Tag Archives: Голям Беглик

Беглика и Широка поляна

Този уикенд беше Беглика фест. Отново цялата ми компания се отказаха да ходят. Аз също до последния момент се чудих дали да ходя. Маги, Бояна, Митака и Слави казаха, че ще ходят, но тръгнаха още в петък вечерта. В събота сутринта получих SMS от една позната на Маги и Бояна, която също искаше да ходи към Беглика и това ме нави и аз да отида. Когато с Мими (въпросното момиче) стигнахме до Голям Беглик, установихме че Маги и другите са решили въобще да не ходят на феста, а вече пътуваха към Широка поляна. Искам да отворя една скоба. За една седмица имах две пътувания с (почти) непознати хора – с Даниел, който качих на стоп от Бургас миналата неделя (а тогава добре че имах с кой да си говоря в неописуемото задръстване от Карнобат до Сливен) и сега с Мими, която бях виждал на един рожден ден на Маги, но не мога да кажа, че не я познавах. Всъщност това което искам да кажа, че с тези хора изкарах по един много готин ден и можех да си говоря на всякакви теми, които ме интересуват. Като цяло ми върнаха надеждата че има готини хора на този свят. Затварям скобата.

С Мими решихме все пак да отидем до Беглика феста преди да отидем на Широка поляна. Оставихме колата на асфалтовия път и както всички останали трябваше да изминем останалите 4km по черния път пеша. На феста дори успяхме да влезем и да разгледаме. Честно казано по-скоро ми хареса – готино място, готини хора, усещаше се хубав дух във въздуха. Мисля, че ако сме цялата компания ще се забавляваме много. Като цяло нямаше и много хора. Може би високата цена все пак е спряла доста хора, но за сметка на това имаше много чужденци (от доста места се чуваха най-разнообразна чужда реч). На Мими толкова й хареса че дори реши да остане и си взе билет. Аз по някое време надвечер си излязох и тръгнах към Широка поляна. Цялостното ми мнение за Беглика фест е доста двустранно – от една страна много ми харесва идеята за еко ориентиран музикален фест в планината, но от друга конкретното му изпълнение в тази форма не ми допада. Не ми харесва така да се ограничава достъпа до планината (тази година с недопускането на коли беше дори прекалено – не мисля че това е начина да убедиш хората да използват автобус – със забрана), да се слага входна такса, която е непосилна за доста хора и която на практика спря моите приятели да дойдем и да се радваме на фестивала. За всичко се разчита на доброволци и участници, като в крайна сметка вътре са само такива хора и се гледат един друг. Разбирам организаторите (и дори ги познавам и знам колко готини хора са), но все пак всяка година нещо ме спира да им отида на феста.

В събота вечерта се присъединих към лагера, който Магито и другите си бяха спретнали на Широка поляна. Дори имахме повод за празнуване – рождения ден на Митака ! Имахме си и голям огън точно до брега на язовира и беше много приятно. Така и тази година не пропуснах спане на Широка поляна 🙂 Макар и по-късно от обикновено. Август месец обаче не е за ходене и на язовир – всичко е пълно с хора.

В неделя сутринта останалите решиха да ходят към Доспат, а аз реших да се върна на феста да се видя с Мими и Гената. Този път охраната си свърши работата и ме изгони от фестивалната зона. Аз се разходих и поснимах около язовира и установих колко е пренаселено – навсякъде дори из гората беше пълно с палатки. Беше един доста горещ следобед, дори и в планината, а аз не си бях взел вода и храна (само бира) и по едно време реших че няма как да изчакам Мими до вечерта и реших да се прибирам към Пловдив. Качих едни стопаджии, но нещо този път не уцелихме много общи теми. Оставих ги на изхода на Пещера, а малко след това реших, че не ми се прибира и набързо организирах едно ходене до кръчмата в Бойково. Така неделята отново завърши доволно наядени в прохладно Бойково.

Уикенд на Беглика

След семейното честване на Гергьовден в петък, имах цял уикенд на разположение (последните три 4-дневни работни седмици са странно нещо 🙂 ). Гената изскочи с едно предложение за Беглика, и въпреки че не се събрахме много хора от Пловдив, реших да отида. Времето пак до даваха дъждовно, добре че можеше да използваме онези къщички на Чатъма. За събота все пак не познаха и времето беше страхотно. Пътувахме добре и като стигнахме имаше време за разходки и плаване с канута 🙂 Хубаво е че вече се стъмва чак след 8. Тогава вече захладня и всички се събрахме на беседката, която беше затворена и имаше камина 🙂 Там се сгрявахме и допълнително с ракия. Вечерта имах удоволствието да изпробвам леглата, които се сглобяваха миналата година, когато пак бяхме там.

Неделната сутрин беше много спокойна. Язовира беше абсолютно спокоен, гладък и перфектно огледало. Като добавим, че все още нямаше никакви хора наоколо, пълното спокойствие беше на лице. Само в лагера всеки се грижеше за нещо – повечето правеха алпинеуми, други почистваха, или цепиха дърва, ремонтират нещо, събират боклуци … Всеки се занимаваше с нещо, докато настана време да си ходим. Времето също започна да се намръщва. След като си тръгнахме следобяд по пътя постоянно валеше, като в началото си беше направо нещо между дъжд и сняг и имаше мъгла. Направо месец май, но се усеща като ноември. И този път не успях да си опъна палатката за първи път тази година. Доволен съм че посетих Беглика още преди „сезона“ и голямата лудница с туристи, рибари и всичко останало.

Беглика – Велинград – Бойково

Изминалия уикенд ми се ходеше на планина. Повечето от приятелите ми решиха да мръхтят в Пловдив, но с Маги решихме да ходим към Беглика. В последния момент се присъединиха Вени и Ники. Нямахме пари за фестивала, затова решихме, че просто ще видим за какво става дума, а ще си намерим някое място за палатки около язовира. Така четири човека тръгнахме само с моята кола (да спестим малко CO2 емисии, нали все пак отивахме на еко фест). Въобще не бързахме – спирахме по пътя на няколко пъти. Пристигнахме около Beglika Free Fest-а около 14 часа. Разгледахме наоколо – установихме че има твърде много хора, според нашия вкус, в къмпинга на феста и се заехме да си намерим по-отдалечено място. Оказа се че това въобще не е лесно. Все пак е август месец, има фест и всичко хубави места около язовира са заети. По едно време се отчаяхме, че просто вечерта ще си намерим някое място за палатка и просто ще спим там, а до тогава решихме просто да се разходим из гората. Оказа се много хубаво решение – не само изядохме МНОГО ягоди и боровинки, но и си намерихме много хубаво свободно място за палатки. Полянка точно до язовира, мостче, рафтчета, баня, тоалетна … и отдалечена от пътя. Може би точно за това беше свободна – нямаше как да се стигне до там с кола, заради един поток, който течеше сега. Веднага разпънахме една палатка и заехме мястото. След това продължихме разходката из гората … т.е. ядене на ягоди и боровинки 🙂

Стигнахме до мястото, където се провеждаше Beglika Free Fest. Погледахме отстрани. Отидохме на входа и след като установихме със сигурност, че няма еднодневни билети, се отказахме да влизаме. Това всъщност беше доста необмислено решение от страна на организатори – значи няма значени дали ще дойдеш в петък сутринта или в събота вечерта (и си изпуснал половината фестивал) все трябва да платиш 35 лева за да влезеш. Все пак от страни успяхме да уловим поне малко атмосферата и ако сте голяма компания мисля, че се получава голям купон. Освен това хванахме състезание с ръчно изработени плавателни съдове. Голяма забава беше 🙂 Решихме да не правим глупави неща и щом не ни се дават (толкова) пари да не се и опитваме да влезем на фестивала, въпреки че няколко човека ни казаха, че въобще не е трудно. Дори думата “влизам” не е точна, защото то си е на открито около язовира.

Вечерта изкарахме на чудесното място до язовира, с огън, който ни топлеше, защото си стана доста хладно. Дори решихме да спим в една палатка, за да е по-топло. А колко беше студено говори и факта, че дори на сутринта, докато слънцето се покаже от борчетата и напече полянката, също запалихме огъня.

В неделя след като си събрахме лагера, решихме да не оставане на язовира, а да се разходим някъде. Решихме това да е Велинград. Първо защото там щеше да си намерим храна за обяд 🙂 и второ защото отдавна не бях ходил. Така и направихме – през Батак и директно в центъра на Велинград. Там си намерихме един ресторант и хапнахме. След това отидохме до Клептуза от където тръгнахме нагоре през гората по едни пътечки. Там нямаше много равни места, но все пак си намерихме нещо като полянка и полегнахме … както лежахме, така и заспахме 🙂 Ама то какво друго да направиш в “СПА столицата на Балканите” (както пишеше навсякъде из Велинград и дори имаше тениски с този надпис).

На връщане към Пловдив ни предложиха да отидем към Бойково. След кратко чудене, решихме направо натам да ходим. В кръчмата леля Таня отново сготви вкусно вкусно и се наядохме като велики боляри ! И така завърши един хубав уикенд 🙂

п.с. ето това се казва бавно писане. Този пост съм го започнал от неделя, а го довършвам в сряда 🙂

На хладно на Беглика

След концерта на Massive се оказах в София в четвъртък вечер, без планове какво да правя до неделя. Първо изкарах една следконцертна вечер в Елена, която продължи до 7 сутринта. И ми стана навик всеки път, като ходя в София да се запознавам с един от водещите на Z-Rock. Този път беше Алек. Към 12 на обяд ме събудиха и аз осъзнах че дори в София е нетърпима жега. Нямаше как да остана там до неделя, а и не ми се прибираше в Пловдив … беше едва петък. Само Дарко и Ники се навиха да дойдат с мен и да изкараме уикенда на някое прохладно място. Решихме да отидем на язовир Беглика (официално май се води Голям Беглик), където беше Гената. Естествено докато си взема колата от залата (където я бях зарязал преди концерта) и докато се съберем си мина целия следобед и тръгнахме от София в 17:30, а беше петък и може да си представите колко хора искаха да се махнат от там в същото време. Аз си мислех, че не е толкова далече, но пристигнахме на мястото чак след 21 часа. Вярно че последните 7 километра до мястото където беше Гената, бяха доста кофти черен път, но все пак 4 часа път ?!? Както и да е – слязохме ние по сандали и къси ръкави, а Гената ни посрещна с яке 🙂 Казахме си “Еха-а-а-а”, само като си помислихме че точно преди 24 часа бяхме в зала Фестивална. Гената ни показа едно чудесно място, където можехме да си опънем палатките. Беше един цял полуостров и нямаше никой друг на него – само за нас 🙂 Имаше огнище, до което дори имаше събрани дърва, огромни борове за сянка и заравнени места за палатки. Направо ахнахме 🙂 Веднага си опънахме палатка и се заехме с вечерята, защото вече си беше тъмно.

На сутринта в събота трябваше да отидем до Батак за да вземем Дина. Предвидих си половин час път с кола, но се оказа почти един. Не бил толкова близо този Батак. Използвахме случая да напазаруваме и след това да се отдадем на спокоен, прохладен уикенд. И той се случи точно такъв.

След като се върнахме в лагера, отидохме да видим Гената. Там вече кипеше усилен труд. Бяха се събрали 40-50 човека на нещо като практическо обучение за еко-строителство (или нещо подобно) организирано от Bikearea (ако не се лъжа) по проект Живи места. На практика освежаваха, или по-точно казано изграждаха на ново, няколко бунгала-къщички. Освен това сглобяваха легла, правеха компостни тоалетни, бани със слънчеви колектори, беседка със зелен покрив, поставяха табели … Имаше и лекции. Най-важното е че всички доста се забавляваха. Имаше канута и колелета и всички ги ползваха. Въпреки, че ние не бяхме от групата с Дина също се възползвахме от канутата и направихме едно кръгче из язовира – много яко !

И двата дена го ударихме на пълно релаксиране. Беше толкова приятно прохладно. Направихме си две разходки в двете посоки по черния път и установихме, че Голям Беглик е наистина голям и трябва да се върнем отново. Най-добре с колелета.

Снимки има ето тук.