Tag Archives: Римски път

Един уикенд : Чудните мостове, Римски път и Бойково

За този уикенд нямах особени планове. Само знаех че не ми се прекарва цялото време в града. Така след много промени на плановете в събота само Таня и Сашо се навих да се разходим някъде из Родопите. Трънахме без особено посока, като си мислехме за Чудните мостове и село Косово. Решихме да започнем с по-далечното (а и взехме един стопаджия, познат на Сашо, и решихме да го оставим по-близо до Чепеларе). Така за пореден път се озовах на Чудните мостове. Сега поне вече не събират такса за разглеждането им, което беше голяма глупост ! Събират само за паркинг, но може да паркирате малко по-далече безплатно. Таня не беше ходила и мисля, че й харесаха – нали, Таня ? Аз пък се зарибих и направих няколко готини снимки 🙂 Все пак за първи път отивах с големия фотоапарат. За финал на разходката седнахме в хижата да хапнем и, дори за мое учудване, супите бяха невероятно вкусни !

След Чудните мостове видяхме една табела за древен Римски път на 4 километра и решихме да отидем да го видим. Първоначално имаше асфалтов път, но само до хижа “Скални мостове”. След това ставаше черен път. На първата табела пишеше 4 km, от хижата решихме, че остават 3, т.е. не е много далече и да отидем. Само където или нещо ни излъгах с тез километри или пътя наистина е бавен (през цялото време е нагоре) и вървяхме някъде час и 15 минути, докато го намерим този Римски път. Таня за малко да ни откаже и да се върнем, преди да сме го стигнали. Все пак го намерихме и беше малко по-добре от колкото очаквах. Естествено беше обрасъл в треви, но все още си личаха подредените камъни – 2100 години след като е направен ! Някой да си помисли какво ще е останало от нашите магистрали след 2 хилядолетия.

Слизането беше по-лесно. Стигнахме до хижата, където бяхме оставили колата, за около 40 минути. Вече се смрачаваше и решихме че нямаме време за Косово и решихме направо да потегляме към Пловдив.То и бяхме много приятно изморени и само си мислех как да се приберем. Аз си мислех как ще си легна и ще гледам волейбола с Бразилия за лека нощ, а то там каква пародия на мач стана … направо комедия 🙂

В неделя мислихме за още една разходка из планината, но времето не мислеше така. Взе да става едно студено, ръмеше … съвсем не приятно за ходене. Така си останах вкъщи докато не се разбрахме за Бойково. Този път дори се събрахме доста хора. Три коли се изсипахме при леля Таня и се наядоха като велики боляри !

п.с. бележка към себе си: друг път като се припозная в някой, трябва поне да проверя дали наистина не е той !