Tag Archives: театър

Кино и театър през март

Днес вече ме обвиниха, че не съм писал отдавна и аз се оправдах че няма за какво. Всъщност не е съвсем така. Този месец почти не съм пътешествал, но за сметка на това, докато си стоях в Пловдив, изгледах няколко интересни филми и постановки. Въобще културната ми програма беше по-силна от обикновено (и това без да броим концерта на Спастнята в началото на март).

кино:
3 – Тази година на София Филм Фест-а в Пловдив бях (само) на два филма. Това беше първия. Една доста интересна история как двойка (мъж и жена) се влюбват в един и същи мъж. От там нататък става интересно 🙂 Моментите преди това според мен можеха да ги спестят.

Манчестър Юнайтед от Свищов – другия филм от феста. Документалния филм на Стефан Вълдобрев, който според мен е с толкова интересна история, че може да мине и за художествен и в същото време една истинска история за един истински футболен фен. И въобще не става дума за футболните хулигани, а истински фен.

Rango – една доста приятна анимация както за деца, така и за възрастни. Определено става за отпускане. Аз дори излязох по-рано от работа един четвъртък, за да отида да го гледам и добре ме измъкна от напрежението.
(за посещенията ми на Манчестър Юнайтед и Ранго – благодарности на Ваничка !)

театър:
Подземни чайки – отидох на премиерата малко предубеден, че историята няма да ми хареса, но за щастие това което последва напълно ме опроверга. Алексей и Троян играха чудесно. Отгоре на всичко Троян имаше рожден ден и всичко завърши с голяма торта 🙂

Канкун – определено топ 1 за месеца. От анотацията на представлението въобще няма да очаквате това, което всъщност се случва на сцената (освен че действието се развива в Канкун). След края на представлението всички излизат от залата с усмивка на уста. И освен това разбирате, че не трябва да съжалявате за минали събития, като това е доказано дори с теорията на относителността.

Живот в три версии – една вечер в три варианта.Единствената интрига тук беше дали положението ще ескалира в трите версии, дали ще се подобрява или ще са двете крайности в началото и ще завърши по-умерено. Като цяло не ме впечатли представлението. Имаше много викане, което дори малко смущава … поне мен.

Дракончето с теменужените очи

В петък бях на премиера в Кукления театър. Много отдавна не бях ходил на детски куклен театър, но Жоро е драматург на тази и нямаше как да пропусна. Постановката се казва „Дракончето с теменужените очи“ и много ми хареса.

С други думи – препоръчвам да отидете да я гледате ! Много е забавна дори и за възрастни 🙂 … и е много драконско !

От четвъртък до неделя

Гледам, че тази седмица въобще не съм писал, затова ето неделния обзор на по-интересните неща от седмицата:

четвъртък: бях на театър с колегите от работата. Гледахме “Живите от мъртвата махала“. Моят коментар – каква поредна човешка драма. Иначе си признавам, че особено във втората част (пиесата е с антракт), успяха така да навържат историята, че дори не се досетих досетих за някои неща. А какво става на края не се знае до последния момент. По-скоро ми хареса театъра, но не ми е в топ препоръки.

В петък изненадахме Дарко по случай рождения му ден (който всъщност беше във вторник). След като той така и нищо не организира, ние му организирахме парти. Навихме Цвета, да го извика у тях, а всъщност ние всички вече бяхме там (то за малко да не бъдем, но това е една друга тема). Той горкичкия така се изненада, че дори се уплаши. Мисля, че се получи добре – наистина нищо не беше заподозрял преди това. А и никой не се изпусна в mail групата 🙂 След това си стана готин купон. Моите снимки (че дори и едно видео) вече са online ето тук.

събота: отново бях на сноуборд ! Отново с Димитър, но този път на Боровец. Колкото и да е странно излиза, че там е най-евтино през събота и неделя. И двамата на практика карахме за първи път там, и въобще не бяхме наясно с писти, кое какво, къде. Не успяхме да обиколи всички писти, а тези които пробвах ми се сториха леко стръмни за мен. Като цяло не се разбих от каране и дори вечерта нямах мускулна треска. Като се има в предвид цената, явно пак ще се ходи там, така че ще го разучим Боровец. Иначе като път от Пловдив е малко повече от колкото до Пампорово, но като време е същото, защото до Боровец пътя е сравнително прав и съвсем ненатоварен.
Събота вечер се видях с Гери и Яна, с които отидохме в едно заведение, където се оказа Дора, а после с нея минахме през Фабрика и Найлона и в крайна сметка завършихме в Петното.

в неделя се събудих с настройка, че отново ще ходя на сноуборд. Трябваше да мина да взема Цецо от някаква хижа и да ходим на Чепеларе, но след няколко телефонни разговора се оказа, че всъщност се намира на 15 километра от най-близкия път (до който мога да стигна с кола в този сняг), а няма кой да го свали до там толкова рано. И така отложихме ходенето. Тъкмо взе да се очертава спокойна неделя в къщи, когато се обади Дарко, с предложение да ходим някъде. Аз имах малко работа, но веднага след това бях готов за пътешествие. Взех го, след това забрахме Елица и Габи и потеглихме към Родопите. За цел си поставихме Бяла Черква и много добре направихме. На хижа Здравец беше препълнено с коли. На Бяла Черква имаше много сняг, а Ели бяха взели едни шейни и се получи чудна разходка. Габи доволно го изморихме, но си мисля, че така трябва. Много съм доволен, че станали и чудни снимки !

Отново на лекция за народното творчество

Тази вечер бях отново на лекцията на Камен Донев. За мен втори път, за него 150-ти ! Естествено отново пълна зала и смях нон-стоп. Мисля, че и всичките 150 представления да бях гледал, пак нямаше да съм запомнил всички неща които изговаря за тези около 2 часа. Поклон !

А тази вечер спектакъла завърши с поклон за Крикор Азарян.

Остап Бендер

Тази вечер почти спонтанно отидох на театър. Не бях ходил от доста време и реших, че ми е време. Всъщност от доста време бях обърнал внимание на постановката Остап Бендер в програмата на театъра, но така и не си взех билет. Днес след работа отидох да видя дали случайно няма да има някой останал билет. Имаше само два и реших да ги взема. Звъннах няколко телефона, но нещо не намерих някой който да се навие след един час да е на театър, и в крайна сметка отидох с майка ми.

Не съм чел Илф и Петров, за които Янко отдавна ми говори, и това също беше една причина да видя постановката за Остап Бендер. Други причини са че гостуващи театри рядко се връщат, така че е хубаво да се гледат, а и вече е края на сезона и кой знае кога пак ще отида на театър – може би чак на есен.

Постановката ми хареса. Николай Урумов игра супер, а и другите актьори не му отстъпваха. Идеално си влязоха в ролята. Историята, за която дори не знаех какво да очаквам, също ми допадна. Всичко беше аранжирано с приятна жизнерадостна руска музика. Като цяло препоръчвам да гледате постановката, ако можете.