Tag Archives: Пухи

На РД на Пухи и други случки в София

Изминалия уикенд беше отделен на София. Повода беше рождения ден на Пухи, който беше в петък и отидохме 2 коли хора. Таня ни беше запазила места в хостела (Мостела) и първо се настанихме там. След това отидохме на купона. Там почти случайно се видях със сестра ми 🙂 А купона си беше супер. Имаше токова много хора от Пловдив, че направо не се чувствах, че съм в София. Хубаво се получи и като се има в предвид, че може би отидохме първи, останахме до към 3:30.

В събота сутринта, след не много сън в общата стая на хостела, станахме всички едновременно. Времето беше страхотно и решихме да си направим разходка из София. Тръгнахме пеша от Хостел Мостел, минахме през НДК (където дори си взехме печат за 100-те туристически обекта), и стигнахме до парка на военната академия. Там си починахме хубаво, но след дългата разходка взехме да огладняваме. С Вили и Таня отидохме до един близък ресторант да хапнем. След това продължихме разходката по туристическите обекти. Минахме през храм-паметника „Свети Александър Невски“, от където също си взехме печат. Следващото по ред беше природонаучния музей. Той се оказа дори по-голям от колкото очаквах. След него Вили и Таня вече бяха тотално изморени и решиха да се приберат в хостела, докато аз имах още малко сили и реших да отида на гости в магазина, в който работи сестра ми – nenios.com . Много хубаво място. Запознах се най-сетне и с Катя.

Вечерта беше отредена за втората част от рождения ден на Пухи – този път в Хостел Мостел. Тук вече повечето хора не ги познавах, но ние от пловдивската група си бяхме достатъчно, че да се забавляваме. След 10 часа вече не можеше да останем в двора и трябваше да сменим местоположението. Новото място беше Art-Hostel, което така и не разбрах хостел ли беше или бар … но е супер яка дупка 🙂 Играхме джаги и пих бира. Не знам до кога изкарахме, но беше по-рано от предишната вечер.

В неделя станахме и отидохме на закуска в хостела. Другите трябваше да тръгват, така че оставахме само с Вили и Таня и трябваше да решим какво ще правим. В крайна сметка надделя мнението да продължаваме с туристическите обекти. Така първо отидохме до Боянската църква, където не влязохме, защото искаха по 10 лева вход ! Обаче си взехме печат и я разгледахме отвън. Следващия обект решихме да е зоологическата градина. Аз бях ходил, но мнозинството реши, че това ще е 🙂 Така отново разгледах зоологическата градина на София. От последния път когато бях ходил бяха вдигнали билета 4 пъти (пазя си стария билет), но все пак сега е 4 лева, което беше поносимо. Към края на разходката вече бях много гладен и само си мислех как ще посетим ресторанта със сръбска скара, който бяхме видяли, наблизо докато обикаляхме да си намерим място за паркиране. Там вече ми се върнаха силите. За финал на софийското ни пътешествие решихме да е IKEA. Малко шопинг за финал и после към Пловдив.

Като цяло много добре се получи цялото пътуване, което е особено учудващо ,като се има в предвид, че принципно не харесвам София. Обаче като ходиш на купон и разходки – става !

Търку-у-у-ул още една седмица

Ха, пак измина една седмица от както последно писах тук. Този път, за разлика от предишната, поне беше слънчева и топла, макар и не така изпълнена с културни събития … даже хич 😉

Единственото Събитие беше рождения ден на Легендата a.k.a. Пухи ! Денят беше вторник, и уж само хората, които са в Пловдив щяхме да се съберем у Йонов по случай повода. Аз нещо бях доста настинал, но реших все пак да отида. Събрахме се доста хора всъщност. Имаше две … дори три торти 🙂 Браво на Таня за най-вкусната ! Както се оказа в последствие, плануваното голямо тържество през уикенда пропадна, така че това остана голямото честване ! За който не е бил, а и за тези които бяха, ето малко снимки.

Постепенно приближаваше уикенда, а всички планове за ходене някъде пропадаха. В петък след обяд реших, че ще организирам едно ходене из Родопите поне за един ден и реших това да е събота. Очертаваше се хубаво време, а есента в Родопите е неповторимо красива. Не бях отчел само един фактор – петък вечер в Петното, но все пак някак си оцеляхме.

В събота към 11-12 успяхме да тръгнем. Отдавна не бяхме се събирали „самотрашката група“. Отказахме се от по-далечните дестинации като Смилян или Върбово и решихме да отидем в Косово. Аз бях ходил много пъти, но се оказа, че повечето не бяха никога. Аз разбира се нямах против да отида пак. Много хубаво място в Родопите е село Косово – закътано, отделено от всякаква цивилизация и супер спокойно. Сега забелязах, че е започнало някакво строителство, но все още е добре. Направихме си разходка из селото, след което си намерихме една слънчева полянка. Съблякохме се по къс ръкав и боси и се излегнахме. Някои поспаха, дори похъркаха 🙂 Супер приятно време беше ! А навсякъде наоколо дървета с листа във всички цветове. Не станахме до момента в който слънцето се скри зад отсрещния баир и изведнъж захладня. Ние веднага взехме контра-мерки – отидохме в местната механа наречена „Безгрижен живот“. Там хапнах боб с наденица и люти чушки и ми мина и настинка и махмурлук 🙂 Чудна разходка се получи. Вече има и снимки.

В събота вечерта си беше плануваното Петно, но този път не издържахме до късно, а се прибрах да се наспя. Така и направих ! Днес (неделя) цял ден се излежавам и някак си много добре ми дойде. Въобще не съжалявам, че го изкарах вкъщи. Май съм имал нужда от един такъв ден. Тази вечер дори ми остана време да свърша някои неща от TODO списъка ми, който отдавна стоят там.

Чудесен уикенд на Мандрица

По случай двойния празник – рождените дни на Таня и Пухи, решихме да си направим тридневен уикенд на Мандрица. Така в петък си взехме почивен ден 🙂 Нещата не потръгнаха много добре. Колата на Марина се развали (счупено каре) още предишната вечер, като идваха от София. След това някои се отказаха да диват, а за други не се знаеше до последно. В крайна сметка се наложи дори двама да тръгнат на стоп. Така Таня и Ники за пореден път тръгнаха за Мандрица на стоп, другите тръгнахме с Астралката, а Марина и Ники останаха да чакат да им оправят колата. Стопа им вървеше. На Малко Градище ги настигнахме (въпреки, че спряхме в Харманли), но веднага ги качи друга кола. На Ивайловград се размениха стопаджийте. На нас ни направихме една дълга проверка от гранична полиция в Свирачи, но ние хич не се притеснихме, а дори си танцувахме на музика от колата, докато изчаквахме.

След като пристигнахме в Мандрица, всичкия карък свърши и всичко останало беше идеално. Първо установихме, че навън е много по-топло отколкото вътре в къщата и стояхме отвън през цялото време. Дори и печки не сме палили. Времето беше идеално. Дори прекалено топло за ноември. В събота отидохме до Меден бук на реката и лежахме на скалите. Ако имахме бански и хавлии направо щяхме да се изкъпем. Беше истински лятно горещо. Сигурно беше около 30 градуса на слънце. След това се разходихме и до Горно Луково, където отидохме до изоставената казарма, а самото село се напълнило с доста криминални типове.

В неделя на никой не му се тръгваше. Всички бяха на мнение, че сме си изкарали много чудесно и на нова година сигурно пак ще сме там. Дори не ме е яд, че изпуснах OpenFest в София.

Уикенд в къщи

За първи път от не знам кога, прекарвам целия уикенд без изляза и метър извън Пловдив. За съжаление есента и дъждовното време са вече тук и не става за ходене из планините и палатки 🙁

В петък вечерта бях на couchsurfing среща, на която софиянци бяха повече от пловдивчани. Направо срам за нас.Все пак прекарах добре и неусетно стана след полунощ и всякакво ходене в Петното пропадна. За вечерта дори приютих един човек от срещата да спи у нас – адаша ми Христо. За първи път хоствах българин 🙂

В събота около обяд ми се обади Спастнята с и ми каза: “Знаеш ли какво стана ? Славка почина”. Аз в първия момент се стъписах, но веднага се усетих, че Slavka e домашния компютър на техните, на който от както инсталирах ArchLinux, съм му главен администратор и горе-долу веднъж годишно нещо става и се налага да го оправям и обновявам. Този път беше изгоряло дъното и те вече си бяха купили нов компютър, но линукс-а нещо не искал да тръгва. Аз отидох с идеята че ще го оправя за половин час, ще го ъпгрейдна и ще се видя със Спастнята. Обаче нещата се закучиха. И то доста. Изскочиха най-различни проблеми, някои от които доста странни. Така останах у тях от обяд до 7 вечерта. Изпих колкото можах бири, а накрая дори и вечеря ми сложиха 🙂 За финал дори не оправих всички проблеми, но като цяло Славка възкръсна и то с по-голям диск, повече RAM и по-бърз процесор 🙂 Вечерта бях в Петното, но нещо нямаше много хора и се прибрах сравнително рано.

В неделя вечерта се събрахме в Пухи да изчакаме началото на рождения ден на Пухи. Имаше чудесна торта (браво на Таня и Стринето !), ядене, пиене, хора … въобще както си му е реда 🙂

ЧРД, Пухи !!!

Яна, и на теб ЧРД 🙂

17-19 октомври 2008

След (най-)ужасния петък на работата, когато почти реших да напускам (щом още си го мисля, май трябва да го помисля по-сериозно, но това е друга тема), последва размазващо хубав уикенд. Поне се опитвах да бъде такъв, като изключвах тъпите мисли за работа. Получи се наистина размазващ и беше посветен изцяло на рождени дни. Още в петък вечерта отидохме в Кольо Мариново на вилата на Йонов, за да празнуваме рождения ден на Пухи, който беше в неделя. Съвсем като в приказките – три дена яли, пили и се веселили ! 🙂 Ама наистина добре се забавлявахме – имаше много танци, усмивки, разходки … и всички най-хубави хора 🙂 Само в неделя ми беше малко лошо, но то дори котката беше в подобно положение, след съботната вечер. Естествено не си спомням нищо повече, така че за конкретни моменти вижте на Нашите Снимки, аз няма да разказвам повече.

В неделя, веднага след като се върнах от рождения ден на Пухи, отидох при другата рожденичка – Яна. Там срещнах доста хора, който не очаквах и които не бях виждал отдавна. Стана як купон, танци-манци, аз пък смесих ром и уиски и стана една … както започнах разказа – беше размазващ уикенд !

Петък, събота и неделя в картинки и малко думи

Петък – рождения ден на Пухи. Взехме му палатка, а той не спря да се радва 🙂 Веднага я разпънахме в стаята 🙂

Палатка в стаята

Пухи се радва

Пухи с подаръците си:

Палатка, тениска и шапка

а после в Петното се разбихме

В Петното

Continue reading Петък, събота и неделя в картинки и малко думи