Tag Archives: сватба

1 година брак

Днес с Вили навършване 1 година от нашата сватба. И ако се чудите какво е да си женен – не е нещо особено. Голямата промяна в живота ни дойде с раждането на Божидар. Ето това вече е събитие, което променя начина ти на живот … дори да не искаш. Сватбата е един купон, просто още един повод да се съберете и пийнете. Поне се радвам, че моите спомени от сватбата са такива. Като цяло знам, че може да бъде и много нервно събитие. Сега, една година по-късно, съм дори още по-щастлив!

Илиеви

Оженихме се … пак

Вчера на скромна церемония в Кричим с Вилито минахме и под венчилото в църква. Оставихме този ритуал за след гражданската сватба и добре направихме. В слънчевия 20-ти октомври, в църквата „Козма и Дамян”, в присъствието само на кумовете и още 5-6 човека, се оженихме … пак. Мисля, че така е много по-добре, защото отец Миро ни обърна доста по-голямо внимание, отколкото би било, ако бяхме много хора или в някоя натоварена църква. Говореше силно и уверено и някак си наистина усетихме тайнството.

църковен брак

Подготовка за сватба

Не можах да напиша много за самата сватба, но мисля, че мога да споделя моя опит в организирането на едно такова събитие. Противно на общоприетото мнение, че за организирането на сватба е необходимо много време, според мен не е необходимо. Някои започват с организацията една година по-рано, което е прекалено. Ние успяхме с организацията за около месец и то без да си взимаме отпуска през това време.

Първото, естествено, беше да изберем дата. Отдавна си бяхме говорили да е есента и първия уикенд на октомври ни се стори добър избор. Отидохме да попитаме в гражданското, дали има свободни часове за 6-ти (първата неделя) и като ни казаха, че има, почти всичко беше решено (въпреки, че не запазихме още в първия момент).

Следващото нещо беше да говорим с бъдещите ни кумове. Вени и Ники веднага се съгласиха, само им казах за кога става дума и те казаха „добре“ 🙂 Малко беше странно да имаме дата, а дори да нямаме кумове, но това бързо го поправихме.

Междувременно започнахме да правим списъка с гостите. Ето тук нещата най-много ескалираха ! Започнахме с 10 човека, станаха 20, след това по 20 на страна и накрая като се видя, че така и така ще бъдем 40 човека, решихме по-добре да поканим и приятелите ни и закръглихме бройката на 60.

При толкова хора вече беше нереалистично да отидем просто в някой ресторант да хапнем, така че трябваше да резервираме един. Първоначално си мислех, че това ще е най-трудната задача, затова с Вили отделихме една събота и тръгнахме по ресторанти, които мислихме за подходящи или ни бяха препоръчали. Наистина беше малко досадно, защото навсякъде беше едно и също: „добър ден”, „правите ли сватби?“, „на 6-ти свободно ли е ?“, „може ли едно меню?” … Обиколихме доста ресторанти – буквално във всички краища на Пловдив. Леко учудващо за мен на всякъде разрешаваха да се внася алкохол, но явно това е стандарт (дори в по-лъскавите ресторанти). От всички си избрахме ресторант „Хитър Петър“, където управителя беше най-отзивчив, а и ни предложи най-добри условия. Общо взето ни каза в прав текст, че иска от нас куверт от минимум 20 лв./човек и от там нататък може да внасяме всичко. Куверта също ние си го избрахме, като дори нямаше алкохол в него, но като сложиш всичко необходимо за един обяд (забравих ли да спомена, че сватбата ни беше дневна? 🙂 ), и то няма как да е по-малко от 20 лева. Отгоре на всичко „Хитър Петър“ е хубаво, просторно и светло място. При обикалянето попаднахме на доста (буквално) тъмни захлупени ресторанти. Единствената допълнителна такса, която ни взеха беше по 1,20лв./стол за украса на заведението. Във всички други ресторанти имаше такса „оувъртайм“ от нещо като 60лв. за всеки започнат час след петия ! В „Хитър Петър“ се разбрахме за 6-7 часа без проблеми.

При обикалянето по ресторанти ни изникна друг проблем – навсякъде ни казваха, че една сватба зависела най-много от DJ-а, а ние до тогава си мислихме да минем дори без DJ. Само като си представихме мазните им гласове и чалгите и направо ни се отвращаваше, но след като всички твърдяха че било много важно се замислихме. Дори се разрових по разни форуми за рок/метъл сватбени DJ 🙂 Разбира се на всички на сайтовете им пише, че са професионалисти и пускат каквото им кажеш. Реших да се прежаля и да се срещна с няколко. В деня, в който имах 3 срещи с диджеи, реших да си сложа тениската от Polinero Place и да видя дали някой ще забележи. Глупав подход, но май свърши работа – единствения който обърна внимание беше DJ Maily и в крайна сметка той беше нашия DJ. А казвам, че свърши работа, защото на сватбата нямаше нито една чалга, а DJ Maily ни изпълни всички желания и ни питаше за всичко. С други думи останахме доволни. За цената на DJ – според мен всички взимат много повече от колкото трябва. Всички твърдят че нормалната им тарифа била 300-500 лева, но за сватба в неделя следобяд, и трите ни оферти бяха за 250 лева.

Поканите. Аз лично не смятах, че са нещо задължително, но пък е хубаво да поканиш някой по-официално. Общо взето всички готови покани са грозни и скъпи, затова Вили и Таня решиха да направят handmade ! И според всеобщото мнение се получиха супер ! Аз също много ги харесах.

покани за сватба Покана за сватба

Покани за сватба Handmade покани за сватба

Друг голям харч покрай сватбата (освен ресторанта) неочаквано за мен, но напълно логично ако се замислиш, са халките. С Вили харесахме един и същ модел, така че затова не сме имали колебания. Въпроса беше в цената – обиколихме доста бижутерийни магазини, докато намерим най-изгодното предложение, което беше от 52 лв./гр с изработката. Иначе навсякъде предлагат да ви изкупят всякакво старо злато и така да се намали цената. Ние също се възползвахме, като цялата покупка стана със 100 лева капаро кеш, един стар пръстен и останалото с кредитна карта. Но както и да го смятате, като цяло си пригответе едни 500 лева тук. Не е евтино, но на практика това е единственото нещо, което остава най-дълго – букетите се изхвърлят, яденето се изяжда, пиенето се изпива, само халките остават.

Друго, което трябва да свършите за да се ожените е да си изкарате медицинско за брак. Това включва да си намерите (купите) бланки, да отидете до някоя лаборатория за да ви направят тест за сифилис (7 лева в Писанец), ходене до психото (12!!! лева за един печат) и завършвате при личния лекар, който да оформи всичко (5 лева). За бременни уж би трябвало да е безплатно, но в лабораторията си взимат пари.

Сватбените торти са скъпи само защото са сватбени. Обикновено дори не са вкусни. В Пловдив навсякъде искат по 200-300 лева за торта, като обикновено ти дават цена на парче и ти казваш за колко човека искаш. Ние искахме за около 70 човека, а за едно парче цената варираше по 2-3 дори 4 лева. В крайна сметка си взехме торта от Кричим, където ни поискаха 75 лева за цялата ! Като също беше много красива. Друг тънък момент, който на нас не ни се наложи, но ни предупредиха, че на много места искат 100 лева депозит за подноса, особено ако е на етажи.

Сватбена торта

Може би едно от последните неща, които си купихме бяха дрехите. След като се видя, че ще бъде истинска сватба, Вили реши че ще трябва да си купи по-булченска рокля. И естествено къде, ако не в царството на булчинските рокли – Асеновград. Доста пъти ходи до там, докато си намери нещо нециганско, изчистено и хубаво. И дори и тази се наложи да й махнат лъскавите неща и да я скъсят, за да не е до земята. За мен беше доста по-лесно – влязох в първия магазин и си купих костюм и риза (добре де, не беше първия, а втория). Дори ми набутаха и вратовръзка, ама продавачката и Вилито се обединиха срещу мен 🙂 За мое успокоение, всички казаха, че ми стоял добре.

Булката  Младоженецът

Нещото, което пропуснахме в сватбения ден беше църковния брак. Не е тайна, че едно от основните неща, които искаше Вили беше именно това, но просто цените и отношението във всички пловдивски църкви, в които отидохме, ни отказаха и решихме да го направим друг път в по-тесен кръг. Навсякъде искаха по 200 лева, като за сравнение в Бачковския манастир е 100, а в Асеновград по 60.

Ако искате един тотал на парите ето:  1800 лв. в ресторанта, 140 в гражданското, 500 за халки, (минимум) 500 за дрехи и 250 за DJ. Останалото са по-дребни разходи.

Като заключение – подготовката може да ви изнерви, но сватбата минава весело !

За сватбата

От няколко дена се каня да напиша нещо за сватбата, но май няма да стане, основно поради две причини. Първо – почти не си спомням какво се случваше. Имам отделни весели историйки, но не и една цяла история. Сега като гледам снимките направо не мога да повярвам, че това се е случило. И второ – май такова нещо, колкото и да звучи банално, не може да се разкаже с думи. Като цяло бях много щастлив ! То май ми личи и от снимките 🙂 И все още съм ! Като питаме гостите, как са се чувствали, всички казват, че много им е харесало, което още повече ме радва. Благодаря Ви !

Пожелание за сватба

Понеже няколко човека ме попитаха, а аз не мога да да го възпроизведа, ето пожеланието от Стоян и Иван:

Мили новобракувани,

Тъй като немеем пред чудото на светото тайнство, в което си колаборирате, примрежваме блажено насълзени очи и просто (!!!) ви пожелаваме, докато светът ви светува, да се наслаждавате на (очевидно) продуктивната си взаимност!

От Стоян и Иван
06.10.2013г.