно наядени в прохладно Бойково.

Първите седем

Както може би знаете този блог има нещо като две рождени дати – 12 и 20 април, като всяка година отбелязвам едната или другата 🙂 (1 2 3 4 5 6) Днес се навършват вече 7 години от първия истински пост в моя Ik0’s webjournal. Името дойде от LiveJournal.com, където се помещаваше в началото, но така се запази и до днес. Никога не съм се опитвал да го рекламирам или да правя разни SEO неща. Винаги съм смятал, че блог е модерната дума за „дневник“ и в този смисъл е по-скоро нещо лично, въпреки че в момента блогове се използват за абсолютно всичко. За мен журнала си остана моето място в Интернет, където мога да си оставя нещо за по-късно – спомен, мисъл, преживяване, снимка … видео до сега не съм оставял директно (само като външна връзка). Не знам дали сте забелязали, но винаги пиша в минало време, т.е. пиша за преживяни неща и (почти) никога за бъдещи ми планове. Причината е чисто суеверие, че няма да се случи 😛 Винаги пиша „уикенда бях“, а не „уикенда ще ходя“. Едно от малкото изключения е това, и тогава така и не стигнах.

За тези години мисля, че вече съм си изградил някакъв стил на писане – пиша рядко, когато има какво. И честно казано мисля така да продължавам и за напред. На коментари не държа, но се радвам на тях 🙂

Честит рожден ден, журналчо ! (трябва да спра да говоря в умалителна форма, че вече стана голям)

Разходка над Кричим

Вчера, за рождения ден на Маги, си направихме първото излежаване на полянка и препичане на слънце. Отидохме край Кричим и Таня ни заведе до един водопад … мъничък, но все пак водопад. Планинска рекичка, малка полянка, слънце – чудесно. Дори беше завет и нямаше бурните ветрове, които бяха навсякъде из България. Аз бях донесъл от любимата ни гръцка бира Vergina, изстудихме я в поточето и беше супер. Стояхме докато слънцето се скри зад хребета и усетихме че захладня. Навръщане по пътеката събрахме доста торби боклук, като дори и самите торби ги намерихме захвърлени в планината. Въпреки че изглеждаше сравнително чисто, накрая всички бяхме натоварени с доста боклуци.

ЧРД, Маги !

Още една нова година

За много години на всички !

Тази година си направихме поредното дълго и голямо празнуване на Мандрица. Първата групичка от 4 човека отидохме на 29-ти декември. Първата вечер изкарахме спокойно, сгушени в малката стаичка долу, пийвайки ПОР-че и хапвайки мандарини. Еййй много пристрастяват тези мандарини.

На 30-ти, докато чакаме другите, решихме да си направим разходка. Успях да ги убедя да намерим изгубеното село Черна черква, за което аз само бях чувал. Този път се бях приготвил с информация от Интернет и GPS координати, защото последния път като тръгнах неподготвен и не го намерих. За разходката до Черна черква мисля да напиша отделен пост, защото си струва. Наистина хубава разходка си направихме в слънчевия, но студен ден.

Вечерта дойдоха още две коли хора + още двама, които отидох да взема от Ивайловград. Голямата лудница започна ! Добре че около нашата къща нямаше никой друг в селото 🙂

В последния ден от старата година решихме всички да отидем до Гърция през новооткрития пункт до Ивайловград. Така 15 човека се изсипахме в Кипринос (първото селце/градче(?) до границата). Тропнахме едно хоро на широкия площад пред пред библиотеката, разходихме по улиците, и-и-и най-важното, взехме си от любимата ми гръцка бира Вергина !!! От това съм най-доволен 🙂 Иначе като питате „левове?“ и те ви отговорят „Не“, имайте в предвид, че това е „Да“ 🙂 Отгоре на всичко и кимат на обратно 🙂 Гръцка му работа.

На 31-ви имахме и първата рожденичка – Весела. Тя ни почерпи с торта и сготви превкусна новогодишна вечеря ! Точно на нова година отидохме на площада, да изиграем едно хоро. Там нямаше никой и без музика бързо се отказахме. Все пак вкъщи си направихме купона. Най-последните издържахме до 6-7 часа сутринта. Хубава нова година ми се получи !

След дългата нощ, всъщност въобще не ми се спеше и станах сравнително рано към 10 часа. Както и предишните дни всичко започна с кафе/чай на градинката. Сутрин слънцето напичаше много добре, а градинката беше много приятно зелена. Все пак този ден нямахме сили за далечна разходка и просто си направихме разходка из Мандрица. Не беше лошо – 1-ви януари дори беше още по-топъл ден.

В първия ден на новата година имахме именичка (отново Весела 🙂 ) и още една рожденичка – Вени ! Въобще – не се спряхме от празници. В полунощ отново посрещнахме новата година с шампанско (просто предишната вечер сме го били забравили).

На 2-ри вече трябваше да си тръгваме 🙁 Всички бяхме толкова омърлушени и на никой не му се тръгваше.

Апропо снимки има тук, тук, тук и тук.

2.9

Вчера си получих последния рожден ден от 20-та серия. Догодина се upgrade-вам. Тъй като беше някакъв странен ден понеделник и не става нищо да организирам (а пък уикенда вече е коледа), така че оставих всичко да се случва от самосебеси. Нямах сигурни планове какво ще правя на рождения ми ден.

Уикенда преди това бях извън Пловдив и изпуснах откриването на сезона в зимните курорти, и реших че понеделник е хубав ден да зарежа всичко и да си подаря едно каране за рождения ден. С Елица се бяхме разбрали да ходим. Тя имаше някакви семейни проблеми и тръгнахме чак към 12 (междувременно си смених помпичката за течността за чистачките, която беше изгоряла). Всъщност до последно се чудихме дали има сняг и дали въобще да ходим. Добре че не се отказахме. Направихме си страхотно каране на Пампорово ! Отгоре на всичко все още имаше промоции и полудневната лифт карта беше 18,50. Имаше сняг, времето беше идеално за каране, основните писти бяха отворени. Дори направихме две спускания към Стойките, където (поне единия път) нямаше въобще хора, а пистите бяха добре обработени. Двамата сме най-доволни колко добре карахме. Аз не очаквах още първия път за сезона да не падна нито веднъж сериозно. Много съм доволен от първото ми каране.

След като се прибрах от карането и установих, че нямам мускулна треска, нещо се активизирах и реших да събера разни приятели на по питие някъде. Звъннах на доста хора, и казах който е свободен да идва към Малкия двор. Събрахме се доста хора, идеята ми за едно питие пропадна тотално и завърших вечерта в към 3 часа в Петното. Ама много доволен от хубавия ден рожден !