Tag Archives: 100 туристически обекта

Мусала

Най-сетне дойде времето и аз да изкача най-високия връх на Балканите – Мусала. След като всички се отказаха, за пътешествието останахме само със Спасчо. Ние обаче не се отказахме – станахме в събота в 6 сутринта и в 7 вече бяхме на път, след като си стягах багажа сутринта (главно да си намеря зимното яке и обувки). Знаехме че от неделя ще се разваля времето и решихме да използваме може би последния летен ден за качване до Мусала за един ден. Навсякъде пишеше,че прехода не е много труден, особено като се използва лифта от Боровец до Ястребец и си казахме, че един ден ни е достатъчен.

Тръгвайки от Пловдив не взехме храна и решихме, че ще си напазаруваме от Т(ъп) Маркет в Костенец, който го знаехме и ни беше на път. Планът беше чудесен, докато не осъзнахме, че попаднахме в Костенец в 8 часа сутринта в събота и магазина, все още не беше отворил. За щастие конкуренцията не спи и от отсрещния магазин си накупихме кроасани, хляб и разни други неща за ядене.

в 9 без 15 бяхме вече в Боровец пред лифта, където се наложи да платим за паркинг 10 лева за цял ден (колкото и по време на зимния сезон). Взехме си билети за лифта Боровец-Ястребец – 10 лева за отива и връщане. Видяхме че в петък, събота и неделя има лифт до 18:30 и се успокоихме, че имаме достатъчно време. Кабинковия лифт ви качва до горе за 25 минути.

В 9:30 вече бяхме на Ястребец, където ни завари чудесно време. Аз се бях поуплашил, че горе може да е хладно, но цял ден бяхме по тениска и дори се потяхме. Общо взето зимното яке така и не го облякох, но туристическите обувки ми дойдоха тамън 🙂

След Ястребец по една супер спокойна пътека (дори цял път) за около час се стига до хижа Мусала.

Хижа Мусала

Новата хижа е в ремонт и дори не знам дали работи, но ми казаха, че всичко е станало много скъпо там, затова не останахме много. Имахме храна, така че дори и ресторанта не пробвахме. Разгледахме и снимахме езерото пред хижата и многото коне, които бяха там.

Кон до хижа Мусала

След това не тръгнахме по обиколната пътека, по която имаше много хора а покрай коловете на пряко и на стръмно. Все пак по едно време двете пътеки се събират и отново бяхме със всичките хора тръгнали нагоре (а те не бяха въобще малко). По пътя видях и езерата с най-кристалната вода, която съм виждал до сега … но също така и толкова студена.

rilsko_ezero

Стигнахме до заслона Ледено езеро, от където вече Мусала се виждаше съвсем добре, но ни оставаше може би най-трудния участък. Ние отново избрахме по-трудния вариант по “пътеката” с въжето. Не знам защо все на отиване избирахме по-стръмните пътища, а на връщане минахме по по-спокойните пътеки. Не знам аз ли съм пишман турист, но изкачването не ми се стори лесна работа.

katerene_s_vazhe

Гледките от изкачването до върха са повече от внушителни !

musala_gledka1

musala_gledka2

musala_gledka3

Общо взето от лифта до върха ни отне 3 часа. А на върха, както и очаквах, беше пълно с хора и всички само се снимаха. Мусала явно е доста популярна дестинация, особено през почивните дни. Имаше дори деца на по няколко месеца. Ние със Спасчо се сетихме (т.е. ни подсетиха) да си вземем печат за 100-те туристически обекта. Взехме си и по един чай – противно на някои публикации в Интернет на върха в метеорологичната станция предлагат чаша чай за 1 лев. След това се разположихме на близката полянка и си направихме обяд на най-високото място, на което съм ял до сега 🙂 . Единствено на върха като спряхме и си лежахме на полянката си сложих блуза с дълъг ръкав.

По някое време започнаха да се появяват едни черни облаци, и след 1 час почивка, решихме да слизаме надолу. Облачното време продължи само до заслона точно под върха, след което отново изгря слънце и си свалих суитчера. Времето беше прекрасно за разходка.

По пътя на долу срещнах Цецката – направо стана традиция да го срещам на най-невероятни места из България и да ходим по еднакви места и събития. Иначе слизането си беше доста по-леко и за 2 часа и половина бяхме до горната станция на лифта. По пътя запазих един финален кадър към връх Мусала:

Връх Мусала

Слезнахме в Боровец и установихме че сме доста изморени и доволни от прехода, който направихме.

В 7 часа вечерта или точно за 12 часа успяхме да отидем от Пловдив до най-високата точка на България (денивелация от над 2700 метра) и обратно. Много добре избрахме и деня, който беше идеален (дори леко топъл) за разходка в планината. А малко след това в Пловдив каква буря се разрази (!), но аз вече си бях в вкъщи със чудесни впечатления от деня.

Изпълних си още една от поставените цели за тази година. Май само Пирин (Вихрен) ще остане за догодина .. но кой знае 🙂

edit: ето всички снимки от Мусала.

Язовир Копринка, Шипченски манастир, Бузлуджа, Казанлък

През изминалия уикенд решихме да открием сезона на палатките. Времето се очертаваше да бъде горещо, но все пак избрахме да не отидем в планината, а някъде по-ниско. Така в събота към обяд (само ) четирима човека потеглихме към язовир Копринка. На отиване реших да минем по карловския път. Оказа се че между разклоните за Калояново и Хисаря все още е затворен пътя (както беше още като тръгвах към Букурещ). Никой от нас не беше ходил на Копринка и не знаехме точно къде отиваме (само бяхме гледали снимки от изложбата България 360°).  Първо свихме на дясно при разклона за Долно Съхране, но питахме едни хора и те ни казаха, че е по-добре ако минем през отбивката, която е точно срещу чешмата на около 1 километър по-надолу. От там започва най-хубавия черен път, който съм виждал. Направо магистралата на черните пътища. Не се шегувам, наистина черен път, по който спокойно се кара с 50 км/ч. След това малко се полутахме докато си намерихме една идеална полянка и там си останахме. Опънахме палатките седнахме на сянка (жегата беше голяма), аз дори бях по къси панталони и сандали.

яз. Копринка

яз. Копринка - палатките

По-късно през деня дойде и Дина и станахме петима. Вечерта за първи път тази година използвахме и самотрашката скара и си направихме вкусна вечеря на огън 🙂 Огънят беше хубаво нещо и за топлене, защото през нощта си стана доста студено покрай язовира. Сложихме си всички дрехи, които имахме и така спахме до сутринта, когато слънцето отново напече непоносимо. Вдигна ни рано от палатките. Постояхме малко покрай язовира и решихме да си направих разходка из околността.

Събрахме лагера и потеглихме към град Шипка и Шипченския манастир.

Шипченски манастир

Разгледахме църквата, криптата, около манастира, дори си направихме обяд/пикник на една от полянките около манастира, а за финал си взехме и печат за стоте национали туристически обекта.

След Шипченския манастир тръгнахме към Казанлък, но по пътя видяхме отбивката за Бузлуджа и спонтанно решихме да отидем там. Тръгнахме по пътя на горе, покрай който имаше много хора излязли на излет. Спряхме на паркинга горе и последния участък го изкачихме пеша, като не знаехме че има път чак до самия паметник. До сега не бях се качвал на Бузлуджа и това което видях, беше една рушаща се сграда. Винаги съм мислел, че историята трябва да се помни, а не да се руши … Паметника на Бузлуджа така е прогизнал и капе отвсякъде, че си мисля, че дори не може да се възстанови.

Бузлуджа

Бузлуджа 2

Бузлуджа - покрива

Бузлуджа - терасата

добавка: а ето как е изглеждало приблизително същото място в оригинал.

След Бузлуджа все пак отидохме и до Казанлък. Там се разходихме по центъра, хапнахме малко и накрая се пльоснахме в парка. Така почти до стъмване и трябваше вече да тръгваме обратно към Пловдив. Реших на връщане да минем през Павел баня, НО … пътя между Турия и Розовец се оказа затворен ! Спасчо спомена, че е чул за свлачище, но все пак решихме да пробваме. Е, не можахме да минем и трябваше да заобиколим през Братя Даскалови. Никога не бях ходил до там. В началото (всъщност до Братя Даскалови) пътя е чисто нов, но въпреки това не е много приятен за шофиране – много завои, много стръмен, и спирачките яко загряват. След Братя Даскалови до Брезово, пътя става още по-ужасен – този път заради дупките, или по-точно заради липсата на път около дупките ! Ужасно прибиране се получи. Чак към 22:30 си бях в къщи доста изморен, но доволен от уикенда.