Отново на Асеновата … както преди … пак пиене … този път поне не беше “нека бъде литър” … уважихме всички пейки … пак бяхме горе по тъмно и с премрежен поглед … някои се напиха повече, други по-малко … дори успяхме да изпуснем последния влак и трябваше Спасчо да дойде да ни вземе 🙂

Естествено, че ще започна с

Честит празник, Българи !

Честит празник на Пловдив !

До преди малко бях на Античния театър на представлението “България през вековете” на ансамбъл Българе. Доста впечатляващ спектакъл, за който се беше изръсил половината град и още толкова отгоре 🙂 Със сестра ми направо се чудехме дали да взлизаме, но дори и местата от вън, където може да се гледа бяха препълнени. В крайна сметка влезнахме вътре, като даваш по пет на човека на входа и стоиш където намериш. Все пак ние се уредихме много добре 😛 Седнахме на тревната площ, което с изключение на това, че газиш тревата си имаше много предимства – не седиш на камък, изпъваш си краката, няма хора пред теб, гледаш от високо и дори може да се излегнеш 🙂 Въобще май ни беше най-широко от всички.

Спектакъла беше зрелищен – с много ефекти, много костюми, големи екрани … Историята на България беше представена не с най-баналните моменти, които всеки очаква да види. Нямаше Симеон, Левски, Ботев, …. за сметка на това се появиха Кубрат, Иван Асен, Кочо, руснаците. Може би точно това е била идеята. Музиката и светлинните ефекти бяха на ниво, само микрофоните не бяха настроени както трябва. Като цяло другия път като дойде, и има по-малко хора, ще е представление, което не трябва да се пропуска.

п.с. този месец в Пловдив ще има доста култура, за разлика от предишните няколко (да не кажа от много отдавна)
п.п.с. Хайде и Gnome 2.16 ще излиза на празника 🙂  Ще трябва пак да ходи на джамбуре 😉

На теория и на практика вече е септември. Полунощ премина и на часовника свети датата 1-ви. Навън пък е хладно, не за септември, а направо на ноември. Сутринта, като отивах на работа с колелото, дори се наложи да спра и да си сложа Диадорката с дълги ръкави от раницата. Добре, че я носех. За пореден път тази диадорка спасява живот 🙂

Работния ден мина нормално. Радостното е че е последния ден на месеца и взимам пари. Естествено още утре една голяма част от тях, ще отидат за сметки 😛 Серго, казвай какъв подарък искаш за сватбата, че да знам какви пари ще имам 🙂 Ако не, ще ти вземем както обикновенно 🙂

Уфф стига съм мислил за пари. По-лошото, е че този месец трябва максимално да устоя на изкушението да ходя някъде. Дори гледам и вечер да не излизам, а да пиша глупавата дипломна работа. През деня като съм на работа, ми остават само вечерите за писане. Знам че зора е максимум един месец и след това каквото стане, но пак ми е много. Моля Ви не ме изкушавайте прекалено с пътешествия !

А последния ден на август било и ден на блогърите. Така и не разбрах защо точно този ден. Да уважа празника ето един блог със стари руски снимки, който намерих днес. Да, само един линк. Повече има отстрани в графата Приятели.