Отмина и тазгодишния Великден. За първи път от доста време не бях в Мандрица, но затова си има причина и тя се казва Божидар. С малко бебе нямаше как да тръгнем на толкова дълъг път, но все пак успяхме да мръднем от Пловдив. Прекарахме празниците при родителите на Вилито в Кричим. Както казах за първи път излизахме с бебето извън Пловдив и багажите, които трябваше да вземем бяха изумително количество – колата беше препълнена. Сериозно започнах да се замислям за багажник за покрив. Иначе празниците се усетиха основно по яденето. Oстаналото време не се различаваше много от последните ми няколко уикенда – гледане на бебето. Ама така е – не се оплаквам, а се радвам !
Tag Archives: Кричим
Оженихме се … пак
Вчера на скромна церемония в Кричим с Вилито минахме и под венчилото в църква. Оставихме този ритуал за след гражданската сватба и добре направихме. В слънчевия 20-ти октомври, в църквата „Козма и Дамян”, в присъствието само на кумовете и още 5-6 човека, се оженихме … пак. Мисля, че така е много по-добре, защото отец Миро ни обърна доста по-голямо внимание, отколкото би било, ако бяхме много хора или в някоя натоварена църква. Говореше силно и уверено и някак си наистина усетихме тайнството.
Ваканция 2012
През изминалата седмица бях в отпуска, но не бях писал дълго време и преди това, основно защото ми изгоря хард диска и нямах компютър у дома. Смениха ми го ден преди да изляза в отпуска, след като веднъж ми го върнаха уж „ремонтиран“. Като цяло изводът е че домашните хард дискове не могат да издържат на денонощна работа, особено на пловдивските жеги.
Уикенда 28-29 юли бях на събор в Мандрица, който и тази година се случи ! Нямаше голяма организация, но мисля, че се получи много добре. Хората си го знаеха и дойдоха. Точно това прави един селски събор – роднините да се съберат от цял свят за един ден в селото !
След Мандрица последва една работна седмица за мен, в която се изясняваше последно къде да прекараме тазгодишната ни отпуска с компанията. Отпаднаха много предложения и в крайна сметка решихме да отидем просто някъде из южното черноморие (Карадере решихме да го оставим за септември, защото през август е пренаселено).
В събота (4-ти август) тръгнахме в 4 часа сутринта с две коли към морето. Магистралата беше препълнена с коли. Почувствах се като в Италия. На една бензиностанция ни казаха че така било от два часá. В Бургас спряхме да се видим с Иван и Елена в морската градина, и след това да напазаруваме. Естествено това ни отне целия преди обед.
Продължихме на юг. От Каваците взехме Вили и тогава на практика започна истинското търсене на място къде да си направим лагер. Първо огледахме Златна рибка, където не ни хареса плажа (беше много тесен и пълен с каравани), след това от къмпинг Юг тръгнахме към Корал, но навсякъде беше пълно с хора (а и ние търсим сравнително голямо място за 9 човека с 4-5 палатки). Минахме през Перла и дори стигнахме с Вили до Маслен нос, но навсякъде беше пълно. Напрежението взе да се нажежава не само от високите температури. В крайна сметка, за да може всички да са спокойни решихме да отидем на … Карадере ! Просто няма друго такова място на българското черноморие. За трети път се опитваме да намерим нещо на юг, но всичко е просто пренаселено. Въобще южното черноморие през август си е голяма лудница. Не че на Карадере не е пренаселено през август, но някак си ни е познато и мило. А и няма друг такъв плаж.
Пристигнахме на Карадере в събота на смрачаване и разпънахме палатките на плажа до „паркинга“. Беше ясно че ще изкараме поне една нощ там. Спането на плажа води до неизбежно ставане много рано на другата сутрин, още когато напече слънцето. А неделята беше един много горещ ден. Сутринта не можахме да си намерим място, а следобяда просто не издържахме на парещото слънце на плажа и отидохме в Бяла. Там в един парк под дърветата изкарахме няколко часа. Най-лошото беше, че след като се върнахме на Карадере отново не можахме да си намерим място. Тъпото беше че много места просто се „пазеха“ за някой, а на други обширни места имаше по една палатка. Така колкото и да не ни се искаше, трябваше да останем още една вечер на плажа.
В понеделник просто трябваше да си намерим място в горичката – нямаше да издържим още един следобед на слънце. Сварихме един хора да си тръгват и въпреки че беше най-отдалеченото място на вътре в гората, просто го заехме. Под далечно разбирайте не повече от 2-3 минути до плажа, но за Карадере това си е много 🙂 Беше малко наклонено, но поне достатъчно голямо за всички. И най-важното – с много борчета, които през деня пазят сянка, а през вечерта завет.
След като си направихме лагер започна безгрижното ежедневие на Карадере – слънце, море, гора … без никакви мисли за телефони, работа, пари … Както си го обичаме. И така до четвъртък, когато първата група хора трябваше да си тръгват. Малко се повтори от миналата година „След Таня и потоп“, т.е. след като си тръгна Таня малко се поразвали времето, но поне не заваля потоп, както миналата година. Стана малко по-хладно и в събота се опита да завали, но нищо сериозно.
Неделя имаше време само за един плаж с най-големите вълни, които съм виждал на Карадере и след това дългия път към дома. А той се оказа наистина дълъг – както и очаквахме ~20-те километра между Карнобат и петолъчката бяха едно брутално задръстване, което се взима за повече от час. Общо взето колкото и цялата построена магистрала до Пловдив (~140km). Оставих хората по къщите им и накрая дори отидох до Кричим да закарам и Вили. В крайна сметка стана късно и останах да пренощувам там, на сутринта направо на работа и чак вечерта успях да си се прибера вкъщи.
Снимки не очаквайте, поне докато се приберат Петя и Краси, защото си забравих фотоапарата на Карадере 🙂
Уикенда
Уикенда на бързо, защото си заслужаваше:
Събота – сноуборд на Пампорово. Тази година май съм абониран за Пампорово, но не е нарочно, а просто така се случва. Иначе по пътя – закъсал ТИР на разклона за Пампорово и чакане в задръстване 1 час само на 5-6 километра от целта 😛 Иначе идеално каране ! Толкова сняг не съм виждал от дете. Пътеката до Студенец е точно като в детските ми спомени – тясна пътечка около преспи сняг по-високи от мен !
Събота вечер – рожден де на група Drundrun 🙂 Малка група хора в Малкия двор. Пийване, дъра-бъра, дрън-дрън и така …
Неделя – слънчево ! Решавам че не мога да стоя в къщи. Паля колата към Кричим. От там – накъде ?!? Ами хайде до Свети Константин. Аз уж излязох за слънце, но пак отидох на сняг 🙂 Хубаво местенце е Свети Константин, не бях ходил до сега. Препоръчвам Чайната – така се казва едно приятно местенце за сгряване.
Неделя вечер – Пикник-а до Първенец. След като тези снегове ни отрязаха пътя до Бойково, новото ни място за вечеря в неделя вечер е Пикника. Вкусно и уютно, няма много хора.
Разходка над Кричим
Вчера, за рождения ден на Маги, си направихме първото излежаване на полянка и препичане на слънце. Отидохме край Кричим и Таня ни заведе до един водопад … мъничък, но все пак водопад. Планинска рекичка, малка полянка, слънце – чудесно. Дори беше завет и нямаше бурните ветрове, които бяха навсякъде из България. Аз бях донесъл от любимата ни гръцка бира Vergina, изстудихме я в поточето и беше супер. Стояхме докато слънцето се скри зад хребета и усетихме че захладня. Навръщане по пътеката събрахме доста торби боклук, като дори и самите торби ги намерихме захвърлени в планината. Въпреки че изглеждаше сравнително чисто, накрая всички бяхме натоварени с доста боклуци.
ЧРД, Маги !
Днес след работа
Днес след работа с Таня се разбрахме да ходим до Кричим. Ние с нея си имаме бартер 🙂 Тя ме подстригва, а аз я карам за провизии от до Кричим. Нямах други планове за вечерта и се навих още днес да отидем. Веднага след работа минах да я взема, натоварихме бурканите, дори Само и Вилито също бяха с нас. Пристигнахме бързо, оставихме Вилито до тях и отидохме в Таня. Там ни посрещнаха с много хубави праскови, а след това майка й ни нагости супер вкусно ! На “село” си е вкусно 🙂 Разбрахме че прасковите са от лелята на Таня в Стамболийски и те са казали, ако искаме да минем от там и да си вземем още. Не го мислихме много, а точно станахме от масата о тръгнахме натам. Леля й се оказа че живее в един квартал на Стамболийски, където дори нямаше асфалтирани улици, но е пълно с много приятни къщи с още по-прекрасни дворове. Между къщите дори няма огради, и всеки ходи и взима каквото му е нужно от съседите си. Естествено хванахме и тях на маса и нямаше как да не седнем и ние. Много приятно навън, между цветя и прасковени дръвчета. Все пак по някое време си тръгнахме, някак си се оправихме през Стамболийски и намерихме пътя за Пловдив. Обаче на паветата между Стамболийски и Йоаким Груево нацелих една супер дълбока дупка и точно си го помислих и колата започна да залита на дясно. Точно след моста спрях и се уверих, че сме спукали гума. Не ми е за първи път, така че не го взех много навътре. Този път обаче нещата се закучиха – не можех да развия болтовете ! Успях дори да си изкривя ключа, но болтовете дори не помръднаха. Нямаше какво да направя и притесних едни младежи наблизо, които тъкмо бяха седнали покрай една маса с пълни чаши. Единия веднага се отзова и започна да търси ключове. Намери два, но се оказаха големи. Отиде и намери още един човек, който дойде с един ключ и като започна развъртя всички болтове на ръка !!! Ние зяпнахме !!! Евала на пичовете – сменихме гумата и им оставихме една торба праскови 🙂 След това успяхме да приберем без повече изненади (приятни или неприятни). Ще видя утре какво е положението със спуканата гума. Дано и да не съм забравил нещо в тъмното, където сменяхме гумата.
Ей така от нищото се получи цяло приключение след работа 🙂