Tag Archives: хижа

хижа Бунтовна

Този уикенд ни се приходи на хижа, а винаги знаем, че когато ни се приходи, просто се обаждаме на Стоян и той дава чудесно предложение. Така стана и този път – той предложи Бунтовна, отидохме и това се оказа, най-хубавата хижа на която съм ходил !

Хижа Бунтовна (или „Възпоменателен туристически комплекс Бунтовна“, както му е официалното наименование) се намира близо до Панагюрище, над село Кръстевич. Ние тръгнахме от Пловдив в събота сутрин, когато валеше нещо средно между сняг и дъжд и малко се бях уплашил, дали ще успеем да стигнем до хижата, защото знаех, че след Кръстевич ни очакват ~12km черен път. Зима е и бяхме решили да пробваме да стигнем с колата, защото иначе го дават около 3 часа пеша. За наше щастие, веднага след като излязохме от магистралата на изхода за Панагюрище, времето се оправи, изясни се и нямаше помен от сняг. Така успяхме да се полюбуваме на прекрасните гледки в Средна гора, въпреки че минахме по малко „странен“ маршрут, благодарение на GPS-а. След Кръстевич поехме по черния път, който в началото беше леко заснежен, но постепенно с изкачването снегът ставаше все повече и повече. Нямаше как да се разминем и по едно време сложихме веригите. Доста стръмно беше и на сняг Астралката едва катереше. Селото е на 400m надморска височина, докато хижата на 1200. Добре че времето беше сравнително хубаво – спомням си как съм слагал вериги на обилен снеговалеж и бурен вятър. С веригите вече нямахме проблем и стигнахме лесно до хижа Бунтовна. А като стигнахме до там и просто ахнахме от гледката ! От самата хижа има страхотна гледка към низината. Сега бяхме на високо, облаците бяха под нас и само планински върхове се показваха ! Страхотно !

За наше учудване гледката от хижата не беше единственото нещо от което останахме възхитени. Отвътре хижата беше ремонтирана, стаите нови, чисти, спретнати … и най-важното – навсякъде беше топло ! Толкова топло на хижа не ми е било никога ! И тук не говорим да слагаш дърва, а всичко на локално парно. Общото помещение също беше топло, просторно, с подменена дограма. Кухнята е ваше разположение. Хижарите са супер мили и учтиви. Въобще препоръчвам хижата с две ръце !

В неделя се събудихме и от прозореца влизаше прекрасно слънце. Времето беше ясно и слънчево. Нямаше нищо общо с мрачната и в началото снежна събота. Решихме на връщане да минем през Панагюрище. Там се отправихме към къщата музей на Райна Княгиня, която видяхме, че е един от 100-те национални обекта и решихме да си вземем печат. Тук малко се прецакахме, а и жената от къщата не ни обясни както трябва. Какво имам в предвид – ако обикаляте в Панагюрище по музеите, първо отидете в Историческия и билета от там важи и за къщата на Райна Княгиня. Та както казах ние се прецакахме първо да платим по 2 лева за Райна Княгиня и след това си взехме билет и за Историческия. Всъщност Историческия музей в Панагюрище е цял комплекс, който включва Панагюрското златно съкровище, археологически музей, възрожденски музей и няколко къщи. Въобще струва си ! Панагюрското златно съкровище е копие, но също е от злато и се пази много добре – минавате през металодетектор и влизате в стая, която всъщност е един голям трезор. Иначе е много добре направен – усещането е като голям световен музей. За разлика от него археологическата част от музея е все още стара и запусната. Дано да оправят и нея.

След Панагюрище се прибрахме в Пловдив, доволни от хубавия уикенд. В момента нямам снимки да кача, но скоро може да се появят 🙂

След Италия

Върнах се от Италия, точно по средата на 4 почивни дни в България. Вили вече си беше взела отпуска за трите работни дни от предстоящата седмица. Не го мислих много и реших да си удължа отпуската още една седмица. Мислихме много варианти за изкарване на седмицата – от отдавна плануваното ми дунавско пътешествие, през Видин и Белоградчик и морето … След като никой не се нави да дойде с нас, естествено се получи нещо съвсем различно. Първо, в понеделник, заминахме със Стоян и Иван на хижа. Те бяха избрали хижа “Надежда”, Близо до Ихтиман, и ние се присъединихме. За една вечер, но много хубаво. Всъщност не бяхме в самата хижа, а в една съседна сграда, която май е на община Ихтиман, но също се стопанисва от хижарката на “Надежда”. Така беше дори по-хубаво. Цялата “хижа” само за нас. Отпред имаше място за огън и си направихме невероятна скара. Въпреки, че беше в планината, вече ставаше за стоене на открито до късно. Въобще лятото дойде и открихме сезона на планини, огън и палатки. Само последното остана да сторим 🙂

Във вторника от хижа “Надежда”, само минахме за малко през Пловдив, и отпътувахме директно за Мандрица. Така отново направихме едни 300 километра. Пристигнахме вечерта и се отдадохме на пълен айляк.

В сряда имахме план да ходим на море в Гърция, но решихме да го отложим малко, че много път ми се насъбра напоследък. Така изкарахме един цял ден в Мандрица, завършен в месния хоремаг 🙂

В четвъртък вече осъществихме плана да отидем до Александруполис. От Мандрица до там са около 150km, но се минава през много села и е доста бавно пътуването – отнема около 2 часа. Първо разгледахме Александруполис, където Вилито не беше ходила. Показах й пристанището с ферибота, който хващаме за Самотраки, гадния плаж, фара, крайбрежния парк … обаче нещо беше пазарен ден или просто на пристанището са направили огромен пазар и беше голяма мръсотия. Малко гадно и решихме по-бързо да ходим на плажа, на който бях замислил – близо до село Макри. От един магазин в Макри си взехме по една Вергина и хайде на плаж. Оказа се, че мястото от което преди ходих до плажа вече са го оградили военните и трябваше да слезем от към другия край на плажа. Горе-долу, където спахме преди второто ни ходене до Самотраки. Слезнахме на плажа и той се оказа пълен с ученици. Някаква зелено (морско) училище или не знам какво беше, но не просто един клас, а цял випуск ! Аз очаквах да няма никой, а то – лудница. Добре че по едно време се изнесоха и просто изведнъж изчезнаха. То и ние не издържахме дълго на слънцето. Може да е май месец, но грееше яко.Отидохме на сянка в боровата горичка над плажа и се заседяхме на една пейка. Много яко беше – спокойно море, плаж и отсреща Самотраки. Когато се върнахме на плажа установихме, е едно куче ни е изяло сандвича. По-късно установихме, че ни липсва и една кутия, в която имаше салата, така че направо се чудя дали е било куче !?!? Като цяло имахме идея да останем на палатка на плажа, но се отказахме и решихме да върнем на село 🙂 За първи направих плаж за един ден от Мандрица и мога да кажа, че е напълно и лесно реализуемо. Особено ако гърците си пооправят малко пътищата и пътуването стане по-бързо. Ле-ле до къде стигнах да критикувам гръцките пътища.

В петък се отдадох на пълния мързел и почти проспах целия ден 🙂

В събота решихме да отидем на пикник на реката до Меден Бук. И го направихме 🙂 Само където на брега вече ги няма дърветата, които пазят сянка и бяхме малко по в гората и не стояхме много, защото започна да гърми. Не валя много, но успя да ни изгони.

И така почти неусетно си измина цяла седмица. И утре съм на работа, след цели две седмици, прекарани в пътешествия. Не че не ми се налагаше да поработвам през това време, но си изкарах една почивка с лятна продължителност.

Протест и хижа

Този уикенд по зимните ни курорти имаше по 180-200cm сняг и въпреки това не бях на сноуборд. Спряха ме прогнозите за супер рязко разваляне на времето в събота след почти пролетния петък. Така нямах нямах особен план за уикенда.

След като си бях в Пловдив, реших в събота да отида на протеста против добива на шистов газ по метода хидравличен удар. Наистина една кауза, която смятам че има нужда да се защитава. Протеста мина добре – имаше доста хора, но можеше и много повече. Всички бяха само млади хора и, макар и бегло някои, може би познавах повече от половината – т.е. всички обичайни заподозрени. Все пак по-добре от нищо. Уж е имало положителни изказвания от политиците след протестите в цяла България и извън нея, но ще видим. Няма вече кой да вярва на обещания на политици.

След протеста изскочи едно предложение да ходим на хижа – ей така просто Вили и Радка бяха избрали една в интернет, не много далече от Пловдив, бяха звъннали да проверят дали работи, има места, как е пътя и т.н. и веднага събираха хора. В крайна сметка се събрахме само 4 човека, но решихме да ходим. Хижата беше „Добра вода“ над село Дебращица, Пазарджишко. Въпреки, че е само на 55 km от Пловдив, си е в планината и все още имаше доста сняг. Пътят е асфалтов и се стигна бързо и лесно. Хижата е доста голяма, но сега нямаше почти никой. Хижарите са готини и дават на разположение цялата кухня и посуда, т.е. само си носите продукти и се забавлявате. Проблема сега беше, че като няма хора, не се отопляваше цялата, а само ни дадоха един радиатор в стаята, който не вършеше никаква работа. За друг път ще знаем, да си носим една „духалка“ за всеки случай 🙂 Като изключим това, което разбира се не е малко посред зима, всичко останало си беше ОК. В неделя сутринта си направих една разходка из околността. Всичко беше много красиво и снежно. Времето беше слънчево, ясно и тихо – точно обратното на това, което предричаха синоптиците ! За момент ме хвана яд, но от друга страна и спонтанно ходене на хижа също не е за изпускане.

хижа Гургулица

Времето все още не иска да се оправи за палатки и затова този уикенд бях на хижа. По предложение на Вилито, отидохме на хижа Гургулица. Хижата Ви посреща с надписа:

„чудно място за да забравите умората, обидата и тъгата“


И наистина е чудесно място. На няколко километра над село Костенец, високо в планината, където дори GSM сигнали не стигат. Но все пак може да стигнете и с автомобил. Хижата е стара, отчасти ремонтирана, но все пак хубава, а хижарката е много мила 🙂

На около час път от хижата е водопада „Скаловитско дере“, който наистина Ви препоръчвам да видите. Аз наистина не очаквах толкова голям ! Много красив. Само пътя до него не беше много красив, защото са го превърнали в сечище и навсякъде имаше отрязани клони и дървета 🙁

Вечерта, въпреки опасенията ни, че ще има чалгаджии, всъщност дойдоха една групичка млади хора с които се сдушихме много добре. Донесоха хубава музика, настроение … и като цяло всичко се получи много добре. Много добре си изкарахме. Наистина е рядкост да срещнеш толкова подходяща копания на случайно място.

В неделя си направихме още една разходка из планината. Да ви кажа в Рила, пролетта още не е дошла, но имаше хубави зелени полянки. А върховете все още са покрити със сняг.

Ето моите снимки и тези на Таня.

Най-якото каране за сезона

Уикенд, Безбог, сняг !!! Това е с три думи описанието ми на последните два дена. И разбира се много сноуборд. И то какъв ! Сняг два метра и половина, слънчево прекрасно време, невероятна природа ! Идеални условия. И това да се случи точно през уикенда – просто прекрасно. Най-доброто каране за сезона и за съжаление (или за радост) най-вероятно последното.

РД на Вили на хижа Трещеник

Този уикенд малко се натресох на рожденния ден на Вели. Тоест разбрах от трети лица, че ще се ходи на хижа и аз е навих да отида. В последния моемнт се отказаха някои хора и се оказа, че от Пловдив оставаме само 5 човека естествено отидохме само с колата на Спасчо. Така дори не бях шофьор 🙂 Мястото на срещата беше хижа Трещеник в Рила. Бяхме се уговорили да тръгнем в събота в 9:30, но аз се успях след като старателно си нагласих алармата, но бях забравил за цъкна да звъни и в събота. Така когато се събудих сам, вече беше 9:30. Тепърва си събирах багажа и с цялото мотане докато се съберем всички, в крайна сметка тръгнахме от Пловдив към 11 часа.

Никой от нас не беше ходил до сега на хижа Трещеник и общо взето разчитахме на карти и на GPS-а. бяха ни казали, че с кола се стига до самата хижа и наистина се оказа така. Общо взето само трябва да не подминете една доста остра отбивка в Якоруда (с табела рекламираща “курорт Трещеник”), след това 15 километра на горе и сте там. Пътя не е хубав, но не е и отчайващо зле.

Пристигнахме в хижата към 2-3 часа, където се оказа че строят нова пристройка, която е направо модерно хотелче. Още не е напълно готова, но ни настаниха там. По едно време се замислихме, че може да ни вземат доста пари, но хижарката каза, че нощувката е по 11 лева, което беше добре. Между другото хижарката е супер готина и добра леличка. Сготви ни леща, а на другия ден боб. Иначе в хижата няма кухня, където да продават, така че трябва да си носите храна.

Времето беше слънчево и решихме да се разходим из околността докато залезе слънцето. Видяхме околните нови сгради, хотели … въобще разбрах защо на табелата пишеше “курорт”. Отидохме и до старите бунгала, които вече са почти изоставени, но лятно време сигурно е много приятно в тях. Има и големи поляни около хижата, които са идеални за палатки. Трябва да отидем и дано не е много пренаселено лятото, а спокойно както беше сега.

Останалите хора от групата (включително Вили) дойдоха чак по тъмно. Тъмно все пак означава след 5 часа 🙂 Изчакахме ги в стаята, а след това отидохме в столовата, където да се съберем и да празнуваме на практика рождения ден. Добре се получи … щом не знам до кога сме откарали.

В неделя решихме да се разходим до хижа Грънчар. Времето беше повече от перфектно. Предишната вечер заваля малко дъжд и ни е се уплашихме че може да се развали времето, но на сутринта (а и през целия ден) беше слънчево, без вятър и дори без нито едно облаче. От хижата ни посъветваха да отидем с колите до началото на парк Рила в местността Нехтеница, откъдето има още час и половина ходене. Денят е кратък, а ние тръгнахме към 11, и решихме да направим точно така. Ходенето беше приятно, като колкото по-нависоко отивахме толкова повече се появяваше сняг. Особено в сенчестите участъци си беше направо зимно ходене.

Стигнахме до хижа Грънчар, където езерото пред нея беше изцяло замръзнало. Голяма красота ! В същото време (направо) печеше едно слънце. Пълна релаксация и идилия.

След хижа Грънчар, Тишо предложи да се връщаме по друг път, като заобиколим връх Суха Вала и през Рибно езеро да се върнеш отново на Нехтеница. След това направихме един нагледен пример как не трябва да се държим в планината. След като се изкачихме билото, част от хората решиха да се връщат, защото нямаше пътека от там от където искахме да минем … всъщност няма значение защо са решили да се връщат. За мое голямо учудване Маги, Бояна и особено Спасчо заедно с още няколко човека решиха да продължат. Дори го направиха като казаха, че след 10 минути се връщат, но след като хората окончателно тръгнаха на обратно с Тишо решихме да настигнем групата напред. Опитахме се да им обясним че зимно време на 2500 метра надморска височина в Рила, два часа преди залез слънце, без вода, храна и каквато и да е екипировка (дори челници нямахме) въобще не е добра идея да се делим, но така и не можахме да ги убедим. Много ме разочароваха, и дори сериозно ще си помисля, дали друг път дали да тръгна с тях на поход из планина. Въобще не бяха отговорни за цялата група. Ако си бяхме само ние, аз нямаше да се сетя да се връщаме, и всичко щеше да е ОК, но така не беше наред. Наскоро четох един пътепис из Антарктида, където правилата са просто закон и трябва да се спазват. Все пак в нашия случай всичко завърши благополучно и успяхме да минем (макар и доста стръмно – добре че не беше заснежено) до Рибно езеро и от там до мястото с колите. Беше наистина красиво !

Върнахме се в хижа Тръщеник вече на тъмно, където хапнахме боб, който ни чакаше още от сутринта. Така приятно изморени от разходката и наядени тръгнахме наобратно към Пловдив. На връщане също решихме да сменим маршрута и вместо през Белово минахме през Велинград. Честно казано не знам от къде е по-добре, но ако е хубаво времето и двата пътя стават.

За пореден път хванахме чудесно време за уикенд. Няма да кажа за пореден път “може би последното хубаво време за годината”, защото явно тази година зимата е решила сериозно да закъснее.