Tag Archives: Добринище

Уикенд в Добринище

Дойде и дългоочаквания уикенд, който си бяхме запазили за Добринище. Още за рождения ми ден, получих подарък от колегите ми – ваучер за 2 нощувки със закуски и вечери. В началото на януари се обадих и резервирах за 8 и 9-ти февруари. Мястото беше къща за гости Гергана (домейна в момента е изтекъл, дано си го подновят). С Вили си бяхме взели отпуска в петък и се приготвихме за един тридневен уикенд. В петък сутринта се обадихме за последно в къща Гергана и от там ни казаха, че ни очакват и че при тях вали сняг. Това хем ме зарадва, защото това щеше да ми е първото каране за този сезон, хем малко ме притесни, заради пътя до там. Все пак не се притеснихме а тръгнахме смело към Юндола. Между Белово и Юндола беше навалял много красив нов бял сняг и беше страхотно ! Жалко, че по това време все още не бяхме извадили фотоапарата. Пътят не беше чак за вериги и успяхме да стигнем до Юндола. Там решихме да си направим почивка и изядохме по една пилешка супа в ресторант Юндола (между другото беше много вкусна!). След Юндола, колкото и да е чудно, снега намаля, а пътя беше чист ! Направо се учудих, но явно там не беше валяло. В Якоруда вече нямаше грам сняг, а в Добринище вече печеше слънце. В къщата ни чакаше хубава и отоплена стая. Казах ли вече, че останахме супер доволни от обслужването ? Пак ще го повторя след малко.

След като пристигнахме в Добринище си направихме една разходка из града. Вили не беше идвала и й показах центъра. След това се прибрахме в къщата за вечеря, където се запознахме и с останалите гости. Вечерята беше супер – вкусна и много като количество. А от къщата, въпреки че предлагат всичко, нямат проблем да си вкараш собствен алкохол. Ние си имахме една бутилка вино за повода и си я изпихме с кеф !

В събота се събудих сам още в 8 часа сутринта, супер ентусиазиран за първото ми каране на борд за сезона. Успяхме да се оправим бързо и въпреки непочистения път до хижа Гоце Делчев бяхме там около 10 часа. По-късно разбрах, че след нас имало и закъсали рейсове и коли – трябва да се грижат малко повече за този път ! Времето беше леко мрачно и валеше слаб сняг, но поне пистата беше супер ! Имаше пресен сняг и се караше чудесно ! Не знам как, но въпреки бавния лифт и не особено голямото разнообразие от места за спускане, Добринище ми е едно от любимите места за каране.
Вили за първи път се качи на лифт и въпреки страха й от високо се справи 🙂 За съжаление и горе на х. Безбог беше мрачно и студено и не ставаше за разходки и снимки, затова тя ме изчака в столовата, докато аз се накарам 🙂 Преди да си тръгнем все пак направихме няколко снимки. Слязохме до хижа Гоце Делчев, където изпихме още по един чай и решихме че ни стига толкова за днес, въпреки че имаше време да покарам още малко. Като за първи път, реших да не го давам ударно. Дано не е за последен.

Вечерта отново имахме хубава вечеря в къща Гергана. Опитах и от домашната ракия, която предлагат. Въобще супер ! На следващата сутрин ни изпратиха с домашни мекици, а ние съвсем искрено им благодарихме за хубавия престой и доброто обслужване. Препоръчвам къща Гергана, ако искате да отседнете в Добринище.

В неделя трябваше да минем през София, за да се видим със сестра ми. По пътя решихме да разгледаме Банско. Аз миналия път на тиймбилдинга, не бях забелязал че там има обект от 100-те туристически обекта (при това номер 1). Затова сега веднага се насочихме към „постоянната иконна експозиция“, но се оказа че тя не работи в неделя (само при повикване на телефон). Решихме да не се занимаваме и се насочихме към църквата „Св. Троица“, която е много на близо. Църквата е много голяма и много интересна. Препоръчвам да я разгледате. Както и очаквах там няма печат, затова отидохме и до къщата-музей на Неофит Рилски. Самата къща е доста голяма и автентично запазена, а в допълнителна постройка има музейна експозиция посветена на живота и делото на Неофит Рилски.

Пътят от Банско до София ми се стори много дълъг и скучен. Може би само си мислех, че трябва да е по-близо, но карах плътно 2 часа и половина. В София първо се видяхме с Албена, от където взехме майка ми, след това отидохме до новата квартира на Софи и Жоро, която е много готина, но те са там само за кратко. Там обядвахме и взехме доста багажи за Пловдив. След това се видяхме и със Софи в една сладкарница на центъра. Въобще пълна програма. След това ни чакаше добре познатия път до Пловдив. Прибрахме се супер доволни от пълния с преживявания уикенд !

Добринище и Банско

Колежката Мими има рожден ден на 29-ти февруари и това беше добър повод да си вземем няколко дена отпуска и да отидем на сноуборд. Така на 29-ти сутринта се събрахме 7 човека (като почти всеки не познаваше повечето от другите) и две коли и потеглихме към Добринище. Пловдив ни изпрати със слаб снеговалеж, което тогава ни се стори добър знак за хубава снежна ваканция. Общо взето снега не спря през целия път. След Белово всичко стана бяло и нямаше признаци да се почиства. Нямаше как – трябваше да слагаме вериги (за първи път тази зима ми се наложи). Снеговалежа не спираше и всичко наоколо стана толкова еднакво бяло, че на моменти не си личеше къде е пътя. След едно от тези леки излизания от пътя, успях дори да се завъртя с колата, въпреки веригите. Добре че тогава нямаше други коли на близо. Беше едно трудно и дълго пътуване. Пристигнахме в къща Васи (мястото, което си бяхме резервирали за спане) чак към 13-14 часа (все още бяхме с веригите). Решихме че вече не си струва тепърва да ходим да караме и отидохме на разходка из Добринище и завършихме в една механа на центъра.

На 29-ти вечерта отпразнувахме рождения ден с обилна трапеза приготвена от самата рожденичка в механата на къщата. Ние бяхме единствените гости, така че всичко (кухнята, посудата … ) беше само на наше разположение. Беше приятно, но не стояхме до късно, защото за следващия ден бяхме планувал ида караме цял ден.

Досега не бях ходил на Банско и успях да навия всички да отидем именно там. Въпреки ентусиазма на всички, седем човека се организират малко трудно и успяхме да стигнем до паркинга на долната станция на кабинковия лифт чак към 10:30 часа. След това купуване на карти, чакане на огромна опашка, качване с кабинката, след това още два лифта и на практика бях на пистата на горна станция на Тодорка чак към 12 на обяд. Не знам дали заради перфектното първомартенско време, дали заради широките писти на Банско или заради нещо друго, но направо се разцепих от каране ! И преносно и буквално. 🙂 Много яко беше. И много красиво на всичкото отгоре ! В един такъв ден си струва човек да се качи горе само за да поснима. Успях да се видя за 10 минути с Тишо и Вили и много се зарадвах, защото не бях ги виждал от сумá време. На Банско единствено не ми хареса, че пистите не са много добре означени и за човек като мен, който идва за първи път, малко трудно се ориентира.

На следващия ден решихме да отидем да караме на Безбог. Хем за разнообразие, хем по-евтино, хем трябваше да се връщаме и до Пловдив и се бяхме разбрали да караме до към 15 часа. Времето отново беше перфектно, с много сняг и само на върха духаше вятър. Винаги съм казвал и продължавам да твърдя, че Безбог е чудесно място за каране на сноуборд. Само лифта да не беше толкова бавен. Аз карах само от върха до междинката и пак много се накефих. Тотално се размазах. Между другото, ако не знаете, кухнята на хижата е много добра !

Като казах, че се размазах и буквално имах в предвид, че не мина без жертви карането. Сцепих си панталона и сега трябва да видя дали/как може да се зашие. Освен това някъде по пистите на банско съм си загубил и гривничката с камъче от Кара Дере, която ми беше подарък от Ваничка 🙁 Направих и първия ми брутален сблъсък със скиор и още едно по-лошо падане. Като цяло вече почти не падам, но когато го правя го правя качествено.

Между другото не препоръчвам напълно къща Васи. Топлото беше относително, т.е. ту го имаше, ту го нямаше. Обещания безжичен интернет също го имаше само за 2-3 часа единия ден. Хазяите също ги нямаше когато ти трябват за нещо. Иначе апартамента, в който бях аз, беше хубаво направен.

Като за финал би трябвало да кажа „и се прибрахме по живо, по здраво в Пловдив“, но не беше просто така. Хубавото беше, че вече нямаше сняг, но дупките по пътищата бяха брутални. Особено между Банско и Юндола. Дори се чудих кое е по-лошо – като беше всичко в сняг или всички тези дупки. Друга изненада по пътя беше една огромна колона коли. Всички си казахме „ужас, сигурно е станала катастрофа“ и изчаквахме бавното пропускане ту в едната, ту в другата посока. Когато изведнъж разбрахме, че пътя е затворен защото товарят нарязани дърва се чудихме да се смеем ли, да се ядосваме ли. Още по-лошо беше положението в посока към Банско, където колона беше с километри. И всичко това в петък около 17 часа, когато хората са тръгнали към курортите. Точно се измъкнахме от това задръстване когато няколко километра след това отново спираме в колона. Този път бяхме по-близо до произшествието и какво се оказа – един снегорин и един ТИР се бяха заклещили на един завой. И двамата не могат за помръднат. Колкото повече се опитват за се изкопчат толкова повече се сблъскваха странично и положението ставаше още по отчайващо. Хора изравяха снега с лопати отстрани, но и това не помогна. Отгоре на всичкото беше на място, където нямаше никакво GSM покритие. Стигна се до това хора да бутат ТИР-а. Беше колкото комична, толкова и страшна картинка. Закъсал в снега снегорин и почти обърнал се странично ТИР върху него, който хора се опитват да избутат. В крайна сметка случайно попаднал огромен ЗИЛ, който също чакаше на опашката дойте и издърпа ТИР-а. Според мен ТИР-а се потроши отстрани, но май нямаше друг начин да се измъкнат. Така след близо 40 минутно чакане пътя се отпуши и ние успяхме да продължим към Пловдив. Нямаше други произшествия на пътя и се прибрахме по живо по здраво.

Уикенд в Добринище

Този уикенд бях в Добринище на тиймбилдинг. Всъщност не точно тиймбилнг, а по-скоро колегите от офиса се вдигнахме и отидохме на ски. От фирмата осигуряваха място за спане, лифт карта и екипировка под наем за който иска. Просто нямаше как да пропусна 🙂 Взех си сноуборда и в събота сутринта бях в 8 часа пред офиса, където ни беше срещата. Естествено и този път не се размина с чакането докато се съберем и в крайна сметка излязохме от Пловдив чак към 9. Точно на излизане започнаха да прехвърчат първите снежинки. Постепенно си заваля доста сериозно. Положението по пътищата стана съвсем зимно. Почти на края (някъде след Юндола) дори имах един инцидент, като колата ми поднесе и се завъртях на пътя. За щастие успях да овладея колата и да спра преди да се удари в скалата (от едната страна) или в мантинелата (от другата).

Пристигнахме в Добринище и се настанихме в къщата за гости “Таня”. Условията са си съвсем ОК. Това, което ми направи впечатление беше огромната баня за всяка стая. Наистина имам чувството, че банята беше по-голяма от стаята. Беше станало вече следобяд и нямаше за кога да караме в събота, така че се отдадох на снимки из Добринище. С част от колегите (на практика само колежки 🙂 ) си направихме хубава разходка със снежни човеци, снежни топки, снежни ангелчета … и много снимки. Вечерта в къщата си имахме цялата кухня само за нас и си наготвихме вкусни неща. Имаше печка с дърва (не точно камина), която топлеше много добре.

В неделя сутринта уж всички бяхме надъхани да станем рано и да ходим да караме, но отново имаше все някой да се мотка. Тръгнахме чааак към 10 часа. Пътят до хижа Гоце Делчев се оказа дори по-дълъг от колкото си спомнях. Аз си мислех че е 3-4 km, а то е поне 10. Освен това беше хубаво замръзнал снега и по едно време нямаше накъде и се наложи да слагаме вериги. Това допълнително ни забави и стигнахме на пистата в 11. С Марина (колежката с другия сноуборд) веднага отидохме на лифта и оставихме другите да чакат на ски гардероба. Иначе на Добринище цените все още са така ниски – 20 лева карта за лифта и 15 за ски или сноуборд под наем. По-късно видях, че някои от колегите са си взели и ски учител за 15 лева за час.

Пистата на Безбог ми дойде тамън. Не знам аз ли задобрявам или снега беше перфектен или нещо друго, но се спусках много добре. Срещнах Цецката, с който се обединихме над мнението, че това ни е най-якото каране въобще. Толкова ми се караше, че дори пропуснах обяда, защото не ми се губеше време. Накарах се до последно докато спрат лифта. Само едно време ми се случи нещо малко кофти като ми се откачи единия автомат на сноуборда и добре че покрай мина един, който имаше отвертка и си го сложих отново. Трябва и аз да си взема такъв малък комплект – оказа се полезно нещо. Със Стрина-Марина се видяхме чак след края на карането, въпреки че и те през цялото време бяха там.

Тръгнахме от Добринище чак към 18 часа. Надявах се пътищата да са разчистени, но не беше така. Освен това продължаваше да вали сняг. Беше доста трудно шофиране. Постоянно се хлъзгаше. Общо взето от Юндола до Белово (~25km) съм карал само на втора скорост. За капак на всичко една от другите коли се завъртя и изхвърча в канавката по пътя Пазарджик-Пловдив. За щастие точно там нямаше дървета и никой не пострада. Само се наложи да издърпам колата от преспата сняг. Прибрах се чак към 11 вечерта доста изморен и имах само сили да хапна малко, изкъпах се и заспах.

Като цяло много съм доволен от уикенда, особено от карането на сноуборд. Ако не бяха случките по пътя, заради “сложната зимна обстановка” всичко щеше да е перфектно. Днес сутринта дори като видях колко сняг има около колата ми, просто я зарязах и си взех рейса. Малко почивка след двата дена каране в сняг.