Tag Archives: родопи

Три именни дни, два рождени и едни палатки

Напоследък все не ми остава време да почивните дни около гергьовден. На принципа по-добре малко, отколкото хич, сега сядам да въведа нещо 🙂

Общо взето не се случи желанието ми да забегнем на някъде за четирите дни, така че започнах с семеен имен ден на баща ми в четвъртък на обяд. За повода бяха дошли братовчедките ми (едната Гергана) с Мимито, както и Софито със Жоро (както се сещате и той именник). Освен това чичовци, лели и други роднини. Голяма работа, голямо нещо ! Вечерта си направихме разходка до центъра и пеещите фонтани. Софито заминаха за Ямбол, а аз завърших вечерта в ArtNews-а.

В петък отидохме до Крумово, и докато другите пийваха кафенце, аз използвах случая да си измия колата и да сменя зимните гуми с летни. На обяд се прибрахме в къщи, където празнувахме рождения ден на Гергана. Добре се получи, но аз трябваше да бързам, защото вечерта бях на друг рожден ден – на Йонов.

Йонов ни събра в Белащица, като се бяхме разбрали с него да напазаруваме предварително. В 16 часа пред Пухи се събрахме всички, където имаше чудесна домашна торта от Динчето, която веднага унищожихме. Вечерта на Белащица се получи чудЯсно. Бяхме на открито пред къщата. Добре си хапнахме и пийнахме, а на мен въобще не ми се спеше и със Стринето откарахме до не-знам-колко часа.

На сутринта спането нещо не се получи (на мен нещо не ми беше много удобно) и всички се събудихме сравнително рано. Планът беше да ходим някъде на палатки. Времето беше много хубаво и сменихме доста дестинации – от Батак, през Смолян, докато накрая решихме да е някъде по-ниско, където евентуално няма да е толкова студено и няма да вали. Тръгнахме в посока Белинташ, като по пътя спирахме доста и избирахме място за лагер. Цялото търсене беше малко изнервящо, защото където и да спряхме се бавихме по поне половин час. Стигнахме дори почти до Белинташ, след което тръгнахме да се връщаме. Дарко беше видял едно място и решихме да го проверим. Оказа се доста добро. Дори имаше горичка, в средата на която има равна полянка – просто прекрасна комбинация. Имаше и доста сухи дърва за огън. Чудно място си намерихме. Междувременно времето се беше оправило и грееше едно слънце. Остатъка от деня го прекарахме на една слънчева полянка на билото. Ритахме топка, която бягаше ту по единия склон, ту по другия и голямо гонене падаше. Играхме и нещо като скрабъл 🙂 Ядохме. А като започна да залязва слънцето, си опънахме палатките и си запалихме огън. Седнахме покрай огъня, но аз нещо бързо се отрязах и се прибрах в палатката да си спя сладко.

В 6:06 сутринта Спачо ни събуди всички, че наближава буря. Наистина валеше леко (аз дори му се кефих, защото се спеше много добре), но наближаваха гръмотевици. Всички се обедниха върху идеята, че трябва да се изнасяме преди да ни завали здраво. Така се наложи и аз да стана. Събрахме лагера за рекордно кратко време – в 6:34 вече се бяхме изнесли ! По пътя надолу вече валеше стабилно и гърмеше яко ! Така за резил в 9 сутринта си бях у нас. Времето вече се беше оправило, но не е ясно как е било в планината. У нас нямаше какво друго да правя освен да спя. Надвечер се събрахме отново за вече традиционното неделно Бойково на кръчмата 🙂

и туй то.

Първият уикенд на май

Стана и май месец. Първите му два дена бяха точно поредния уикенд, който аз този път използвах за активна почивка. В събота спах до часа, след което се видях със Спастнята. С него и Елена изкарахме един супер лежерен следобед покрай фонтаните в царсименоновата градина с биричка в ръка. Времето беше направо лятно горещо. След това се видях с останалите във водолаза на бира и цаца. Прибрах се, хапнах и заспах (отново). Събудих се към 10 вечерта и реших да отида в Петното, където Пухи беше на смяна. Там за разлика от всякъде другаде нямаше много хора и беше спокойно. Прибрах се към 1 след полунощ и отново заспах. Май от цялата седмица и от предишните уикенди батериите ми са било доволно капнали.

В неделя имахме уговорка за 11 часа пред Пухи с идея да ходим някъде, без да знаем къде точно. Събрахме се 8 човек с три коли и решихме да оставим моята. Аз нямах нищо против – веднъж и аз да не съм шофьор и да мога да пия. Накупихме ядене и пиене, а като цел избрахме село Ситово. Радвам се че отидохме на ново място. Малко пообиколихме докато си намерим място, но на края си намерихме хубава полянка на която се размазахме цял ден. Ама наистина – лежане, ядене и спане. Аз си пробвах новия поляризиращ филтър на синьото небе и пухкавите облачета, но все пак трябва да свикна кога е добре да се ползва и кога не.

Неделя вечерта след полянката в Ситово, нямаше как да пропуснем и кръчмата в Бойково. То си влизаше в първоначалния план. Уж бяхме яли, но пак не устояхме на традиционните ни ястия. Прибрахме се и на мен единственото ми желание беше отново да си легна. Дори не ми се пишеше в блога. Така презаредих, че днес (понеделник) сутринта се събудих сам още преди алармата ми.

Момчиловци и обсерваторията на Рожен

Вчера си направихме една хубава разходка в Родопите с Таня и Спасчо. Другите или им се спеше или имаха друга работа, но аз си бях казал – който се навие да идва, който не – другия път. На мен ми се ходеше малко в планината, още повече че времето беше прекрасно. Аз си бях харесал едно място, което е достатъчно в планината, и на което не бях ходил, а именно – Момчиловци. Бях чувал от няколко човека за това планинско село, и като отидох не се разочаровах. Момчиловци е разположено на един доста стръмен склон и има чудесна гледка. Селото е доста по-голямо от колкото очаквах и продължават да се строят нови къщи/сгради.

Името на селото, до колкото разбрах от един надпис пред сградата на музея, идва от Момчил юнак – владетел и закрилник на родопчани от XIV век. В наши дни селото е доста добре поддържано от самите му жители. Навсякъде има надписи, чешми, табели, скулптури … или нещо друго дребно (като например часовника/термометър на кметството), изградени със средства на хората от <еди-кой-си> набор. Всичко това, заедно с природата наоколо придава много приятен облик на селото. Въпреки всички запазени традиции, има и доста модерни тенденции, като например в местната механа Момчиловци имаше wi-fi интернет.

Обиколихме общо взето цялото Момчиловци, което на места е доста стръмно, особено ако искате да минете по краткия път 🙂 След като се наядохме в споменатата механа, решихме да не се прибираме директно в Пловдив а да отидем на още няколко места из Родопите.

Първо отидохме на връх Рожен, където е националната астрономическа обсерватория. Аз не бях ходил там и от близо купола със телескопа наистина е много голям !

За съжаление не можахме да влезем вътре. Бяхме закъснели – зимно време работи до 16 часа и освен това искат групи от минимум 6 човека (поне така пише на бележка залепена на вратата). Поне разгледахме снимките в коридора, както и наоколо около купола.

Когато решихме да си тръгваме дори започна да вали леко сняг. Аз дори съм се зарадвал, без да се усетя, но все пак от доста време вече чакам да станат нормални условия за каране на сноуборд. Иначе по пътя ни заваля дъжд и ние тотално се отказахме да посещаваме други места. Мислехме за Зорница и/или Косово, но зимните дни са толкова къси 🙁 Все пак и това не беше малко за този януарски ден.

Всички снимки може да разгледате тук.

Ден за съкровища

В събота се очертаваше чудесно (за октомври) време, и аз бях решил че ще ходя някъде из Родопите. В петък вечерта никой не потвърди, че му се идва с мен и аз си реших, че ще ходя да търся съкровища от geocaching. В събота все пак Ели се нави да дойде с мен и малко след 12 часа тръгнахме. Аз бях набелязъл няколко “съкровища”, и до последно се чудих дали да ходя около хижа Здравец (където има повече) или над Горнослав (където беше само едно, но се очакваше да е много по-спокойно). В крайна сметка избрах второто и потеглихме към Асеновград, след това Червен и Горнослав. След последното село вече включих GPS-а да ме води към координатите. Съкровището беше озаглавено “the hidden waterfall“, и наистина, както пишеше в описанието – от мястото до което може да се стигне с кола, въобще не предполагате, че само на няколко метра навътре може да има и то не малък водопад … разбира се ако имаше вода 🙂 сега реката беше пресъхнала. Въпреки това си личеше, че може би през пролетта има водопад. Наистина едно от местата, които със сигурност ще пропуснете (дори ако минавате наблизо), ако го нямаше сайта geocaching.com да ви води.

Стигнахме приблизително до мястото, но все пак точното място беше трудно да намерим. На мен ми се смесваха описанията на различните обекти, които гледах и бях забравил да взема снимките. Другия път като ходя за съкровища, ще си записвам и снимките в GPS-а – обещавам ! 😀 Трябваше да слезем под водопада и чак от другата страна на “реката” видях едно дърво, което ми заприлича на това от снимките и бях прав. Успях ! Намерих си поредното съкровище 🙂 Този път беше много професионално направено – с бланки и лепенки, взети от официалния сайт на български и английски. Имаше дори чували за смет и ръкавици по програмата “Cache in, trash out“. Аз бях запланувал да оставя разни неща, но почти нямаше място в контейнерчето и успях да оставя само една монета (една хърватска куна). Записахме се в лог-а и върнах съкровището на мястото. Точно решихме, че наоколо е чисто и няма боклуци, но когато решихме да излезем на пътя от друго място видяхме, че по надолу коритото на реката е използвано за място за изхвърляне на боклуци. Вече беше късно да се връщаме 🙁

Точно на мястото, където оставихме колата имаше табела към параклис “Св. Георги”, който беше в другата посока от водопада, и решихме да отидем да видим и него. Параклиса е само на 250 метра на вътре в планината и на едно много чудесно място. Реставриран е на скоро, има чудесна беседка под стари и дебели дървета, заслон, място за скара. Много спокойно място. Само едно куче със звънче заглушаваше тишината. Не знам кой е решил да сложи звънец на куче, но си е леко гадно. Не се доближи, да го разгледаме по-подробно. А сред това спокойствие в небето се спускаха парапланеристи. На всичката тази красота отново имаше оставени боклуци, които този път събрах в една торба и ги отнесох в Пловдив.

След параклиса решихме да отидем до село Добростан, в което и двамата не бяхме ходили. Добростан се намира на вътре и на горе 🙂 Дори на пътя по едно време му писва да се изкачва и свършва и има и участък от черен път. А селото е едно хубаво – с улици със хубави имена, може да е просто пътека, но си има име, една стара заключена църква със странни стенописи, със странни стари машини, с добри хора, който ти се радват, обясняват ти и дори дават семена да си засееш цветя.

Беленташ код 999

На мистичната дата 09-09-09 съвсем случайно се озовах на мистичното място Беленташ. Магито ми каза, че ще ходят, но аз не можех веднага … все пак към 15:30 се измъкнах от работа, взеха Астралката, и с пълна газ се отправих натам. Честно казано си мислех, че ще стигна по-бързо (забравил съм от предишните ходения, че не е съвсем близо), но ми отне час и половина да стигна – 50 километра с кола от Пловдив и ходенето пеша след гробището, където оставих колата доста кална и опръскана от локвите вода по черния път след последните дъждове. След като най-накрая стигнах Маги, Бояна и Стоил вече бяха изпоналягали на скалата и някои бяха заспали. Аз този път не можах да заспя, но другите го сториха и за мен 🙂 Просто нямах много време, да се насладя изцяло и този път на спокойствието, което носи това място. Общо взето малко след като дойдох, другите вече искаха да си тръгват, защото захладняваше и аз също си тръгнах с тях. Все пак много се радвам че откраднах малко време от делничния ден да се разходя в планината.

Студено ли е ?

От няколко дена всички нещо се оплакват, че е студено. Не знам – аз нещо съм си внушил, че навън е топло и не ми е студено. Иначе може и да е студено. Аз гледам да ми е хубаво, пък другото не ме интересува. Снощи Пухи и Ники не можах да ги измъкна от топлите чували, с които се бяха завили, и ги оставих, а аз отидох в Пъзела. Там музика на живо, приятели, хубавкооо 🙂 После и в Найлона бях. Не знам до кога. На тръгване дори и през Петното минах за малко да видя Таня (е разбира се видях и други познати).

Да се върна на заглавието – студено ли ? Днес с Маги си направихме една (фото-)разходка край Марково. Заведе ме по хубава пътечка в гората. Искахме да снимаме мъгли, а то – слънце. Дори лежахме по земята, върху мекия килим от листа. Та мислите ли че навън е студено ?

Да не да

Отидох на Блуба Лу, и не съжалявам

Не отидох на Open Fest, и съжалявам

Бях на Disco-funk партито, и не съжалявам (въпреки че си тръгнах рано)

Не се обадих, и съжалявам

Отидох в неделя в Родипите, и въобще не съжалявам !