Обичам. Обичам дългите уикендите. Обичам да тръгва в четвъртък след работа и да се върна в понеделник по обяд, отново директно на работа. Обичам Кара Дере. Обичам морето и джулая. Обичам новите места и пътища. Обичам уикендите до дупка !
Ето такъв уикенд ми се случи. Буквално до последния момент не се знаеше дали ще ходим на джулай, още по-малко къде и с кой. В крайна сметка се събрахме 5 човека и направихме една супер сложна схема, която включваше тръгване по различно време, среща в Нова Загора, зарязване на моята кола за няколко дена и пътуване до Кара Дере със Спасчо, срещи на бензиностанции … и всичко това някак си трябваше да стане. И то стана !
Пристигнахме в Бяла в 2 часа през нощта. Оказа се че е валяло и пътят е супер кален. Не знам как с форда успяхме да стигнем поне до южния край на Кара Дере. Там изкарахме един доста кален джулай 🙂 И посрещнахме слънцето, чак след като се показа от огромния облак 🙂 Но все пак всичко беше много хубаво ! На следващия ден се преместихме на „нашето място“. Кара Дере беше спокойно. Имаше хора, но не прекалено.
Трябваше да си тръгнем в неделя сутринта, заради мен, но то и времето се намръщи точно тогава и точно колкото трябва за да си тръгнем на време. Минахме през Бургас и пясъчните филмови скулптури, които въпреки, че бяха малко си струват (3 лева е входа). Върнахме се до Нова Загора, откъдето аз си взех колата и отпраших за друго любимо място – Мандрица. За първи път минах по пътя Раднево-Гълъбово-Симеоновград (участъка Гълъбово-Симеоновград е лош). След това Харманли, магистралата до Гърция и по прекия път до Ивайловград. Така направих един хубав ден – сутрин Кара Дере, вечер – Мандрица. Понеделник ставане рано, дълъг път и малко преди обяд отново на работа.
Всъщност въобще не исках да пиша дълъг пътепис. Просто беше хубаво !
п.с. аз си мислех, че не съм снимал, а имам 300 снимки