Tag Archives: язовир

Уикенд на Цигов Чарк

Този уикенд беше посветен на използването на поредния подарък от сватбата ни – ваучер за уикенд за двама в хотел Сезони в Чигов чарк, подарен от колегите ми. Благодарим Ви ! Изкарахме си наистина добре. Хотелът е много добър, дори може би за първи път мога да кажа, че трите му звезди са малко … или може би си отговаря на толкова, но аз съм бил в доста по-мизерни тризвездни хотели. За хотел Сезони дори бих казал, че е луксозен – чист, спретнат, с добро обслужване, прекрасен ресторант, добро местоположение … въобще препоръчвам го ! Е, разбира се, не е от най-евтините.

хотел Сезони

През уикенда, малко времето се опита да ни развали разходката, но ние не му се дадохме. Дори използвах мъгливото време да поснимам повече. Заминахме още в петък следобяд и успяхме да направим само малка разходка в сумрака. В събота обаче, веднага след закуската, отидохме в „централната част“ на Цигов чарк и разгледахме западната страна на язовир Батак. След кратко стопляне с чайче в една механа, решихме да отидем до град Батак. Оказа се че и двамата с Вили нямаме печат от историческия музей в града. Решихме да поправим това и направо зададохме музея в GPS-a. Вили караше новата кола и казва, че й е доста по-удобна от старата. Още я е страх да кара градско, но и това ще стане 🙂

Както и да е – да се върна на историческия музей в Батак. Общо взето град с доста история, но историческия музей не е update-ван от времето на комунизма. Това го казвам със съжаление 🙁 Още стоят старите табелки със соц лозунгите. Не ме очарова. Хубавото поне, е че с билета от историческия музей, може да се разгледа и етнографския музей. Етнографския музей, както може да предположите, е една къща но все пак си струва да се разгледа. Накрая влезнахме и в църквата „Св. Неделя“. След това отново ни стана хладно и си потърсихме някоя кръчма, за да хапнем по една супа и да се стоплим.

В събота вечерта нямахме вечеря в хотела и решихме да пробваме механата, в която пихме чай сутринта – механа Йоана. Във Foursquare доста я хвалеха, но не бих казал, че е върха. Все пак се наядохме много добре, а аз успях да пийна, защото Вили отново караше 🙂

В неделя най-сетне времето се усмихна, мъглите се вдигнаха и слънцето изгря. На тръгване от Цигов чарк, решихме да разгледаме язовира от източната му страна. Светлината отново беше много добра за снимки и направих няколко хубави пейзажа. Красиво място, но на мен малко голо ми идва. Честно казано „Широка поляна“ или „Голям Беглик“ повече ми харесват. Най-малкото тук по-трудно би се намерило хубаво място за палатки 🙂

Ето малко снимки, а скоро ще кача повече.

яз. Батак яз. Батак яз. Батак яз. Батак яз. Батак яз. Батак

Уикенд край Казанлък

Още преди Великен с Вили, Вени и Ники си бяхме взели ваучери за едно местенце край Казанлък, което изглеждаше приятно. Казва се „комплекс Синята река“ и си бяхме резервирали вече изминалия уикенд. Синята река се намира между Бузовград и с. Средногoрово, до един малък язовир (също наречен Средногорово)

Тръгнахме в петък след работа и въпреки, че стигнахме почти на тъмно успяхме да видим колко красиво място е. Хубави бунгала (цели къщички всъщност), зелени поляни и чудесно язовирче ! Както казах, пристигнахме вечерта и общо взето веднага заседнахме в ресторанта. Там се започнахме (а някои се продължиха) с едни менти и мастики. Изкарахме много добре в разкази за близки и далечни места 🙂

Въпреки, че пийнах доста, на сутринта се събудих сравнително рано и отново се убедих на какво хубаво място сме попаднали. А и май месец е идеалното време за посещение – всичко е зелено, времето е топло – идеално за разходки. Беше ми пълното спокойствие да си пия кафето в тази атмосфера.

Изгледа от прозореца ни
Бунгалото
Язовир Средногорци

След като и другите се разбудиха, решихме да си свършим каквото си бяхме планували като пътуване, и след това да се върнем отново на това прекрасно място. Първата ни цел беше тракийската гробница в Казанлък. Тя се разглежда сравнително бързо, като на нас ни отне много повече време да разгледаме джунджуриите, които продаваха пред нея. Взехме си доста сувенири. След това решихме да намерим етнографския комплекс, но някак си го заобиколихме от грешната страна и междувременно разгледахме чудесната църква „Св. Пр. Илия”. След това влезнахме и в „етнографския комплекс Кулата“, където ни изненадаха много приятно, като ни почерпиха със сладко от рози и розов ликьор (включени в цената на билето от 3лв.). Ето така се прави туризъм ! Преди да продължим към следващата ни цел, седнахме да хапнем в ресторант Чифликът, където прекарахме много добре на хладно, докато навън беше най-голямата следобедна жега. Освен това хапнахме много вкусно.

Вили пред тракиската гробница в Казанлък храм Св. Пр. Илия из етнографски комплекс Кулата

Следващата цел ни беше „гробницата на Севт III“ в могилата „Голяма косматка“. Там също разгледахме на бързо, От там бяхме привлечени от златните куполи на руския храм „Рождения Христово“, а и Вили каза, че нямала печат от там, така че минахме и от там. Около храма винаги ми е много приятно за разхождане.

руски храм Рождество Христово

След всички тези разходки с удоволствие се върнахме в „Синята река“, където се отдадохме на биричка на верандата пред бунгалото и тихи игри 🙂

биричка на верандата

Втората вечер я изкарахме по-кротко в ресторанта, защото имаше някакъв бал, звучеше ужасна музика и бързахме да си тръгнем по-скоро. За съжаление не е позволено да се пали огън и да се яде в бунгалата.

Единствената неприятна случка за целия уикенд беше, че на Вени нещо й се наду много брутално долната устна (случвало й се от време на време и докторите не можели да разберат от какво), и се наложи през нощта да викаме линейка. Дори я взеха в болницата в Казанлък и се наложи и ние да ходим до там, да я намерим (което не се оказа толкова лесно, защото всеки, който питахме „къде е болницата ?”, ни отговаряше „ами тя е само една“), и да си я приберем Венито. Всичко се оправи сравнително бързи и важното беше, че нямаше нищо страшно.

В неделя преди да си тръгнем, се оказа че жената която се грижи за комплекса са били съквартиранти със Спастнята в София и ме позна по тениската на Unhumanity. Светът е малък !

По пътя за Пловдив, решихме да си вземем още един печат за „100-те национални обекта” и разгледахме музея на Христо Ботев в Калофер. Имахме идея да отидем и до Старосел, но щяхме много да се забавим, а ние бързахме, за да може да гласуваме. В Пловдив, оставихме Вени и Ники, след това аз отидох да гласувам и веднага, дори без да прибираме вкъщи, тръгнахме за Кричим, за да може и Вилито да гласува. Там освен че се наядохме много добре, дори и поспахме малко (добре де, не толкова малко 🙂 ). От Кричим взехме Слава, Мимката и Атанас и дори всички ни дойдоха на гости. Така хубавия уикенд завърши с домашно събиране.

Много сме доволни от целия уикенд. Бяхме на чудесно място, пообиколихме и си изкарахме чудесно. А комплекс „Синята река“ Ви го препоръчвам силно !

допълнение: ето и всички снимки.

Беглика и Широка поляна

Този уикенд беше Беглика фест. Отново цялата ми компания се отказаха да ходят. Аз също до последния момент се чудих дали да ходя. Маги, Бояна, Митака и Слави казаха, че ще ходят, но тръгнаха още в петък вечерта. В събота сутринта получих SMS от една позната на Маги и Бояна, която също искаше да ходи към Беглика и това ме нави и аз да отида. Когато с Мими (въпросното момиче) стигнахме до Голям Беглик, установихме че Маги и другите са решили въобще да не ходят на феста, а вече пътуваха към Широка поляна. Искам да отворя една скоба. За една седмица имах две пътувания с (почти) непознати хора – с Даниел, който качих на стоп от Бургас миналата неделя (а тогава добре че имах с кой да си говоря в неописуемото задръстване от Карнобат до Сливен) и сега с Мими, която бях виждал на един рожден ден на Маги, но не мога да кажа, че не я познавах. Всъщност това което искам да кажа, че с тези хора изкарах по един много готин ден и можех да си говоря на всякакви теми, които ме интересуват. Като цяло ми върнаха надеждата че има готини хора на този свят. Затварям скобата.

С Мими решихме все пак да отидем до Беглика феста преди да отидем на Широка поляна. Оставихме колата на асфалтовия път и както всички останали трябваше да изминем останалите 4km по черния път пеша. На феста дори успяхме да влезем и да разгледаме. Честно казано по-скоро ми хареса – готино място, готини хора, усещаше се хубав дух във въздуха. Мисля, че ако сме цялата компания ще се забавляваме много. Като цяло нямаше и много хора. Може би високата цена все пак е спряла доста хора, но за сметка на това имаше много чужденци (от доста места се чуваха най-разнообразна чужда реч). На Мими толкова й хареса че дори реши да остане и си взе билет. Аз по някое време надвечер си излязох и тръгнах към Широка поляна. Цялостното ми мнение за Беглика фест е доста двустранно – от една страна много ми харесва идеята за еко ориентиран музикален фест в планината, но от друга конкретното му изпълнение в тази форма не ми допада. Не ми харесва така да се ограничава достъпа до планината (тази година с недопускането на коли беше дори прекалено – не мисля че това е начина да убедиш хората да използват автобус – със забрана), да се слага входна такса, която е непосилна за доста хора и която на практика спря моите приятели да дойдем и да се радваме на фестивала. За всичко се разчита на доброволци и участници, като в крайна сметка вътре са само такива хора и се гледат един друг. Разбирам организаторите (и дори ги познавам и знам колко готини хора са), но все пак всяка година нещо ме спира да им отида на феста.

В събота вечерта се присъединих към лагера, който Магито и другите си бяха спретнали на Широка поляна. Дори имахме повод за празнуване – рождения ден на Митака ! Имахме си и голям огън точно до брега на язовира и беше много приятно. Така и тази година не пропуснах спане на Широка поляна 🙂 Макар и по-късно от обикновено. Август месец обаче не е за ходене и на язовир – всичко е пълно с хора.

В неделя сутринта останалите решиха да ходят към Доспат, а аз реших да се върна на феста да се видя с Мими и Гената. Този път охраната си свърши работата и ме изгони от фестивалната зона. Аз се разходих и поснимах около язовира и установих колко е пренаселено – навсякъде дори из гората беше пълно с палатки. Беше един доста горещ следобед, дори и в планината, а аз не си бях взел вода и храна (само бира) и по едно време реших че няма как да изчакам Мими до вечерта и реших да се прибирам към Пловдив. Качих едни стопаджии, но нещо този път не уцелихме много общи теми. Оставих ги на изхода на Пещера, а малко след това реших, че не ми се прибира и набързо организирах едно ходене до кръчмата в Бойково. Така неделята отново завърши доволно наядени в прохладно Бойково.

Уикенд на Беглика

След семейното честване на Гергьовден в петък, имах цял уикенд на разположение (последните три 4-дневни работни седмици са странно нещо 🙂 ). Гената изскочи с едно предложение за Беглика, и въпреки че не се събрахме много хора от Пловдив, реших да отида. Времето пак до даваха дъждовно, добре че можеше да използваме онези къщички на Чатъма. За събота все пак не познаха и времето беше страхотно. Пътувахме добре и като стигнахме имаше време за разходки и плаване с канута 🙂 Хубаво е че вече се стъмва чак след 8. Тогава вече захладня и всички се събрахме на беседката, която беше затворена и имаше камина 🙂 Там се сгрявахме и допълнително с ракия. Вечерта имах удоволствието да изпробвам леглата, които се сглобяваха миналата година, когато пак бяхме там.

Неделната сутрин беше много спокойна. Язовира беше абсолютно спокоен, гладък и перфектно огледало. Като добавим, че все още нямаше никакви хора наоколо, пълното спокойствие беше на лице. Само в лагера всеки се грижеше за нещо – повечето правеха алпинеуми, други почистваха, или цепиха дърва, ремонтират нещо, събират боклуци … Всеки се занимаваше с нещо, докато настана време да си ходим. Времето също започна да се намръщва. След като си тръгнахме следобяд по пътя постоянно валеше, като в началото си беше направо нещо между дъжд и сняг и имаше мъгла. Направо месец май, но се усеща като ноември. И този път не успях да си опъна палатката за първи път тази година. Доволен съм че посетих Беглика още преди „сезона“ и голямата лудница с туристи, рибари и всичко останало.

Беглика – Велинград – Бойково

Изминалия уикенд ми се ходеше на планина. Повечето от приятелите ми решиха да мръхтят в Пловдив, но с Маги решихме да ходим към Беглика. В последния момент се присъединиха Вени и Ники. Нямахме пари за фестивала, затова решихме, че просто ще видим за какво става дума, а ще си намерим някое място за палатки около язовира. Така четири човека тръгнахме само с моята кола (да спестим малко CO2 емисии, нали все пак отивахме на еко фест). Въобще не бързахме – спирахме по пътя на няколко пъти. Пристигнахме около Beglika Free Fest-а около 14 часа. Разгледахме наоколо – установихме че има твърде много хора, според нашия вкус, в къмпинга на феста и се заехме да си намерим по-отдалечено място. Оказа се че това въобще не е лесно. Все пак е август месец, има фест и всичко хубави места около язовира са заети. По едно време се отчаяхме, че просто вечерта ще си намерим някое място за палатка и просто ще спим там, а до тогава решихме просто да се разходим из гората. Оказа се много хубаво решение – не само изядохме МНОГО ягоди и боровинки, но и си намерихме много хубаво свободно място за палатки. Полянка точно до язовира, мостче, рафтчета, баня, тоалетна … и отдалечена от пътя. Може би точно за това беше свободна – нямаше как да се стигне до там с кола, заради един поток, който течеше сега. Веднага разпънахме една палатка и заехме мястото. След това продължихме разходката из гората … т.е. ядене на ягоди и боровинки 🙂

Стигнахме до мястото, където се провеждаше Beglika Free Fest. Погледахме отстрани. Отидохме на входа и след като установихме със сигурност, че няма еднодневни билети, се отказахме да влизаме. Това всъщност беше доста необмислено решение от страна на организатори – значи няма значени дали ще дойдеш в петък сутринта или в събота вечерта (и си изпуснал половината фестивал) все трябва да платиш 35 лева за да влезеш. Все пак от страни успяхме да уловим поне малко атмосферата и ако сте голяма компания мисля, че се получава голям купон. Освен това хванахме състезание с ръчно изработени плавателни съдове. Голяма забава беше 🙂 Решихме да не правим глупави неща и щом не ни се дават (толкова) пари да не се и опитваме да влезем на фестивала, въпреки че няколко човека ни казаха, че въобще не е трудно. Дори думата “влизам” не е точна, защото то си е на открито около язовира.

Вечерта изкарахме на чудесното място до язовира, с огън, който ни топлеше, защото си стана доста хладно. Дори решихме да спим в една палатка, за да е по-топло. А колко беше студено говори и факта, че дори на сутринта, докато слънцето се покаже от борчетата и напече полянката, също запалихме огъня.

В неделя след като си събрахме лагера, решихме да не оставане на язовира, а да се разходим някъде. Решихме това да е Велинград. Първо защото там щеше да си намерим храна за обяд 🙂 и второ защото отдавна не бях ходил. Така и направихме – през Батак и директно в центъра на Велинград. Там си намерихме един ресторант и хапнахме. След това отидохме до Клептуза от където тръгнахме нагоре през гората по едни пътечки. Там нямаше много равни места, но все пак си намерихме нещо като полянка и полегнахме … както лежахме, така и заспахме 🙂 Ама то какво друго да направиш в “СПА столицата на Балканите” (както пишеше навсякъде из Велинград и дори имаше тениски с този надпис).

На връщане към Пловдив ни предложиха да отидем към Бойково. След кратко чудене, решихме направо натам да ходим. В кръчмата леля Таня отново сготви вкусно вкусно и се наядохме като велики боляри ! И така завърши един хубав уикенд 🙂

п.с. ето това се казва бавно писане. Този пост съм го започнал от неделя, а го довършвам в сряда 🙂

На хладно на Беглика

След концерта на Massive се оказах в София в четвъртък вечер, без планове какво да правя до неделя. Първо изкарах една следконцертна вечер в Елена, която продължи до 7 сутринта. И ми стана навик всеки път, като ходя в София да се запознавам с един от водещите на Z-Rock. Този път беше Алек. Към 12 на обяд ме събудиха и аз осъзнах че дори в София е нетърпима жега. Нямаше как да остана там до неделя, а и не ми се прибираше в Пловдив … беше едва петък. Само Дарко и Ники се навиха да дойдат с мен и да изкараме уикенда на някое прохладно място. Решихме да отидем на язовир Беглика (официално май се води Голям Беглик), където беше Гената. Естествено докато си взема колата от залата (където я бях зарязал преди концерта) и докато се съберем си мина целия следобед и тръгнахме от София в 17:30, а беше петък и може да си представите колко хора искаха да се махнат от там в същото време. Аз си мислех, че не е толкова далече, но пристигнахме на мястото чак след 21 часа. Вярно че последните 7 километра до мястото където беше Гената, бяха доста кофти черен път, но все пак 4 часа път ?!? Както и да е – слязохме ние по сандали и къси ръкави, а Гената ни посрещна с яке 🙂 Казахме си “Еха-а-а-а”, само като си помислихме че точно преди 24 часа бяхме в зала Фестивална. Гената ни показа едно чудесно място, където можехме да си опънем палатките. Беше един цял полуостров и нямаше никой друг на него – само за нас 🙂 Имаше огнище, до което дори имаше събрани дърва, огромни борове за сянка и заравнени места за палатки. Направо ахнахме 🙂 Веднага си опънахме палатка и се заехме с вечерята, защото вече си беше тъмно.

На сутринта в събота трябваше да отидем до Батак за да вземем Дина. Предвидих си половин час път с кола, но се оказа почти един. Не бил толкова близо този Батак. Използвахме случая да напазаруваме и след това да се отдадем на спокоен, прохладен уикенд. И той се случи точно такъв.

След като се върнахме в лагера, отидохме да видим Гената. Там вече кипеше усилен труд. Бяха се събрали 40-50 човека на нещо като практическо обучение за еко-строителство (или нещо подобно) организирано от Bikearea (ако не се лъжа) по проект Живи места. На практика освежаваха, или по-точно казано изграждаха на ново, няколко бунгала-къщички. Освен това сглобяваха легла, правеха компостни тоалетни, бани със слънчеви колектори, беседка със зелен покрив, поставяха табели … Имаше и лекции. Най-важното е че всички доста се забавляваха. Имаше канута и колелета и всички ги ползваха. Въпреки, че ние не бяхме от групата с Дина също се възползвахме от канутата и направихме едно кръгче из язовира – много яко !

И двата дена го ударихме на пълно релаксиране. Беше толкова приятно прохладно. Направихме си две разходки в двете посоки по черния път и установихме, че Голям Беглик е наистина голям и трябва да се върнем отново. Най-добре с колелета.

Снимки има ето тук.

Крепост Моняк

Планираното ми за събота пътешествие до Родопите в крайна сметка се отложи за неделя. Освен това, както едвам се събирахме хора за една кола, в крайна сметка станахме три. Всичко това естествено свързано с огромно закъснение, заради организацията и събирането на всички. Както и да е – исках да кажа, че се събрахме много хора и тръгнахме към старата крепост Моняк, за която единствено знаехме, че се намира близо до село Широко поле, Кърджалийско и бях гледал малко снимки в интернет. Казах си, че дори и да не я намерим, ще се порадваме на язовир Студен кладенец, който е в непосредствена близост. Прогнозата беше за превалявания, но по пътя ни грееше жарко слънце. След като спряхме колите в края на село Широко поле, това което ни изненада беше брутално силния вятър.

Според GPS-а, крепостта трябваше да се намира на върха на един доста голям хълм, в подножието на който спряхме. Лошото беше, че не виждахме пътека нагоре, а имаше и доста отвесни скали. Продължихме по черния път, но той само си обикаляше около хълма. Вървяхме, вървяхме, пък като видяхме, че няма да тръгне нагоре, решихме просто да цепим през гората. По едно време се появи маркировка, която следвахме. Вятъра продължаваше да бъде много силен. Не знам как Габи се одържаше. Нагоре така и не открихме пътека. Аз продължих напред и на места ми се наложи да се катеря по едни скали за да стигна до върха. Част от групата така и не стигна до горе. Почувствах се малко гузно, защото миналия път се разсърдих на Спасчо и Маги, а сега аз направих същото, като се отделих. Иначе чисто егоцентрично много се радвам, че изкачих още един връх. Отгоре имаше невероятно красива гледка във всички посоки – към Кърджали, към Родопите и към Студен кладенец ! Самата крепост Моняк не е нищо особено. Всъщност не е останало почти нищо. Има няколко обозначителни табели, без които може и да не забележите нищо. Единствено водохранилещето беше малко по запазено. Въобще крепостта оставете, а се наслаждавайте на гледката навсякъде. Само времето продължаваше да е супер променливо. Накрая дори заваля, останалите решиха да се връщат в колите, и аз се наложи да слизам бързо бързо по мокрите камъни. Дори отгоре не можах да видя „официална“ пътека и слизах директно надолу по улеите между скалите. Сега имам брутална мускулна треска на краката, каквато и след цял ден сноуборд не съм си докарвал. Беше наистина доста натоварващо и опасно слизане по тези мокри, наклонени и търкалящите се скали по време на дъжд. В крайна сметка ги настигнах останалите, преди да стигнат колата.

След цял ден (добре де, цял следобед) ходене всички бяхме изморени и решихме да отидем в някой от плаващите ресторанти в язовир Кърджали. Там се събрахме отново всички, а аз се учудих колко късно е станало. Добре че денят вече е доста дълъг и се стъмва късно. На връщане пробвах един път през Хасковски минерални бани, от където не бях минавал, и ми хареса – хубав е пътя, няма трафик, а и се спестява малко разстояние. Прибрах се в къщи чак след полунощ.

Снимки може да видите в Нашите Снимкимоите, на Ели и на Таня.

Широка поляна 3

И тази година не пропуснахме Широка поляна. Макар и само за един уикенд отидохме на това прекрасно място. Ако отидем още веднъж (или няколко пъти) тази година въобще няма да се дърпам 🙂 Един от поводите тази година беше рождения ден на Ники – да си ни жив и здрав ! Другия да се измъкнем от жегите в Пловдив … а то какво стана – направо може да се каже че ни беше студено. Наистина вечерта сложихме всички дрехи, които имахме, и пак беше хладно. Поне в палатките беше ОК. Признавам си – не бях подготвен за толкова студено време. Днес беше доста слънчево и дори всички май почервеняхме, но вятъра все още беше хладен и така и не можахме да се топнем в язовира. Затова си мисля, че пак трябва да отидем. Въпреки, че вече имаше много хора, и дори обичайното ни място беше заето и се наложи да си търсим ново, което също не беше лошо.

Язовир Копринка, Шипченски манастир, Бузлуджа, Казанлък

През изминалия уикенд решихме да открием сезона на палатките. Времето се очертаваше да бъде горещо, но все пак избрахме да не отидем в планината, а някъде по-ниско. Така в събота към обяд (само ) четирима човека потеглихме към язовир Копринка. На отиване реших да минем по карловския път. Оказа се че между разклоните за Калояново и Хисаря все още е затворен пътя (както беше още като тръгвах към Букурещ). Никой от нас не беше ходил на Копринка и не знаехме точно къде отиваме (само бяхме гледали снимки от изложбата България 360°).  Първо свихме на дясно при разклона за Долно Съхране, но питахме едни хора и те ни казаха, че е по-добре ако минем през отбивката, която е точно срещу чешмата на около 1 километър по-надолу. От там започва най-хубавия черен път, който съм виждал. Направо магистралата на черните пътища. Не се шегувам, наистина черен път, по който спокойно се кара с 50 км/ч. След това малко се полутахме докато си намерихме една идеална полянка и там си останахме. Опънахме палатките седнахме на сянка (жегата беше голяма), аз дори бях по къси панталони и сандали.

яз. Копринка

яз. Копринка - палатките

По-късно през деня дойде и Дина и станахме петима. Вечерта за първи път тази година използвахме и самотрашката скара и си направихме вкусна вечеря на огън 🙂 Огънят беше хубаво нещо и за топлене, защото през нощта си стана доста студено покрай язовира. Сложихме си всички дрехи, които имахме и така спахме до сутринта, когато слънцето отново напече непоносимо. Вдигна ни рано от палатките. Постояхме малко покрай язовира и решихме да си направих разходка из околността.

Събрахме лагера и потеглихме към град Шипка и Шипченския манастир.

Шипченски манастир

Разгледахме църквата, криптата, около манастира, дори си направихме обяд/пикник на една от полянките около манастира, а за финал си взехме и печат за стоте национали туристически обекта.

След Шипченския манастир тръгнахме към Казанлък, но по пътя видяхме отбивката за Бузлуджа и спонтанно решихме да отидем там. Тръгнахме по пътя на горе, покрай който имаше много хора излязли на излет. Спряхме на паркинга горе и последния участък го изкачихме пеша, като не знаехме че има път чак до самия паметник. До сега не бях се качвал на Бузлуджа и това което видях, беше една рушаща се сграда. Винаги съм мислел, че историята трябва да се помни, а не да се руши … Паметника на Бузлуджа така е прогизнал и капе отвсякъде, че си мисля, че дори не може да се възстанови.

Бузлуджа

Бузлуджа 2

Бузлуджа - покрива

Бузлуджа - терасата

добавка: а ето как е изглеждало приблизително същото място в оригинал.

След Бузлуджа все пак отидохме и до Казанлък. Там се разходихме по центъра, хапнахме малко и накрая се пльоснахме в парка. Така почти до стъмване и трябваше вече да тръгваме обратно към Пловдив. Реших на връщане да минем през Павел баня, НО … пътя между Турия и Розовец се оказа затворен ! Спасчо спомена, че е чул за свлачище, но все пак решихме да пробваме. Е, не можахме да минем и трябваше да заобиколим през Братя Даскалови. Никога не бях ходил до там. В началото (всъщност до Братя Даскалови) пътя е чисто нов, но въпреки това не е много приятен за шофиране – много завои, много стръмен, и спирачките яко загряват. След Братя Даскалови до Брезово, пътя става още по-ужасен – този път заради дупките, или по-точно заради липсата на път около дупките ! Ужасно прибиране се получи. Чак към 22:30 си бях в къщи доста изморен, но доволен от уикенда.

Петък, събота и неделя в картинки и малко думи

Петък – рождения ден на Пухи. Взехме му палатка, а той не спря да се радва 🙂 Веднага я разпънахме в стаята 🙂

Палатка в стаята

Пухи се радва

Пухи с подаръците си:

Палатка, тениска и шапка

а после в Петното се разбихме

В Петното

Continue reading Петък, събота и неделя в картинки и малко думи