Tag Archives: Безбог

Уикенд в Добринище

Дойде и дългоочаквания уикенд, който си бяхме запазили за Добринище. Още за рождения ми ден, получих подарък от колегите ми – ваучер за 2 нощувки със закуски и вечери. В началото на януари се обадих и резервирах за 8 и 9-ти февруари. Мястото беше къща за гости Гергана (домейна в момента е изтекъл, дано си го подновят). С Вили си бяхме взели отпуска в петък и се приготвихме за един тридневен уикенд. В петък сутринта се обадихме за последно в къща Гергана и от там ни казаха, че ни очакват и че при тях вали сняг. Това хем ме зарадва, защото това щеше да ми е първото каране за този сезон, хем малко ме притесни, заради пътя до там. Все пак не се притеснихме а тръгнахме смело към Юндола. Между Белово и Юндола беше навалял много красив нов бял сняг и беше страхотно ! Жалко, че по това време все още не бяхме извадили фотоапарата. Пътят не беше чак за вериги и успяхме да стигнем до Юндола. Там решихме да си направим почивка и изядохме по една пилешка супа в ресторант Юндола (между другото беше много вкусна!). След Юндола, колкото и да е чудно, снега намаля, а пътя беше чист ! Направо се учудих, но явно там не беше валяло. В Якоруда вече нямаше грам сняг, а в Добринище вече печеше слънце. В къщата ни чакаше хубава и отоплена стая. Казах ли вече, че останахме супер доволни от обслужването ? Пак ще го повторя след малко.

След като пристигнахме в Добринище си направихме една разходка из града. Вили не беше идвала и й показах центъра. След това се прибрахме в къщата за вечеря, където се запознахме и с останалите гости. Вечерята беше супер – вкусна и много като количество. А от къщата, въпреки че предлагат всичко, нямат проблем да си вкараш собствен алкохол. Ние си имахме една бутилка вино за повода и си я изпихме с кеф !

В събота се събудих сам още в 8 часа сутринта, супер ентусиазиран за първото ми каране на борд за сезона. Успяхме да се оправим бързо и въпреки непочистения път до хижа Гоце Делчев бяхме там около 10 часа. По-късно разбрах, че след нас имало и закъсали рейсове и коли – трябва да се грижат малко повече за този път ! Времето беше леко мрачно и валеше слаб сняг, но поне пистата беше супер ! Имаше пресен сняг и се караше чудесно ! Не знам как, но въпреки бавния лифт и не особено голямото разнообразие от места за спускане, Добринище ми е едно от любимите места за каране.
Вили за първи път се качи на лифт и въпреки страха й от високо се справи 🙂 За съжаление и горе на х. Безбог беше мрачно и студено и не ставаше за разходки и снимки, затова тя ме изчака в столовата, докато аз се накарам 🙂 Преди да си тръгнем все пак направихме няколко снимки. Слязохме до хижа Гоце Делчев, където изпихме още по един чай и решихме че ни стига толкова за днес, въпреки че имаше време да покарам още малко. Като за първи път, реших да не го давам ударно. Дано не е за последен.

Вечерта отново имахме хубава вечеря в къща Гергана. Опитах и от домашната ракия, която предлагат. Въобще супер ! На следващата сутрин ни изпратиха с домашни мекици, а ние съвсем искрено им благодарихме за хубавия престой и доброто обслужване. Препоръчвам къща Гергана, ако искате да отседнете в Добринище.

В неделя трябваше да минем през София, за да се видим със сестра ми. По пътя решихме да разгледаме Банско. Аз миналия път на тиймбилдинга, не бях забелязал че там има обект от 100-те туристически обекта (при това номер 1). Затова сега веднага се насочихме към „постоянната иконна експозиция“, но се оказа че тя не работи в неделя (само при повикване на телефон). Решихме да не се занимаваме и се насочихме към църквата „Св. Троица“, която е много на близо. Църквата е много голяма и много интересна. Препоръчвам да я разгледате. Както и очаквах там няма печат, затова отидохме и до къщата-музей на Неофит Рилски. Самата къща е доста голяма и автентично запазена, а в допълнителна постройка има музейна експозиция посветена на живота и делото на Неофит Рилски.

Пътят от Банско до София ми се стори много дълъг и скучен. Може би само си мислех, че трябва да е по-близо, но карах плътно 2 часа и половина. В София първо се видяхме с Албена, от където взехме майка ми, след това отидохме до новата квартира на Софи и Жоро, която е много готина, но те са там само за кратко. Там обядвахме и взехме доста багажи за Пловдив. След това се видяхме и със Софи в една сладкарница на центъра. Въобще пълна програма. След това ни чакаше добре познатия път до Пловдив. Прибрахме се супер доволни от пълния с преживявания уикенд !

Най-якото каране за сезона

Уикенд, Безбог, сняг !!! Това е с три думи описанието ми на последните два дена. И разбира се много сноуборд. И то какъв ! Сняг два метра и половина, слънчево прекрасно време, невероятна природа ! Идеални условия. И това да се случи точно през уикенда – просто прекрасно. Най-доброто каране за сезона и за съжаление (или за радост) най-вероятно последното.

Уикенд в Добринище

Този уикенд бях в Добринище на тиймбилдинг. Всъщност не точно тиймбилнг, а по-скоро колегите от офиса се вдигнахме и отидохме на ски. От фирмата осигуряваха място за спане, лифт карта и екипировка под наем за който иска. Просто нямаше как да пропусна 🙂 Взех си сноуборда и в събота сутринта бях в 8 часа пред офиса, където ни беше срещата. Естествено и този път не се размина с чакането докато се съберем и в крайна сметка излязохме от Пловдив чак към 9. Точно на излизане започнаха да прехвърчат първите снежинки. Постепенно си заваля доста сериозно. Положението по пътищата стана съвсем зимно. Почти на края (някъде след Юндола) дори имах един инцидент, като колата ми поднесе и се завъртях на пътя. За щастие успях да овладея колата и да спра преди да се удари в скалата (от едната страна) или в мантинелата (от другата).

Пристигнахме в Добринище и се настанихме в къщата за гости “Таня”. Условията са си съвсем ОК. Това, което ми направи впечатление беше огромната баня за всяка стая. Наистина имам чувството, че банята беше по-голяма от стаята. Беше станало вече следобяд и нямаше за кога да караме в събота, така че се отдадох на снимки из Добринище. С част от колегите (на практика само колежки 🙂 ) си направихме хубава разходка със снежни човеци, снежни топки, снежни ангелчета … и много снимки. Вечерта в къщата си имахме цялата кухня само за нас и си наготвихме вкусни неща. Имаше печка с дърва (не точно камина), която топлеше много добре.

В неделя сутринта уж всички бяхме надъхани да станем рано и да ходим да караме, но отново имаше все някой да се мотка. Тръгнахме чааак към 10 часа. Пътят до хижа Гоце Делчев се оказа дори по-дълъг от колкото си спомнях. Аз си мислех че е 3-4 km, а то е поне 10. Освен това беше хубаво замръзнал снега и по едно време нямаше накъде и се наложи да слагаме вериги. Това допълнително ни забави и стигнахме на пистата в 11. С Марина (колежката с другия сноуборд) веднага отидохме на лифта и оставихме другите да чакат на ски гардероба. Иначе на Добринище цените все още са така ниски – 20 лева карта за лифта и 15 за ски или сноуборд под наем. По-късно видях, че някои от колегите са си взели и ски учител за 15 лева за час.

Пистата на Безбог ми дойде тамън. Не знам аз ли задобрявам или снега беше перфектен или нещо друго, но се спусках много добре. Срещнах Цецката, с който се обединихме над мнението, че това ни е най-якото каране въобще. Толкова ми се караше, че дори пропуснах обяда, защото не ми се губеше време. Накарах се до последно докато спрат лифта. Само едно време ми се случи нещо малко кофти като ми се откачи единия автомат на сноуборда и добре че покрай мина един, който имаше отвертка и си го сложих отново. Трябва и аз да си взема такъв малък комплект – оказа се полезно нещо. Със Стрина-Марина се видяхме чак след края на карането, въпреки че и те през цялото време бяха там.

Тръгнахме от Добринище чак към 18 часа. Надявах се пътищата да са разчистени, но не беше така. Освен това продължаваше да вали сняг. Беше доста трудно шофиране. Постоянно се хлъзгаше. Общо взето от Юндола до Белово (~25km) съм карал само на втора скорост. За капак на всичко една от другите коли се завъртя и изхвърча в канавката по пътя Пазарджик-Пловдив. За щастие точно там нямаше дървета и никой не пострада. Само се наложи да издърпам колата от преспата сняг. Прибрах се чак към 11 вечерта доста изморен и имах само сили да хапна малко, изкъпах се и заспах.

Като цяло много съм доволен от уикенда, особено от карането на сноуборд. Ако не бяха случките по пътя, заради “сложната зимна обстановка” всичко щеше да е перфектно. Днес сутринта дори като видях колко сняг има около колата ми, просто я зарязах и си взех рейса. Малко почивка след двата дена каране в сняг.

Три дни Безбог

Нямах планове покрай празниците да ходя някъде, но Вилито ме зариби. Три дни извън пловдивската обстановка ми дойдоха добре. Отидох на хижа Безбог. Принципно бяхме голяма група, като от Пловдив тръгнахме четирима – Магито, аз и още двама, за които мислех че не познавам,  но в последствие (за Ицо чак на третия ден), се разбра от къде се познаваме всъщност 🙂 Пловдив наистина е малък 😛

Тръгнахме на 26-ти сутринта, след големия купон в Пухи, от който (май) за щастие Софито ме измъкна преди нещата да ескалират. Пътувахме общо взето в гадно време – снеговалеж, киша … но бавно-бавно стигнахме до Добринище.  След това пътя го бяха ремонтирали, но пък беше заледен и се наложи и веригите да слагам. На Безбог, както и си го представях (не бях ходил до сега), е много красиво. Лифта от хижа Гоце Делчев до Безбог ни прекара през облаците до над тях и се озовах в една истинска зимна приказка. Имаше много сняг, езерото беше замръзнало … и беше пълно с туристи. Ние се настанихме в “туристическата спалня”, която е на покрива на хижата, в една стая за 10 човека, с наклонени стени, където аз не мога да се изправя, а най-лошото беше, че няма нито един прозорец. Леко депресивна обстановка. Наистина си беше спалня – ставаше само да отидеш да спиш там, като дори не можеш да разбереш кога е сутрин, защото при липсата на прозорец не става по-светло. Тоалетна имаше чак на долния етаж. И за това взимат по 12 лева на вечер – малко множко ми се видя, като дори парното не беше на ниво. Добре че имам нов хубав топъл спален чувал 🙂

Вечерта се събрахме в помещението за ядене, Тишо извади Jungle Speed-а и всички много се зарибиха по играта. Съквартиранта му се оказа, че и той има същата игра и бяхме толкова много хора (сигурно поне 10) че се наложи да смесим двата комплекта в един и се получиха луди игри.

На втория ден реших и аз се пробвам на сноуборд (това ми беше една от основните цели на пътешествието). Слезнах с лифта до долна станция, където беше ски гардероба. Там, за мое учудване, беше доста пълно и чаках на сравнително голяма опашка, като накрая дори ми казаха, че няма сноуборд, но все пак намериха един 🙂 Дъска и обувки за един ден струват 15 лева, което ми се струва добре. Карта за лифта за един ден е 20 лева, което също не е много. Скъпо ми се видя само че двупосочен билет за лифта е 10 лева. И така – качих се на Безбог с борда и си викам – ще карам 🙂 Всички от голямата компания си бяха върли сноубордисти и никой не му се занимаваше да ме учи и аз реших че ще карам по метода проба-грешка. Първо се качих на равно – ОК, леко на наклон и тръгва. После си потърсих някакви по-стръмни места, но само падах, след което трябваше да се разкопчавам и пак да го мъкна пеша. Заприказвах с един тип, който също падаше постоянно като мен и по едно време двамата решихме да се пуснем по пистата, пък каквото ще да става. Поне няма постоянно да се разкопчавам и закопчавам.  Ей тука вече започнаха големите падания ! Мятах се назад, напред, през глава, салта … ужас. Цецката хубаво предложи още предната вечер да ме набият, че да свиквам с болката. “Спускането” (в кавички) си беше голямо и незабравимо изживяване. Нямах дори панталон и като стигнах до междинна всичките ми дрехи вече бяха мокри и след това замръзнали. Важното е че адреналина от преживяното ме държеше да не ми е студено. Качих се в хижата, преоблякох се и си казах – стига толкова за този път. Вечерта разбрах колко съм се разбил. Бях каталясал ! Имах (и все още имам) мускулна треска на цялото тяло. За мое учудване ръцете ми бяха по-зле от краката – явно повече съм падал и съм се вдигал на ръце, отколкото да съм карал с краката. По краката имам само няколко синини, докато ръцете все още не ги чувствам стабилни и не мога да ги вдигам на високо. И така вечерта на втория ден си легнах рано-рано в 10 часа адски уморен и доволен.

Третия ден ми беше последния. На рецепцията имаше бележка, че стаите се освобождават задължително преди 9 часа, което означаваше, че пак трябваше да станем рано. Денят беше много слънчев, което разбрахме естествено чак след като излязохме от стаята. Аз използвах сутринта да си направя една разходка. Тръгнах ей така към връх Безбог и всъщност се качих доста на високо – чак на билото, но все пак до самия връх не стигнах. Накрая взе да става много хлъзгаво, и щях хубаво да се намокря, а вече нямах сухи дрехи. Мокрите от предния ден още не бяха изсъхнали в нашата стая. Направих много хубави снимки от високо. Около Безбог наистина е голяма красота. Останалите караха до последно и тръгнахме от долната хижа чак към 5 часа след обяд. На връщане пътната обстановка беше по-добра от на отиване, но беше тъмно и пак ни отне повече от три часа да се приберем. Установи се, че от Пловдив до Безбог не е много повече отколкото от София до Безбог.

Въпреки мускулната треска, синините, студа и другите премеждия, неочакваното пътешествие до Безбог много ми хареса. Видях се с различни хора, запознах се с нови, видях зимен Пирин, и най-важното карах сноуборд – едно изживяване, което миналата зима ми се размина, но сега го осъществих. Е, карах малко силно казано, но все пак – карах !